Решение № 1846 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2018 г.

Решение № 1846 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Шабанова, чрез нейния пълномощник срещу решение № 923/24.04.2018 г. по адм. д. № 2870/2017 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на район "Централен" при Община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №№ РД-17-1249 от 15.09.2017 г. на кмета на район "Централен"-община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда" в поземлен имат с идентификатор 56784.520.722 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1433, УПИ VIII – 1439, 1440, 1441, 1433, 1438, 1437, 1436, 1435, кв. 455 Б по плана на Първа градска част, гр. Пловдив" като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следни доводи: Касае се за нов строеж, извършен в периода 2015 -2017 г. За строежа не са налице строителни книжа, както и не са налице условията за търпимост на същия. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за нов строеж, а не за дострояване на стари сгради. Съществуващите в имота преди стари сгради не са отразени в графичната част на действащия план -ЗРП от 1994 г., нито са отразени в кадастралната карта, одобрена през 2009 г. В този смисъл строежът правилно и детайлно е описан както в обстоятелствената част на обжалваната заповед, така и в констативните актове. Спрямо установения строеж не са налице строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо установения като незаконен строеж са налице предпоставките на пар. 16 или пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. В този аспект съдът е извършил задълбочен анализ на представените доказателства и заключението на вещото лица. Правилно решаващият съд не е приел за година на строителството сочения в представените три декларации период- 1998- 2001 г. Тези декларации са само индиция за съдържащите се в тях факти, които могат да бъдат доказани чрез свидетелските показания на лицата, подписали декларацията. Такива не са депозирани, а защитата на жалбоподателката се е отказала от допуснатия свидетел. От предходни констативни актове се установява, че строителството е запознало през януари 2015 г. и е завършено през 2017 г. Тези факти кореспондират и с отразеното в одобрената през 2009 г. кадастрална карта, в която нито предходни стари сгради, нито процесната сграда са отразени. Поради това настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд за извършено строителство в периода 2015-2017 г. С оглед времеизвършването на строежа не са налице предпоставките за търпимост, тъй като крайният, четвърти период на възможно за узаконяване на незаконно строителство е до 31.03.2001 г. От заключението на вещото лице е видно, че по действащия ЗРП от 1994 г. за имота не е предвидено застрояване. Според вещото лице, единствено възможно за застрояване е временно строителство. Установеният като незаконен строеж не може да бъде тактуван като временно строителство. Съгласно чл. 49 и следващите ЗУТ за осъществяване на временно строителство са необходими определени като налични предпоставки, както и виза за проектиране. Тези условия в конкретния казус не са налице, поради което процесният строеж не може да бъде квалифициран като временно строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,