Решение № 159 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 802/2007 г.

Решение № 159 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 802/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Г. А. и Б. Г. И., и двамата от гр. В., срещу решение № 2* от 28.11.2006 г. по гр. д. № 625/2006 г. на В. окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, и се иска отмяната му. Ответницата по жалбата В. Г. В. не е изразила становище. Ответникът Община В. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е оставил в сила решението от 26.04.2004 г. по гр. д. № 1942/2001 г. на В. районен съд в частта, с която е прогласил за нищожно извършеното с нот. акт № 32, т. II, н. д. № 533/1985 г. на В. нотариус от М. Г. Е. и Д. И. А. на Е. В. И. дарение на недвижим имот, представляващ целия тавански етаж с тавана, * ид. ч. от мазето на цялата къща, * ид. ч. от стълбището водещо до улицата входа до първия етаж и мазето и цялото стълбище от първия етаж до тавана, * ид. ч. от клозета на първия етаж и терасата, намиращи се в масивната жилищна сграда застроена на 64 кв. м. в парцела пл. № 2* в кв. 149 по плана на гр. В., и в частта, с която е признал за установена по отношение на ответниците О, заместена от законните й наследници Б. Г. И. и М. Г. А., съсобствеността върху двуетажната масивна жилищна сграда, функционираща като кафе-аперитив "Николачков двор" на ул. "Търговска" № 12, находяща се в имот пл. № 2* в кв. 149 по плана на гр. В., между О ищцата М, заместена от законната й наследница В. Г. В. Въззивният съд е осъдил М. А. и Б. И. да заплатят на В. В. 500 лв. разноски. Установено е по делото, че първоначалната ищца М. Б. е придобила по силата на саморъчно завещание от 07.05.1982 г., направено от Е. Т., магазин в процесната сграда, който впоследствие е продала на ОбНС - В. с договор от 04.06.1986 г. на основание ПМС № 60/1975 г. На 19.03.1992 г. е върнала получената от продажбата сума и магазинът е деактуван със заповед № 1634/25.11.1992 г. на кмета на Община - В. Съставен е Констативен протокол от 15.06.1992 г. на комисия от Общината, в който констатира, че обектът: кафе-аперитив "Николачков двор" е образуван от два имота: първи етаж- магазин, бивша собственост на М. Б., и втори етаж-жилище собственост на Община В., както и, че е технически и стопански неоправдано да се възстанови първоначалното състояние, поради което се образува съсобственост между О възстановилия собствеността си съгласно чл. 1 ЗВСВНМРСА, и дава заключение, че идеалните части от новообразувания имот съгласно чл. 3 от същия закон са 26,14% за М. Б. и 73,86% за Община В. С нот. акт № 32, т. II, н. д. № 533/1985 г. М. Е. и Д. А. са дарили на първоначалната ответница Е. И. придобития от тях с договор за продажба с Е. Т. с нот. акт № 1* т. II, н. д. № 909/1971 г., недвижим имот, представляващ целия тавански етаж с тавана, * ид. ч. от мазето на цялата къща, * ид. ч. от стълбището водещо до улицата входа до първия етаж и мазето и цялото стълбище от първия етаж до тавана, * ид. ч. от клозета на първия етаж и терасата, намиращи се в процесната сграда. Впоследствие дворното място и сградата/без магазина, който вече е бил държавна собственост/ са отчуждени по ЗТСУ със заповед № 764/23.07.1985 г. на председателя на ОбНС - В. във връзка с Реконструкция, адаптация и реставрация на ул. "Търговска", като собственици са посочени Е. И. и Т. Ц., първата - на таванския етаж, и втория- на етажа над магазина, и общи на двамата - дворното място 82 кв. м., стълбищна клетка, тоалетна, тераса, мазе. С влязло в сила решение от 23.07.1993 г. по адм. д. № 1289/1992 г. е отменен отказа на кмета за отмяна на отчуждаването на имота, собственост на И., по заявеното от нея искане за реституция, и отчуждаването е отменено. Т. Ц. не е заявил искане за реституция. По предявен от Е. И. срещу Община В. иск за делба производството е приключило с влязло в сила решение от 24.02.1995 г. по гр. д. № 1863/1994 г. на В. РС, с което на основание чл. 288, ал. 2 ГПК в неин дял е поставен първи жилищен етаж, стълбищна клетка водеща от улица до първи етаж, мазе и тоалетна. Установено е от двете заключения на вещи лица, назначени по делото, че преди отчуждаването процесната сграда, застроена на 64 кв. м., се е състояла от: мазе под част от нея около 50 кв. м.; стълбищна клетка, водеща от мазето до жилищните етажи-първи и тавански, с вход откъм ул. "Кетхудова"; магазин на партерния етаж без връзка със стълбищната клетка и жилищната част, с вход откъм ул. "Търговска"; първи жилищен етаж с тераса с площ 64 кв. м. и тавански жилищен етаж с прав и наклонен таван с площ 38 и 26 кв. м. След отчуждаването е извършено преустройство на сградата, като е премахнат изцяло таванския жилищен етаж; премахната е терасата на първия жилищен етаж; стълбищната клетка е преустроена като е пробит отвор между магазина и стълбищната клетка и е изградено ново стълбище, което свързва входа на бившия магазин с първата стълбищна площадка на съществуващото стълбище; премахнати са преградните стени на първия жилищен етаж, като е запазена тоалетната. След преустройството е прекъсната връзката на бившия първи жилищен етаж с входа откъм ул. "Кетхудова" и е създадена вътрешна връзка