Решение № 12190 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2010 г.

Решение № 12190 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" против решение № 113/2010 г., постановено по адм. дело № 203/2009 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменен отказ на Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие" - ОРА Силистра да изплати субсидии за наддекларирани площи по заявление за финансово подпомагане за 2008 г., обективиран в писмо за извършено плащане изх. № 01-192/4684 от 28.07.2009 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи, за недопустимост на постановеното решение, тъй като съдът неправилно е конституирал като страна по делото Областната разплащателна агенция Силистра, вместо Областна дирекция на ДФ "Земеделие", преструктурирана с изм. на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, както и за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Неджмидин Нури Неждет не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на релевираните в касационната жалба оплаквания. Счита, по посочените в становището му доводи, че оспореният по делото отказ на административния орган е нищожен, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по жалба, подадена от Неджмидин Нури Неждет против отказа на Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие" да му изплати субсидия от 636.00 лв., поради наложена санкция за наддекларирани площи в размер на 0.96 хектара, по схемите за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на България за кампания 2008 г., обективирано в писмо № 01-192/4284 от 28.07.2009 г. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че жалбоподателят и заинтересованата страна са заявили за подпомагане спорната площ, като административният орган констатирайки двойното й заявяване, без да извърши проверка на място е изпратил писма до двете лица заявители, в отговор на което, в посочения десетдневен срок се е явила само Къймет Ибрям и е заявила, че обработва заявената площ. Представила е решение на ПК - Дулово за реституция на имота в полза на наследниците на Ахмед Кючюков, между които фигурира и тя. Жалбоподателят в производството пред първоинстанционният съд е представил договор за доброволна делба между наследниците на Ахмед Кючюков и Реджеб Хасанов Кара, в това число и процесните ниви, в землището на с. Раздел. Представил е и договор за наем за спорната земя със собственика на имота. В съдебно заседание заинтересованата страна Къймет Осман е направила признание, че процесните ниви през 2008 г. са обработвани от жалбоподателя. При тези данни, съдът е извършил анализ на приложимите правни норми и е приел на първо място, че са неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на индивидуален административен акт, както и за ненадлежно конституиране на ответника. Изводите на съда са напълно съобразени с приложимия закон, поради което направеното с касационната жалба възражение за недопустимост на решението е неоснователно. Независимо от формата на акта - писмо, същото съдържа изрично властническо волеизявление, с което пряко са засегнатите правата на жалбоподателя. Освен това, съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. От своя страна чл. 133, ал. 1 от АПК, определящ местната подсъдност на административните дела, предвижда, че те се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Следователно, законът свързва подсъдността и страната по делото с издателя на административния акт и неговото седалище, а не с правосубектността на структурата, към която той принадлежи. Ето защо правилно оспореният акт, представляващ отказ на Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие", Областна разплащателна агенция - Силистра за изплащане на субсидия в размер на 636 лв., е разгледан от Административен съд - Силистра, който е местно компетентен. Правилно и като страна - ответник по делото е конституирана Областна разплащателна агенция - Силистра, от името на която е издаден оспорения отказ. Не е налице недопустимост на производството, съответно на постановеното решение. В тази насока - по отношение характера на оспорения акт, както и по отношение местната компетентност за разглеждането на тази категория актове има трайно утвърдена практика на ВАС, във вече посочения смисъл. За пълнота в изложението следва да се отбележи, че неправилното конституиране на страните съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води да неправилност, а не до недопустимост на съдебното решение, както е посочено в касационната жалба. Неоснователни са и възраженията за неправилност на постановеното решение. Съдебното решение е обосновано и напълно съобразено със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че именно жалбоподателят е обработвал заявената за подпомагане земеделска земя. В тази насока е налице съдебно признание на неблагоприятен за заинтересованата страна факт - чл. 175 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поради което правилно съдът е приел, че издаденият акт не е съобразен с действителното фактическо и правно положение. Административният орган не е положил дължимите усилия да изясни фактите по спора, задължение вменено му от нормата на чл. 35 от АПК, с оглед което правилно съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен. Следвало е да бъде извършена проверка на място, при констатиране на двойно заявени площи, още повече, че се е установило, че заинтересованата страна е заявила за подпомагане четири имота, като в три от случаите площите са били двойно заявени. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е приел, че жалбоподателят няма задължение да се яви в определения срок за изясняване на констатираното застъпване на площи. Некоректно се тълкува съдебното решение. Съдът не е извел подобен извод. Приел, че в случая не е било достатъчно само въз основа на извършеното от заинтересованата страна явяване и потвърждение на заявлението й да се приеме, че тя е бенефициента, който следва да бъде подпомогнат. Неоснователно е и възражението, че съдът е нарушил производствените правила и материалния закон, тъй като при пълно оспорване от ответника на жалбата, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за изпълнението на всички процедурни условия да получи изцяло помощта по схемата за единно плащане. Посочен довод е в пряко противоречие с изискванията на чл. 170 от АПК, разпореждащ, че административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В случая безспорно са опровергани фактическите основания за издаване на акта, посочени в него. Подпомагане е разпоредено за лице, което не е обработвало спорния имот, а е отказано подпомагане на лице, което е обработвало имота. Обстоятелството, че жалбоподателят не се е явил в отговор на изпратеното му писмо, не може разширително да се тълкува като отказ от заявлението за подпомагане. Такъв следва да бъде извършен изрично. Правилно съдът е разпоредил връщане на делото за ново произнасяне от административния орган, при което да се съобразят всички факти, както и указанията на съда по приложението на закона. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,