Решение № 3085 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г.

Решение № 3085 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 335 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 602/2016 г., Административен съд - В. Т., трети състав, е обявил за нищожен по жалба на В. Ц. Ц. от гр. П., Ревизионен акт/РА/ № Р - 04000415009759 - 091 - 001/10.06.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 257/23.08.2016 г. г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново, и е осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 710 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. П. М. - в качеството си на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - В. Търново, е неправилно и необосновано като постановено в противоречие с процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да отмени решението. на Административен съд - В. Търново, включително и в частта за разноските, като и върне делото за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Ц. Ц. от гр. П. чрез свое процесуален представител адв. Петров взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по мотивите изложени в нея. С решението Административен съд - В. Търново е обявил за нищожен по жалба на В. Ц. Ц. от гр. П., Ревизионен акт/РА/ № Р - 04000415009759 - 091 - 001/10.06.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 257/23.08.2016 г. г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно назначаването на ревизията, издаването на процесния ревизионен акт, като е приел, че същият е нищожен и е изложил съответни мотиви в тази насока. На база на подробно изложените факти относно издаването на заповедите за назначаване на ревизията, компетентните органи и прочие, на база на анализ на разпоредбите на чл. 118 и чл. 119 ДОПК, както и на норми от Закона за администрацията и Закона за националната агенция по приходите, първоинстанционният съд е приел, че нормите на чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК, регламентират материалната компетентност на органите по приходите по издаването на ревизионен акт, първата според мястото им в структурата на НАП, а втората според процесуалното им качество в конкретното ревизионно производство, като нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е нова в сравнение с тази на чл. 118, ал. 2 ДОПК, но това не дава основание да се приеме, че новата норма отменя мълчаливо старата. На отделен ред са изложени мотиви в тази насока, като е прието, че ако двете норми не се приложат кумулативно, ще се наруши принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи да издават административни актове. Предвид на изложеното и с оглед на тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. на ОСГК на ВС на РБ, че всяка некомпетентност води до нищожност, административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт се явява нищожен, тъй като органът по приходите, подписал ревизионният акт в качеството си на възложил ревизията, не притежава съответната материална компетентност. Решението на Административен съд - В. Т. е не правилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно административният съд е приел, че възложителят на ревизията в качеството си на ръководител отдел или сектор в ТД на НАП не е орган по приходите, който има правомощия да издава ревизионен акт при условията на чл. 119, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 ДОПК. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе вече посочено, по делото няма спор за факти, а по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. Предвид възникнала противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, във Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 10/2016 г. с докладчик докладчика по настоящето дело. С решение № 5 от 13.12.2016 г. Общото събрание на съдиите при първа и втора колегия при Върховния административен съд реши, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Мотивите за тълкуването на цитираните разпоредби са изложени подробно в тълкувателното решение, поради което не следва да бъдат излагани в настоящето производство. В писмената защита на пълномощника на ответника по касация като алтернативно се прави друго възражение за нищожност на ревизионния акт. Същото се обосновава с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, според която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Конкретните доводи се градят на това, че ревизираният период е за 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., а активните действия за извършване на ревизията са приети с връчването на заповед за възлагане на ревизия № Р - 04001514003532-020-01/19.12.2014 г., което е станало на 09.01.2015 г., към който момент е изтекъл давностния срок за данъчните задължения за 2008 г. Такова възражение е било направено първоначално с жалбата до административния съд, но не е било разгледано от него, тъй като актът е бил прогласен за нищожен на друго правно основание. Тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон съдът следи и служебно, настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе по така направеното възражение. Същото е основателно. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Тъй като предмет на ревизията са и задължения за данък общ доход по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., ревизираното лице е следвало да подаде данъчна декларация за тези доходи до 30 април 2009 г., поради което пет годишния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г. По направеното възражение в решението на директора на Д"ОДОП"-гр. В. Търново е прието, че то е неоснователно, тъй като ревизионното производство е образувано с издаване на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 112, ал. 1 ДОПК, което е станало в рамките на 5 годишния срок по чл. 109, ал. 1, а обстоятелството, че връчването на заповедта за възлагане на ревизия е станало след 31.12.2014 г. е неотносимо към спора. Този извод и това тълкуване на закона не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Преобладаващата съдебна практика приема, че ревизионното производство се образува от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а не от датата на нейното издаване. Същата е коректив на порочната практика на данъчната администрация заповедта за възлагане на ревизия да се издава в последните на петгодишния период, а да се връчва след изтичането му. В най-новата съдебна практика в този смисъл например е решение № 2213 от 22.02.2017 г. на първо отделение на ВАС, постановено по адм. д. № 3401/2016 г. Налице и указание на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите в този смисъл. Този срок е бил изтекъл към момента на връчването на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, което е станало на 09.01.2015 г., поради което е налице забраната по чл. 109, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизионно производство. Допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила има за последица обаче не прогласяване на издадения ревизионен акт за нищожен, а за неговата отмяна като незаконосъобразен. В този смисъл в съдебната практика решение № 10975/19.07.2013 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 4071/2013 г. Като е приел друго и е стигнал до извод за нищожност на оспорения ревизионен акт и е прогласил същия за такъв, Административен съд - В. Т. е постановил едно не правилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Ревизионен акт/РА/ № Р - 04000415009759 - 091 - 001/10.06.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 257/23.08.2016 г. г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново, следва да бъде отменен в частта, в която на В. Ц. Ц. от гр. П. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 486,80 лв. и лихви в размер на 1 297,44 лв. и са определени вноски за здравно осигуряване за 2008 г. в размер на 1 440,00 лв. и лихви за забава в размер на 1 073,85 лв. Като правилно като краен резултат първоинстанционното решение не следва да бъде отменяно в частта за разноските. Тъй като като краен резултат ревизионният акт се отменя, при този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,