Решение № 9160 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 497/2019 г.

Решение № 9160 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 497/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Р. Кръстева, подадена чрез адв. Д. Йорданов, срещу решение № 2234 от 20.11.2018 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1887/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 24, ал. 2 от приложимата наредба и не й е дал възможност да отстрани фактическа грешка при попълване на справката - декларация - приложение 2 към същата наредба. Заявява, че съдът е приел, че е достатъчно позоваването на разяснително писмо на заместник - министъра на земеделието и храните от 20.07.2016 г. и се е позовал на представена фактура, в който било вписано, че доходът е от биотор ОТ калифорнийски червеи, което не съответства истината, защото във фактурата е вписано биотор - /тире/ - калифорнийски червеи. Претендира отмяна на обжалваното решение, като неправилно постановено и отмяна на атакуваната заповед № 03-030-РД/121 от 24.04.17 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Варна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОД на Държавен фонд "Земеделие", гр. Варна, с представено по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-030-РД/121 от 24.04.17 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Варна, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с УИН № 03/06/3/0.0.0235/18.07.2016 г." Съдът е потвърдил оспорената заповед. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът е приел, че в рамките на дължимия контрол, съобразно дадените указания в решение № 8469 от 22.06.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение по адм. д. № 14382/2017 г следва да се произнесе по отношение на твърденията на земеделския стопанин за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 2 от от Наредба № 10/10.06.16 г. за прилагане на подмярка 6. 3"Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 10), и конкретно – че административният орган не е указал на К. 10-дневен срок, в който да отстрани нередовностите на заявлението и да конкретизира своите твърдения. Приел е, че че необходимост от провеждане на тази процедура би възникнала само в случай на констатирана нередовност или несъответствие на заявлението, какъвто в процесния случай не е налице, защото предметът на доставката по фактура № 2/20.09.2015 г, изготвена и издадена от Р. Кръстева като доставчик – регистриран земеделски производител, и деклариран лично от нея в справката-декларация, приложена към заявлението, е биотор от червен калифорнийски червей, а не червен калифорнийски червей. Предвид дадените указания и с оглед изложените мотиви в оспорената заповед, съдът е обсъдил подробно приетата по делото съдебно- ветеринарномедицинска експертиза. Установено е, че предмет на спорната фактура е биотор от червен калифорнийски червей, който продукт не е включен в приложение № І към член 32 от Договора за създаване на Европейската общност, чиято цел е да е да опише по вид селскостопанските продукти, за които се прилагат правилата на Общия пазар. Съдът е приел, че продуктите, по отношение на които се прилага общата политика на Съюза в областта на селското стопанство, са посочени изрично в приложение І, като след тях не фигурират торове, в това число и биотор, поради което и доходът от продажбата на този продукт не се признава за доход от земеделие. С оглед на това установяване, решаващият съд е преценил като неоснователно оспорването и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед разпоредбата на чл. 224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В случая, с отменителното решение са дадени указания, съдът да се произнесе по отношение на твърденията на земеделския стопанин за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10. С това решение е прието също, че по отношение на приетата по делото съдебно- ветеринарномедицинска експертиза, липсват каквито и да е правни изводи. Касационната инстанция е приела, че от решението на съда не става ясно дали е счетено, че с експертизата се потвърждава правното основание за процесния отказ да финансово подпомагане или не. При новото разглеждане на делото, в рамките на дължимия контрол и съобразявайки дадените указания, съдът точно е приел, че до изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 би се стигнало само при само в случай на констатирана нередовност или несъответствие на заявлението за подпомагане, като в случая няма необходимост от даване на такива указания, защото предметът на доставката по фактура № 2/20.09.2015 г, изготвена и издадена от земеделския производител, и деклариран лично в справката-декларация, приложена към заявлението, е биотор от червен калифорнийски червеи. Съдът правилно е съобразил, че не е възможно да има каквато и да било възможност за неяснота или неточност, поради различието в мерните единици на двата продукта – червеният калифорнийски червей се измерва в квадратни метри, а биотора се измерва в кубични метри, като видно от фактура № 2/20.09.2015 г, и в придружаващия я приемо-предавателен протокол от същата дата, и в самото заявление за подпомагане, адресирано до ДФ "Земеделие" – РА, земеделският стопанин е реализирал доход от продажба на биотор, а не на калифорнийски червеи. Правилно е прието, че липсата на дефиниране на количеството на всеки от двата компонента по отделно препятства възможността на Р. Кръстева да докаже, че приходът/доходът й от продажба на земеделски продукти е минимум 33 % от всичките й доходи през 2015 г. Съдът законосъобразно е приел, че заявлението на земеделския производител не подлежи на финансиране по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", тъй като земеделският продукт биотор не попада в обхвата на приложение № I към член 32 от Договора за създаване на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 32 от Договора за създаване на Европейската общност определя като част от общия пазар земеделието и търговията със селскостопански продукти или продуктите на почвата, на животновъдството, риболова, както и продукти след първоначална обработка, пряко свързани с тези продукти. Посочените в Приложение 1 към Договора за създаване Европейската Общност селскостопански продукти представляват извадка от така наречената Брюкселска номенклатура, формулирана на 15 декември 1950 г. Предназначението на списъка по Приложение I към чл. 32 ДЕО е да опише по вид селскостопанските продукти, за които се прилагат правилата на Общия пазар. Той ползва номерата на стоките в Брюкселската номенклатура, без да е идентичен по съдържание с нея или с по-късно създадената Комбинирана номенклатура. Поради това не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че е налице превратно тълкуване от страна на съда на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неизпълнение на задължителни указания, дадени в отменителното решение на ВАС. Според чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При тази редакция на закона следва да се приеме, че указанията на Върховния административен съд са задължителни както за административния съд при новото разглеждане на спора, така и за настоящата инстанция. В случая мотивите на обжалваното съдебно решение и постановения с него резултат са в пълно съответствие с указанията на ВАС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. Затова оспорваното решение е законосъобразно. При тези факти, обсъдени от съда в обжалваното решение, правилен е изводът за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че решението, постановено от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение