Решение № 12560 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2010 г.

Решение № 12560 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Крумов Стоянов от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Николай Бангеев, против решение № 258/22.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1780/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против акт за регистрация по ЗДДС № 130420900019705/6.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и писмените бележки от пълномощника се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил акта за регистрация, като е приел за неоснователно възражението, че половината от декларираните доходи с декларациите по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. са получени от съпругата на жалбоподателя. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт П. Бонева се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е преценил наличието на основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Поддържа, че според ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличен търговец, и макар в случая касаторът да не е едноличен търговец, а данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, то ТР намира приложение, тъй като съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицето, което ги извършва. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Иван Крумов Стоянов против акт за регистрация по ЗДДС № 130420900019705/6.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 623/14.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че Иван Стоянов е регистриран като земеделски производител, съгласно регистрационни карти на земеделски производител, заверени съответно на 6.07.2004 г. и 27.02.2008 г. В годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. същият е декларирал доходи, получени от дейност като регистриран земеделски производител от отглеждане на зеленчуци в размер на 80000 лв., а за 2008 г. - в размер на 85000 лв. Установено е, че съпругата му - Севдалина Стоянова Стоянова не е регистрирана като земеделски производител и не е подавала ГДД за получени доходи за двете години. Прието е от органа по приходите, че още към 31.12.2007 г. Иван Стоянов е достигнал облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС и е следвало да подадена декларация за регистрация до 14.01.2008 г. Към датата на издаване на обжалвания пред съда акт - 6.08.2009 г. също е имал облагаем оборот повече от 5000 лв., реализиран през последните 12 месеца. Съдът е изложил съображения, че осъществяваната от жалбоподателя дейност, от която са реализирани процесните доходи, представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Лицето е производител, което е достатъчно условие, за да отговаря на посоченото определение. Според съда правилно органите по приходите са издали обжалвания акт за регистрация, тъй като за лицето са изпълнени условията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС както към края на 2007 г., така и към датата на издаване на акта. Посочил е, че по делото не се спори относно размера на реализирания оборот, както и относно произхода му от дейността като земеделски производител. Съдът е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че доходът от земеделско производство следва да се приеме за съпружеска имуществена общност. За да обоснове изводите си съдът е посочил, че годишната данъчна декларация за облагане с данък доходите на физическите лица се ползва с доказателствена сила, тъй като задълженото лице е удостоверило определени факти за себе си и за своята дейност и декларацията има сила на извънсъдебно признание. Данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ представлява изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, въз основа на нея възникват права и задължения за декларатора. При погрешно деклариране деклараторът е следвало да подадена коригираща декларация, което в случая не е сторил. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели - Севдалина Стоянова - съпруга на жалбоподателя, и Стоян Ламбрев - тъст на същия, според които цялото семейство на жалбоподателя се занимава със зеленчукопроизводство, разходите за производството, както и приходите са общи, семейни. Във връзка с доказателственото значение на тези показания съдът е посочил, че с тях не може да се игнорират основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон, тъй като съгласно чл. 1 ЗДДФЛ се облагат доходите на физическите лица, включително от дейността като едноличен търговец, а не доходите на семействата. Според съда разпоредбите на чл. 19 и чл. 25, ал. 1 СК следва да бъдат взети предвид при облагането, но само във връзка с определяне на конкретния доход и разход на отделното физическо лице с цел установяване на възможно най-точния размер на данъчната основа и съответния данък. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор и съдът обосновано е приел, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., в които е декларирал доходи от дейност като регистриран земеделски производител, съответно в размер на 80000 лв. и 85000 лв. По делото не се спори относно реалността на тези доходи, относно размера им, както и относно факта, че са реализирани от производство на зеленчуци. