Решение № 12162 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2015 г.

Решение № 12162 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2/6.02.2015 г., постановено по адм. дело № 145/2014 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо отказ за финансиране, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Ответницата по жалбата Ирина Димитрова Димитрова изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Развива допълнителни съображения в проведеното с. з. пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ирина Димитрова Димитрова против Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/6206 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по СНДП за деклариран земеделски имот 00415-218-3-3 с идентификатор по КК на гр. Алфатар 00415-121-002. За да откаже исканото подпомагане, административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че са установени както допустими за подпомагане площи от заявените парцели, изчислени съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г. т. е. площи, които отговарят на изискванията за отпускане на помощ така и недопустими за подпомагане такива. Недопустимостта се основава на установени двойно заявени площи, за които не предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването, както и площи, които попадат извън слоя "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., установени при извършената административна проверка. За изясняване на спора е представена административната преписка и писмени доказателства. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при липса на фактически основания в него, които да го мотивират, нарушено е изискването за форма на административния акт, довело до невъзможност на адресата му да се защити, а съдът да проведе дължимия се контрол за законосъобразност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ следва да са налице една или няколко от предпоставките на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления по чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на искането за плащане по СЕПП на Ейхан Абтиев в оспореното уведомително писмо е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и наличие на двойно заявени площи, като застъпването не е отстранено, основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдяни в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които следва да се основават на и подкрепят от доказателства по делото. Правилно съдът е посочил, че в разглеждания случай изцяло е била игнорирана процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., видно от приложените по делото доказателства, а по отношение на "малките застъпвания", за които не е било установено кой е ползвател, същата е била приложима. Законосъобразен е и изводът, че за приложението в случая на правната норма на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП не са били основания предвид установените факти по делото. това е така, тъй като основанието по чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП отсъства от мотивите на УП и не е приложена процедурата по чл. 18 от визираната по-горе Наредба. По правило, при наличието на повече от едно основание за отказ, органът е длъжен да свърже всяко едно от тях със съответните замеделски терени и да изложи конкретни фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и направените правни изводи. Въз основа на правилно приетата фактическа обстановка, административният съд е достигнал до законосъобразния правен извод, че съгласно чл. 73, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 намаленията и изключванията, предвидени в Глава I и II не се прилагат, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е сбъркал. В нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, препращаща към визираното по- горе нормативно установено правило, ответникът е издал процесното УП, тъй като с неизясняването на спорните обстоятелства, вкл. и въпреки подадения сигнал от 22.11.2013 г. от Димитрова до ОД на ОФ "Земеделие", административният орган е издал оспорения акт без да е извършил дължимата проверка на правно значимите обстоятелства. В касационната жалба отново се излагат подробни съображения за условията и реда за подпомагане на земеделските производители, които по никакъв начин не основават неправилност на решението на административния съд, който въз основа на установената по делото фактическа обстановка е установил незаконосъобразността на оспорения административен акт. Решението на съда като правилно, постановено при липса на касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение