Решение № 647 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2010 г.

Решение № 647 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по 307 ГПК.

Образувано е по молба на И. Х. Х. от [населено място], Б. обл. за отмяна на влязло в сила решение № 104/7.06.2007 г., по гр. д. № 636/2006 г. на Окръжен съд [населено място], с което е оставено в сила решение № 118/5.05.2006 г., постановено по гр. д. № 347/2005 г. на Районен съд [населено място], с което родителските права върху малолетните деца Л. И. Х. и Р. И. Х. са предоставени на майката Б. Н. Г. и е постановено децата да живеят при нея; на бащата е определен лежим на лични контакти с децата и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 50 лв. за всяко от дете, считано от 14.06.2005 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, както и по 50 лв. месечна издръжка за минало време за периода от 25.05.2005 г. до 14.06.2005 г. и са ОТХВЪРЛЕНИ насрещните искове с пр. осн. чл. 71, ал. 2 СК и чл. 82, ал. 1 СК, предявени от И. Х. Х. срещу Б. Н. Г. за предоставяне на родителските права върху двете малолетни деца на него и за заплащане на издръжка в размер на по 50 лв. за всяко от тях.

Молителят твърди, че с влязло в сила решение № 490 от 26.05.2009 г., постановено по НАХД № 707/2009 г. на БРС, ответницата по молбата Б. Н. Г. е призната за виновна за това, че на 23.04.2007 г. в [населено място] в съдебно заседание пред ОС [населено място] по въззивно гр. д. № 636/2006 г. се е ползвала от частен документ - професионална атестация с изх. № 24/18.04.2007 г., издадена от управителя на [фирма], [населено място], който е неистински в частта: "Като ръководен кадър финансово -счетоводен служител, принципно и професионално си е изпълнявала служебните задължения. Има качества на силна личност, интелигентна и амбициозна със стремеж към ръководене и естественост в човешките взаимоотношения . Да послужи пред Бургаския окръжен съд", което представлява престъпление по чл. 316 от НПК във вр. чл. 309, ал. 1 НК.

На осн. чл. 78а от НК ответницата е била освободена от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лв.

Молителят счита, че предвид цитираното решение по НАХД № 707/2009 г. на БРС са налице две самостоятелни хипотези за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 636/2006 г. на Бургаския окръжен съд, по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК:

• Решението е основано на документ, който по надлежния ред е признат за неистински /Същият е бил ценен от въззивният съд, обсъден е на първо място в неговите мотиви при преценка личността и възпитателските качества на родителите, повлиял е съществено при формиране на съдийското убеждение/;

• Със решението по НАХД е установено престъпно действие на страната, изразяващо се в съзнателно ползване на неистински частен документ във връзка с решаване на делото.

Ответницата по молбата Б. Н. Г. оспорва молбата в писмен отговор по делото.

Излага съображения, че не е налице визираното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото решението на Бургаския окръжен съд не е основано единствено на "професионалната атестация", която е била предмет на НАХД № 707/2009 г. на Районен съд [населено място], а въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъждане родителските качества на всеки един от двамата родители и съобразяване интересите на децата. Застъпва се становище, че дори професионалната атестация да се изключи от доказателствения материал, извода на съда при решаване на спора кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо малолетните им деца не би се променил. Моли съда ако намери, че молбата за отмяна е допустима, да я остави без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на I. г. о. приема следното:

С определение № 144/6.07.2010 г. по делото е прието, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Между страните няма спор, че с влязло в сила решение по НАХД № 707/2009 г. ответницата Б. Г. е призната за виновна, в това, че по въззивно гр. д. № 636/2006 г. по описа на Б. съзнателно се е ползвала от неистински частен документ, а именно професионална атестация с изх. № 24/18.04.2007 с посочен автор -управителя на [фирма], гр. К..

Безспорно е, че този документ е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, чиято отмяна се търси. Независимо от това хипотезата на чл. 303, ал. 1, предл. 1 ГПК не е изпълнена доколкото решението не е основано на признатия за неистински документ "професионална атестация", каквото е законовото изискване.

Решението, с което съдът е постановил родителските права върху двете малолетни деца да се предоставят на майката и е отхвърлил насрещния иск на бащата за това, е постановено в резултат на обсъждане и следователно въз основа на данните от многобройните събрани по делото доказателства - гласни такива / свидетелски показания/, изслушани съдебно -психиатрична и психологична експертизи/единична и тройна/, писмени доказателства, становища и С. доклад на Дирекция "С. подпомагане", гр. К.. Именно въз основа на данните, съдържащи се в визираните доказателства и доказателствени средства, съдът е формирал своето вътрешно убеждение, въз основа на което е решил спора за родителските права, обусловил и решаването на спора относно издръжката за децата. Признатия като неистински документ не е обусловил нито изцяло нито преимуществено изхода на делото.

Не е налице и втората посочена от молителя хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Действително съзнателното ползване на неистински документ от страна на ответницата Б. Г., представлява престъпно действие, по смисъла на закона за което същата е била наказана по наказателно-правен ред. Същото обаче няма връзка с решаването на делото. Самият молител не обосновава в какво се изразява връзката на това съдебно признато престъпно действие с решаването на делото. Ако се има предвид начина на решаване на делото, това означава, че се позовава на първата хипотеза, която както се посочи изисква решението да се основава, да е обусловено от документа, признат за неистински, което в случая не е налице.

С оглед на изложеното не са налице визираните основания за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд и молбата на И. Х. Х. следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, молителят И. Х. Х. следва да бъде осъден да заплати на ответницата Б. Н. Г. разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.