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали декларираните доходи са получени само от Иван Стоянов или и от неговата съпруга Севдалина Стоянова. Тезата, която жалбоподателят поддържа, както пред първата инстанция, така и в касационното производство, е че разходите за производството на селскостопанската продукция са на двамата съпрузи, самото производство е осъществено с труда на двамата, като и на двете им деца и на родителите на съпругата, поради което доходите също представляват съпружеска имуществена общност. Предвид това, жалбоподателят поддържа, че само половината от декларираните доходи представляват негови доходи, а останалата част са такива на съпругата му, от които следва, че не е реализирал необходимия облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС. Правилно съдът е приел това възражение за неоснователно. На първо място, получаването на доходите и техния размер са декларирани от самото данъчно задължено лице в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Декларацията представлява частен писмен документ, който е подписан от лицето, посочено като негов издател. Подадената декларация обвързва подателя си, както поради предвидената отговорност за невярно деклариране, така и поради това че съдържа признание за факти, които предвид защитната теза на жалбоподателя в административното и съдебното производство във връзка с процесния акт за регистрация по ЗДДС, са неизгодни за него. Жалбоподателят, като лице което е подписало декларацията, е ограничен относно допустимите доказателствени средства при доказването във връзка с опровергаване на съдържанието на декларацията. Съгласно императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим субсидиарно на основание § 2 ДР ДОПК, свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Разпитът на двамата свидетели по делото е насочен именно към опровергаване съдържанието на двете ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и има за цел да установи, че доходите са получени не само от Иван Стоянов, както е декларирано, а и от неговата съпруга. Затова, показанията на свидетелите, които са разпитани по делото, са недопустимо доказателствено средство за опровергаване съдържанието на ГДД за 2007 г. и 2008 г. Наред с това, и двамата свидетели са близки роднини на проверявания данъчния субект /съпруга и тъст/, поради което при преценката на техните показания във всички случаи следва да се има предвид възможната им заинтересованост от изхода на спора, както и всички други данни по делото, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК. Освен свидетелските показания на съпругата и тъста на жалбоподателя, които както се посочи по принцип са недопустими, а наред с това са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на спора предвид близката им родствена връзка с жалбоподателя, по делото не са събрани никакви други доказателства за установяване твърденията на жалбоподателя, че половината от доходите са получени от съпругата му. От представените при обжалването на акта по административен и съдебен ред писмени доказателства се установява, че съпругата на жалбоподателя не е работила по трудово правоотношение през процесните периоди, но тези доказателства не обосновават извод, че същата е получила половината от доходите от производството на земеделска продукция. Не може да се приеме, че съпругата е получила половината от доходите от дейността на съпруга си като земеделски производител и само въз основа на принципа за общност на семейното имущество. Както е посочил и първоинстанционният съд дейността по производство на селскостопанска продукция представлява търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. В тази връзка следва да бъдат съобразени и указанията дадени в ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличен търговец. Не са налага различен извод от съдържанието на представеното пред настоящата инстанция удостоверение изх. № 20100915155218/15.09.2010 г., издадено от Агенцията по вписванията, според което за Иван Крумов Стоянов не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите. На следващо място, съществено значение има фактът, че през 2007 г. и 2008 г., през които са реализирани процесните доходи, съпругата на жалбоподателя не е била регистрирана като земеделски производител. Затова за нея не би било налице основание за приложение на изключението от данъчно облагане, предвидено в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /отм., ДВ., бр. 32/2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, според която не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Относно процесните доходи такова данъчно облекчение е ползвано, тъй като пълният размер на доходите е деклариран от Иван Стоянов в подадените от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. като доходи получени от същия в качеството му на регистриран земеделски производител. При това деклариране, с оглед на което вече е ползвано данъчно облекчение, твърдението в хода на производството по задължителна регистрация по ЗДДС, че половината от доходите са на съпругата му, следва да се тълкува като злоупотреба с права с цел заобикаляне на данъчно облагане. Последното представлява допълнителен аргумент при преценката на основателността на изложените от жалбоподателя доводи, като от съществено значение е обстоятелството, че твърдението за получаване на половината от доходите от съпругата на жалбоподателя не е доказано с допустими доказателствени средства. Предвид горното, правилни са изводите на органа по приходите, потвърдени и от първоинстанционния съд, че към датата на регистрацията с обжалвания акт за регистрация по ЗДДС, жалбоподателят е реализирал облагаем оборот над 50000 лв. през последните 12 последователни месеца, поради което за него е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, въпреки изхода на спора, тъй като дирекция "ОУИ" не е представлявана от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това вече й е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,