между партера и първия етаж, като по този начин те са обединени в един търговски обект на две нива /два салона/, функциониращ като кафе-аперитив "Николачков двор". Към заключението по въззивното дело са направени и скици показващи състоянието преди и след преустройството в сградата. Според второто вещо лице няма изменение на външната конструкция на сградата и височината на етажите. Въззивният съд е приел, че първият иск е допустим. Макар и ищцата да не е страна по договора за дарение, тя има правен интерес от иска. Нейните права са взависимост от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, тъй като собствеността й е възстановена не върху реално съществуващ самостоятелен обект на собственост-магазина, който е притежавала, а е образувана съсобственост върху процесната сграда и обстоятелството кои са съсобствениците на сградата се отразява на нейните права в съсобствеността като води до тяхното намаляване или увеличаване. По същество е направил извод, че към момента на съставянето му нотариалният акт за дарение на първоначалната ответница Е. И. не е бил подписан от нотариус, налице е нарушение на чл. 476 б. "е" ГПК (отм.), поради което съгласно чл. 472 ГПК (отм.) нотариалното действие е нищожно, което води до нищожност на договора за дарение съгласно чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 18 ЗЗД. По втория иск съдът е направил извод, че по отношение на първоначалната ищца М. Б. е настъпил реституционният ефект на разпоредбата на чл. 1 ЗВСВНМРСА. По силата на чл. 3 от закона е възникнала съсобственост между нея и Община В. върху образувания в резултат на преустройството нов имот - кафе-аперитив. Съдът е приел за основателно възражението за материална незаконосъобразност на реституционното решение в полза на Е. И., тъй като не са били налице предпоставките за реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Делбата между нея и Община В. е нищожна, защото в нея не е участвал един от съсобствениците - М. Б. Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта за прогласяване нищожността на договора за дарение и неправилно в частта за признаване съсобственост на процесната сграда между ищцата и първия ответник. М. Б. не е страна по договора за дарение, а като трето лице искът й за прогласяване нищожността би бил допустим само ако прогласяването на нищожността на договора би произвело благоприятни последици в патримониума й. В настоящия случай такива не биха могли да настъпят. Имотът - предмет на договора за дарение тя никога не е притежавала и не би могъл да се върне в нейния патримониум. Тя е била собственик само на магазина, който не е предмет на този договор. Дори и собствеността й да се е трансформирала в съсобственост по силата на чл. 3 от ЗВСВНМРСА, обявяването на нищожността на посочения договор не би могло да промени - увеличи или намали неин дял в съсобствеността, защото тя би придобила идеална част, която съответства на цената на нейния имот - магазина, към новообразувания по време на влизане на закона в сила съгласно изр. второ на чл. 3 от закона. Правен интерес от обявяване нищожността на този договор в случая не е налице, поради което искът е недопустим. Неправилно съдът е приел, че собствеността на М. Б. върху магазина се е трансформирала в съсобственост върху сградата. В случая не е налице условието по чл. 3 от ЗВСВНМРСА - ако не е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения. Констативният протокол съдържа необоснована преценка, на която съдът неправилно е основал извода си. От двете заключения на съдебно-техническите експертизи и скиците към второто заключение е установено какво преустройство е извършено в сградата след отчуждаването и какво е положението преди и след това преустройство. Магазинът може да бъде възстановен в първоначалното му положение като отделен обект без значително затруднение-самостоятелният му вход към улица "Търговска" съществува и е необходимо само да се затвори пробития при преустройството отвор между магазина и стълбищната клетка, чрез който е бил свързан с етажа над него. Не представлява значително затруднение и възстановяването на прекъснатата връзка на етажа над магазина със другия съществуващ вход откъм другата улица "Кетхудова". При това положение следва, че по силата на чл. 1 от ЗВСВНМРСА е възстановена собствеността върху магазина и не е настъпило преобразуване на тази собственост в съсобственост върху цялата сграда между М. Искът е неоснователен и въззивният съд е направил незаконосъобразен извод в обратен смисъл. Предвид изложеното въззивното решение и оставеното с него в сила решение на първата инстанция в частта по иска за прогласяване нищожността на договора за дарение като процесуално недопустими следва да се обезсилят и производството в тази част следва да се прекрати. В останалата му част въззивното решение следва да се отмени и искът за установяване на съсобственост върху сградата между ищцата и първия ответник следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като собствеността на М. Б. върху магазина не се е превърнала в съсобственост върху цялата сграда между нея и Община В., предвид посочените по-горе мотиви. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение