Решение № 10525 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хипер врати ЕООД против решение 196 от 16.02.2023 г., постановено по адм. д. 640/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Младост - община Варна, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Хипер врати ЕООД против заповед 035/21.02.2022 г. на кмета на район Младост - община Варна, с която на основание чл. 196, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е наредено на дружеството да премахне строеж Метални огради и метален автоматичен портал, разположени в имот с идентификатор 10135.3513.2022 по кадастралната карта на гр.Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че процесният строеж е с неподходящо местоположение и разположение, тъй като не е изграден нито по имотни, нито по регулационна граница на ПИ-216, а освен това препятства и изпълнението на строеж Уличен водопровод и смесена канализация по влязло в сила разрешение за строеж 104/ГИ/26.07.2021 г. Посочва, че фактическото разположение на процесните огради и автоматичен портал е такова, каквото е показано в скицата към констативния протокол от 13.12.2021 г., като приема, че между страните липсва спор по този факт, тъй като същият е признат от процесуалния представител на жалбоподателя в проведено на 22.11.2022 г. съдебно заседание (л.110-111). Сочи, позовавайки се на заключението на вещото лице, че оградата и порталът се намират извън границите на ПИ 216 и попадат в границите на ПИ 2022 (стар ПИ 225, респективно нов ПИ 2062) и същите са разположени върху трасето на уличния водопровод и смесена канализация, така както е посочено и в заповедта. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл.195, ал. 5 ЗУТ и съобразно приложената заповед 2556/11.08.2021 г. на кмета на Община Варна (л.133-134) за делегиране на права на кмета на район Младост Община Варна в т. 4 от заповедта във вр. с § 1, ал. 3 от ДР ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на обжалвания административен акт предвид, че по делото не са представени доказателства същият да е бил съгласуван от директора на дирекция Контрол по строителството при Община Варна, съгласно изискването залегнало в т. 8 от заповед 2556/11.08.2021 г. на кмета на Община Варна, тъй като с цитираната заповед се предоставят права на кмета на район Младост община Варна в пълен обем за издаване на заповеди по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, а съгласувателната процедура по никакъв начин не влияе на компетентността на органа издал акта още повече, че законът не предвижда съгласувателна процедура за кмета на общината. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Неоснователно е възражението на касатора, че в заповедта не са изложени аргументи, твърдения или доказателства, свидетелстващи, че чрез процесната ограда и автоматичен портал се засягат обществени интереси от вида предвиден в чл. 195, ал. 5 ЗУТ, което я прави немотивирана. Противно на твърдяното в касационната жалба, в оспорената заповед са посочени фактическите основания, сочещи на наличие на хипотезата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, а именно, премахване на строежа поради неподходящо местоположение и разположение. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е процедурата по чл. 196, ал.1 и ал. 2 ЗУТ като от компетентните органи по чл. 196, ал. 1 ЗУТ е съставен констативен протокол, в който е отразено състоянието на металните огради и метален автоматичен портал, както и начинът, по който са разположени, създавайки пречка за свободното придвижване при реализацията на предвидената по плана улица и при изпълнението на строеж Уличен водопровод и смесена канализация по влязло в сила разрешение за строеж 104/ГИ/26.07.2021 г. Дружеството е уведомено по надлежния ред за правото му да участва в административното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ, на което основание е издадена оспорената заповед, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал.1, т. 1-15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че касаторът е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.216 по одобрените със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. КККР на гр. Варна, представляващ УПИ І-65, кв.14 на 26 микрорайон на гр. Варна, съгласно подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) одобрен със заповед Г-89/26.04.2006 г. на зам.-кмет на Община гр. Варна. Установено е, че уличната регулация не е приложена, а процесните огради и метален автоматичен портал не са изградени нито по регулационна граница със съседния поземлен имот, нито по имотната граница между тях. При тези данни изводът на съда, че процесните огради и метален автоматичен портал са неподходящи по местонахождение и разположение, е законосъобразен и обоснован. Отделно от това оградите и автоматичния метален портал попадат върху трасето и препятстват изпълнението на уличен водопровод и смесена канализация по ул. Орех от УПИ І-1777 за жилищно строителство в кв. 13, 26 м. р. до съществуващ водопровод и канализационен колектор по ул. Андрей Сахаров, съгласно разрешение за строеж 104/ГИ от 26.07.2021 г. на главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 16.08.2021 г. с възложител Община Варна. Ето защо следва да се приеме, че са налице предвидените в чл. 195, ал. 5 ЗУТ материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за премахване на процесните метални огради и метален автоматичен портал, както правилно приема съдът. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение 834 от 17.03.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Хипер врати ЕООД да заплатят на Община Варна сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,