Решение № 10358 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2010 г.

Решение № 10358 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Славов Димитров от с. Трънак, обл. Бургаска, против решение № 1223/28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1465/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 45/07.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Димитър Славов Димитров от с. Трънак, обл. Бургаска против решение № 45/07.07.2010 г. на директора на РУСО гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 23/11.05.2010 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в РУСО гр. Бургас, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 25.04.2003 г. В това разпореждане е посочено, че пенсията е изменена от датата на отпускане на пенсията на лицето - 25.04.2003 г., а изплащането й следва да се извърши съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която разликата в пенсията за минало време се изплаща при приложение на чл. 105, ал. 2 КСО, т. е. вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На това основание е изплатена пенсия за минал период от 01.01.2007 г. до края на месеца, през който е издадено разпореждането - 31.05.2010 г. Съдът е приел, че разпоредбите на чл. 105, ал. 1 КСО и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 НПОС са правилно приложени, поради което увеличеният размер на пенсията за минало време може да бъде изплатен само до три години назад от датата на постановяване на разпореждането за изменение на пенсията. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото не съществува спор и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. На Димитър Славов Димитров, касатор в настоящото производство е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 25.04.2003 г., а с разпореждане № 23/11.05.2010 г. размерът на пенсията е изменен, като е увеличен, считано от датата на отпускането на пенсията. Спорът по делото е правен и е свързан с преценката относно периода, за който следва да се изплати увеличения размер на пенсията. С обжалваното пред съда разпореждане е извършено изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО - пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер, като в съответствие с чл. 99, ал. 2, т. 2, предложение първо от кодекса изменението е от датата на отпускането на пенсията. Реда, основанията и последиците от изменението са регламентирани също в чл. 12 от НПОС, като в чл. 12, ал. 3 НПОС е предвидено, че когато по реда на ал. 1 /включително с разпореждане за изменение на пенсията/ се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, при спазване на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО. Тази разпоредба предвижда, че вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща година, за която се отнася. Съобразно тази разпоредба за вземанията за пенсии от 2003 г., когато е отпусната пенсията /с разпореждане от 25.04.2003 г./, давностният срок е започнал да тече от 01.01.2004 г. и е изтекъл на 01.01.2007 г.; по същия начин е изтекла давността за вземанията за 2004 г., 2005 г. и за 2006 г. За вземанията от 01.01.2007 г. - до датата на постановяване на разпореждането за изменение давностният срок не е изтекъл и същите са дължими, както е посочено и в самия акт. Предвид изричното препращане в чл. 12, ал. 3 НПОС към разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО, следва че се погасяват по давност с изтичането на тригодишния срок и вземанията за пенсии, които произтичат от увеличен размер на пенсията за минало време, какъвто е настоящият случай. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, а при извършената проверка на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът не констатира нарушения. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,