Решение № 3530 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Е., от гр. София против решение 1302/27.02.2024 г. по адм. дело 9494/2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т.26 и т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд неточно е квалифицирал осигурителния му стаж за периодите 01.09.1978 г.-01.12.1983 г. (5г.,03м.,00д) на длъжност помощник технически ръководител и организатор строителство; 01.12.1983 г.-31.12.1984 г. (01г.,01м.,00д.) на длъжност арматурист; 01.01.1985 г.-01.04.1987 г.(02г.,03м,00д.) на длъжност организатор строително производство; 01.04.1987 г.-03.05.1989 г. (02г.,01м.,00д.) на длъжност арматурист; 03.05.1989 г.-15.02.1993 г. (03г.,09м.,10д.) на длъжност организатор строително производство. Позовава се на последно изречение от разпоредбата на т.66и ПКТП (отм.) и включването в нея на инженерно-техническите работници, към които, според него, няма пречка да бъде квалифициран труда на помощник техническия ръководител и по този начин трудът на тази длъжност да бъде зачетен от втора категория. Посочва, че по делото не са събрани доказателства, които да оборват факта, че СП Транстрой София принадлежи към специализираните строително-монтажни фирми. Неизследвайки служебно процесните факти, пенсионните органи са допуснали нарушения по чл.35 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София-град, чрез юрисконсулт Д. Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че в разпоредбата на т.66и ПКТП (отм.) лимитативно са изброени конкретни длъжности, между които не е организатор строително производство, поради което липсва правно основание трудът за нея да бъде категоризиран от втора категория. Включването на труда на организатор производство към инженерно-техническия персонал не отговаря на смисъла на разпоредбата, чийто персонален обхват и лимитиран от конкретно изброените длъжности. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 1302/27.02.2024 г. по адм. дело 9494/2023 г. Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба на Б. Х. Е., от гр. София срещу решение 2153-21-177/12.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/07.06.2023 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. По делото е установено, че на жалбоподателя е отпусната ЛПОСВ при зачетен осигурителен стаж от първа категория по чл.104, ал.2 КСО 0 г., 01м. и 07 д.; осигурителен стаж от втора категория 04 г., 04 м. и 29 д. и осигурителен стаж от трета категория 27 г., 10 м. и 27 д. Превърнат към трета категория общият осигурителен стаж възлиза на 33 г., 07 м. и 05 д. В жалбата си до административния съд касаторът изрично е посочил, че не е съгласен с категоризацията на труда досежно осигурителния стаж за периода от 01.09.1978 г. до 15.02.1993 г., за който счита че е придобит при условията на втора категория труд съгласно т.26 и т.66и от ПКТП (отм.). Стажът е при осигурител СП Транстрой София и в приложения по делото УП-30 94-Б-14/19.02.1993 г. последният е направил предложение за зачитането му при условията на втора категория труд. Право на осигурителния орган е да не зачете така предложената категория, но същият е длъжен да изложи конкретни мотиви защо не кредитира с доверие представените му годни писмени доказателства. Подобно задължение има и съда когато обсъжда фактите по спора. Осигурителният стаж на Б. Х. Е. в СП Транстрой София не е бил придобит на една длъжност. Видно от приложеното УП-30 94-Б-14/19.02.1993 г. той е работил като помощник технически ръководител и организатор строителство в периода 01.09.1978 г.-30.11.1979 г. (01г.,02м.,29д.); като ръководител производство в периода 30.11.1979 г.-01.12.1983 г. (4г.,00м.,01д); като арматурист в периода 01.12.1983 г.-31.12.1984 г. (01г.,01м.,00д.); като организатор строително производство 01.01.1985 г.-01.04.1987 г. (02г.,03м,00д.); като арматурист в периода 01.04.1987 г.-03.05.1989 г. (02г.,01м.,00д.) и като организатор строително производство в периода 03.05.1989 г.-15.02.1993 г. (03г.,09м.,10д.). Съгласно приложения по делото доклад (опис на осигурителния стаж-стр.92) пенсионните органи са зачели от втора категория стажът помощник технически ръководител и организатор строителство в периода 01.09.1978 г.-30.11.1979 г. (01г.,02м.,29д.); като арматурист в периода 01.12.1983 г.-31.12.1984 г. (01г.,01м.,00д.); като арматурист в периода 01.04.1987 г.-03.05.1989 г. (02г.,01м.,00д.). Съдът е следвало да изясни какви са претенциите на жалбоподателя за този осигурителен стаж, доколкото неговите твърдения се припокриват с оценката на пенсионните органи. В мотивите на своето решение първоинстанционният съд погрешно е приел, че фактите по делото не са спорни между страните. Напротив спорът е точно по фактите досежно непризнатия от пенсионните органи за придобит при условията на втора категория осигурителен стаж. Вторият погрешен извод на съда е, че спорът между страните касае само периодите 01.01.1985 г.-01.04.1987 г. и 03.05.1989 г.-15.02.1993 г.. В случай, че се окаже, че периодите 01.09.1978 г.-30.11.1979 г.(01г.,02м.,29д.); 01.12.1983 г.-31.12.1984 г. (01г.,01м.,00д.) и 01.04.1987 г.-03.05.1989 г. (02г.,01м.,00д.), през които Б. Е. е работил като помощник технически ръководител и организатор строителство и арматурист не са спорни, то останалите през които е работил като ръководител производство 30.11.1979 г.-01.12.1983 г. (4г.,00м.,01д); като организатор строително производство 01.01.1985 г.-01.04.1987 г. (02г.,03м,00д.); и като организатор строително производство в периода 03.05.1989 г.-15.02.1993 г. (03г.,09м.,10д.) детерминират правния спор по делото. Административният съд е обсъдил и разгледал само последните два, с което не е изчерпал целия предмет на спора и не е анализирал относимите за същия доказателства. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и инженерно - технически работници до началник на строителен обект включително. В разпоредбата не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството. Подобно изискване е предвидено в разпоредбата на т. 26 ПКТП (отм.), която определя като втора категория труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкции, модернизация и ремонт. Изискванията по двете разпоредби т. 26 и т. 66и, не са идентични, поради което административният орган неправилно е смесил изискванията по двете. В т. 66и от правилника е предвидено, че се прилага за трудов стаж, "положен в тези отрасли и дейности" /цитат/, като се имат предвид посочените по-долу в текста отрасли и дейности. Относно труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, не е предвидено да е полаган в отрасъла строителство, поради което се налага извода, че се има предвид единствено дейността като такава, т.е. естеството на осъществяваните от лицето трудови функции и свързаните с това условия и тежест на труда. При новото разглеждане на спора административният съд следва да установи какъв е бил характера на дейността на жалбоподателя за процесните периоди като ръководител производство и организатор строително производство и същата попада ли в категорията инженерно - технически работници до началник на строителен обект включително и налице ли е основание за прилагане на т.66и ПКТП (отм.). Това зависи пряко от характера на дейността на осигурителя СП Транстрой София дали тя принадлежи към специализираните строително-монтажни фирми или не. За нуждите на това изясняване на спора са допустими както гласни, така и писмени доказателства. Съдът може служебно да назначи и експертиза. Съгласно чл.104, ал.10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се установяват мястото и естеството на изпълняваната работа. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. При новото разглеждане на основание чл.226, ал.3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение