Решение № 1148 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2008 г.

Решение № 1148 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при НАП, срещу решение № 120/25.02.2008 г., постановено по адм. д. № 498/2006 г., по описа на Варненски окръжен съд, Административно отделение, с което е отменен ДPA № 1004/22.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД Русе, потвърден с решение № 3/2.03.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който на Ценка Йорданова Жекова от гр. Русе е възстановена сума от 543.10 лв., представляваща една втора част от надвнесен данък по ЗОДФЛ върху приход от продажба на два офиса по нотариални актове № 117/21.05.2003 г. и № 158/20.03.2003 г. и вместо него е постановено, че размерът на подлежащия на възстановяване данък на основание чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОДФЛ за 2003 г. (внесен на основание чл. 35 от ЗОДФЛ) е в размер на 3595.30 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в касационната жалба касаещи извода на съда, че всеки нотариален акт следва да се разглежда като самостоятелна обща сделка, който извод противоречи на реалността на търговските взаимоотношения на пазара на недвижими имоти, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна-Албена Иванова като наследница на Ценка Жекова оспорва касационната жалба, с представената по делото писмена защита. Моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да се отмени като се отхвърли жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред окръжния съд е бил ДPA № 1004/22.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД Русе, потвърден с решение № 3/2.03.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който на Ценка Йорданова Жекова от гр. Русе е възстановена сума от 543.10 лв., представляваща една втора част от надвнесен данък по ЗОДФЛ върху приход от продажба на два офиса по нотариални актове № 117/21.05.2003 г. и № 158/20.03.2003 г. и вместо него е постановено, че размерът на подлежащия на възстановяване данък на основание чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОДФЛ за 2003 г. (внесен на основание чл. 35 от ЗОДФЛ) е в размер на 3595.30 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че волята на страните по сделката е ясна-всеки нотариален акт да обективира продажба на етаж като самостоятелен обект на правото на собственост, респективно като един недвижим имот-вещ със самостоятелно съществуване и битие. Съдът е приел за недопустимо да се раздробява всеки недвижим имот на парчета съответно 7 или 8 офиса дори и всеки офис да би могъл принципно да бъде обект на самостоятелна разпоредителна сделка поради липса на нормативно изискване за собствен санитарен възел. Според съда, ако законодателят е считал, че за целите на данъчното облагане следва понятието "недвижим имот" да се разбира по смисъла на ЗУТ или ЗКИР, то е следвало да има специална препратка към тези нормативни актове и липсата на такова препращане изключва тълкуването на спорното понятие в обема даден в специалните закони. Предвид това е приел, че обжалваният РА е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОДФЛ не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е бил относно съдържанието на понятието "недвижим имот" и има ли връзка същото с понятието "обект" по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба в редакцията към процесния период "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. В настоящия случай е установено и не се спори по това, че всеки един от отделните офиси намиращи се на отделните етажи в сградата представлява самостоятелен обект със самостоятелно функционално предназначение и би могъл да бъде обект на самостоятелна продажба. Т. е всеки един офис има обособена самостоятелност и представлява отделен недвижим имот. Действително в ЗОДФЛ не е дадено легално определение на понятието "недвижим имот", но настоящата инстанция не споделя разбирането на съда, че ако законодателят е имал предвид, че под "недвижим имот" следва да се разбира понятието "обект" по смисъла на ЗУТ, то би следвало да има специална препратка за това. Съдът в случая неправилно изключва връзката между двете понятия. След като в чл. 12 ЗОДФЛ се говори за продажба на недвижими имоти и след като всеки един строителен обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР на ЗУТ, може да бъде самостоятелен предмет на отделна правна сделка, то явно законодателят в цитираната разпоредба е имал предвид точно такъв обект като вид недвижим имот и в този смисъл неоснователно съдът не е съобразил заключението на вещото лице. В случая от значение за целите на данъчното облагане е именно това, че всеки един от отделните офиси представлява самостоятелен недвижим имот и може да бъде предмет на отделна правна сделка. Неправилно като аргумент за противното съдът е се е позовал на волята на страните изразена в нотариалните актове и направената сумарна данъчна оценка за всеки един от етажите. Това, че волята на страните е била да продадат всеки един етаж с намиращите се в него офиси като един имот и така е поискана данъчната оценка като обща сума, не означава, че следва да се игнорира действително вложения в правната норма смисъл. Не без значение е и това, че във всички строителни разрешения и документи свързани с този строителен обект е посочено, че сградата се състои от два броя апартаменти и 13 офиса и правилно данъчните органи са приели, че всеки офис представлява самостоятелен недвижим имот. Приемайки обратното съдът е нарушил материалния закон-чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗОДФЛ, поради което решението като неправилно следва да се отмени и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения РА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,