Решение № 213 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 511/2013 г.

Решение № 213 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 511/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството е образувано по искане на осъдената Д. И. М. за възобновяване на чнд № 215/2012 г. на Видинския окръжен съд. В искането, изготвено от защитник на осъдената, се е твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение с разглеждането на делото в отсъствие на И. -касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - и с участието на служебен защитник, който не е защитил интересите й. Иска се отмяна на постановеното по делото определение от "17.02.2012" г. и връщане делото на Видинския окръжен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание осъдената и защитникът й поддържат искането. Представителят на ВКПр не споделя твърдението за ограничаване процесуалните права на И. и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С протоколно определение от 17.ХII.2012 г. /в искането за възобновяване погрешно е изписан месец"02"/ по чнд № 215/2012 г., постановено в производство по чл. 451-452 НПК, родово компетентният съд е заменил наказанието пробация, наложено на Д. И. М. по нохд № 129/2011 г. на Кулския районен съд, с лишаване от свобода за срок от 59 дни, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението не е било обжалвано/протестирано пред съответния Софийски апелативен съд. От делото не може да се изведе информация за датата на която определението е влязло в сила. Искането за възобновяване е допустимо-направено е от страна, имаща такова право; при всички случаи е спазен 6-месечният срок по чл. 421, ал. 3 НПК след като определението, чиято отмяна се иска, е с дата 17.ХII.2012 г.; определението е сред подлежащите на проверка съдебни актове по чл. 419 във вр. с чл. 341, ал. 1 НПК - но не и основателно. М. не може да иска възобновяване с позоваването - макар и не изрично - на чл. 423, ал. 1 НПК. Записаното в протокола за проведеното на 17.ХII.2012 г. съдебно заседание доказва, че М. е била уведомена да се яви на тази дата, а нежеланието си за присъствие изобщо на образуваното съдебно производство за замяна на наложеното й наказание с по-тежко, осъдената е демонстрирала още при уведомяването й за едно от поредните предходни заседания /докладна записка на л. 27/. Резултатите от направените от съда многократни опити М. да бъде призована, сочат недвусмислено стремежът й да укрие действителното си местонахождение: не е намерена на адреса в гр. Видин, на който задължително е регистрирана без правото самоволно да го напуска; не е намерена на адреса на родителите си в с. Цар Петрово, Видинска община; при телефонен разговор с опитващият се да я открие сътрудник на ОЗ"Охрана"-Видин /горната докладна записка/ е съобщила несъществуващ адрес /последен приложен към делото, неномериран лист/. Неоснователно е твърдението за нарушаване правото на М. на защита с доводи, относими към действията на служебният й защитник. За професионален защитник, какъвто е адвокатът, даденото от съда време за запознаване с искането и приложените към него материали е напълно достатъчно. Документално установеният факт за системно и без за това да е имало извинителни причини неизпълнение от М. на задълженията, произтичащи от наложените й 3 пробационни мерки, не е позволявал на служебният защитник друга, освен заетата в съдебно заседание позиция. С оглед на казаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС