Решение № 8632 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2022 г.

Решение № 8632 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2022 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството и по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ГИЯ" ЕООД, [ЕИК], представлявано управителя Г. Ш., чрез адв. Й. Лалова, срещу Решение № 437 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 390/2021 г. от Административен съд Враца, в която са развити съображения за незаконосъобразност. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Пешева, в писмен отговор дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявеният иск от "ГИЯ" ЕООД против ОД на МВР – гр. Враца с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на имуществено обезщетение за периода от 02.01.2018 г. до 14.06.2018 г., в общ размер на 95 987, 27 лв., от които 72 705, 50 лв. пропуснати ползи и 23 281, 77 лв. претърпени загуби - 1071, 74 лв. за закупен акумулатор на влекач с рег. № [рег. номер 1 165, 00 лв. разходи за поддръжка на влекача; 18 567, 60 лв. амортизации на влекача; 1 708, 73 лв. заплатени застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност" на влекача; 268, 70 лв. платен данък и 500 лв. адвокатски хонорар, заплатен в производството по адм. дело № 97/2018 г. по описа на Административен съд Враца, настъпили от наложена ПАМ със Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018 г. на Началник група, РУ - Мездра към ОД на МВР – гр. Враца, отменена с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 97/2018 г. по описа на Административен съд Враца и е осъдил търговското дружество да заплати на ответника разноски по делото в размер на 200 лв. Решението е постановено след като с Решение № 7972/01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 12191/2020 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 310/14.09.2020 г. по адм. дело № 105/2020 г. на Административен съд Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат е приел, че ищецът е доказал наличието само на една от кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата законова норма, а именно отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, акт на административния орган. Приел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на вреда в размер на претендираната сума от 72 705, 50 лв. - пропуснати ползи от нереализирани доходи вследствие на липсата на възможност от страна на ищеца да ползва лизинговия товарен автомобил съобразно неговото предназначение за превоз на товари в периода от 6 месеца, обхващащ времето на спирането му от движение с отменената впоследствие, като незаконосъобразна, ЗППАМ. Назначената по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е кредитирана от съда, но е посочил, че е установила размера на вредите които се претендират, както и че няма реализирани приходи от въпросното ППС за съответния период. Затова съдът е приел, че само въз основа на тази експертиза не може да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, доколкото той не е установил с допустими доказателства наличие на ангажимент за превоз на товари, който превоз да е осуетен от липсата на автомобил, причина за което да е незаконосъобразната заповед на ответника. От посоченото извел извод, че причинно-следствената връзка е прекъсната и не е ясно настъпили ли са или биха могли да настъпят имуществени вреди от пропуснати ползи. На следващо място съдът е отхвърлил претенциите на ищеца за присъждане на сума в общ размер от 23 281, 77 лв. претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за закупен акумулатор на влекач с рег. № [рег. номер], за поддръжката и амортизацията му, заплатени застраховки "Каско" и "Гражданска отговорност", платен данък и 500 лв. адвокатски хонорар, заплатен в производството по обжалване на ЗППАМ, като е приел, че същите са неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. тази на Областна дирекция на МВР гр. Враца. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените искове са отхвърлени от него. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от акта, действието/бездействието на административен орган. Отделно от това при претенция за пропуснати ползи, вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава на настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. В тази връзка, настоящата инстанция счита, че между твърдяната от ищеца пропусната полза, представляваща хипотетичната печалба от евентуалната експлоатация на товарния автомобил съобразно неговото предназначение за превоз на товари и отменения административен акт, издаден от служител на ответника, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Дори да се приеме, че такава е налице, то обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото основна и допълнителна експертиза не налага извод за основателност на предявения иск, тъй като с нея е установен реализираният приход от дейността по международен автомобилен превоз на товари на влекач с регистрационен № [рег. номер] за периодите от 02.01.2017 г. до 02.07.2017 г. и от 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г. По делото не са представени доказателства за конкретното проявление на търговската дейност, която ищецът е следвало да реализира именно с посочения товарен автомобил, или е имал намерение да осъществява. Видно от представения Рамков договор от 28.12.2017 г. за извършване на кръгови курсове, за периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. с него са договорени условията по заплащане, застраховка, товарене и укрепване на стоката и други специални изисквания, като никъде в него не е посочено, че превозът следва да бъде извършван именно с влекач с регистрационен № [рег. номер]. Единствено посоченото условие е превозното средство да е с двигател от клас EURO 4, 5 или 6, от което може да бъде направен извод, че дружеството е можело да изпълни поетите ангажимент и с друг товарен автомобил от същия клас. От друга страна по делото не са представени и доказателства, от които да е видно, че ищецът своевременно е информирал отговарящия транспортен мениджър веднага след като е станало ясно, че има отклонение от нормалното протичане на транспорта, също условие по договора, и от които да може да бъде формиран различен извод на вече посочения. По отношение на претенциите за претърпени загуби административният съд е изложил подробни мотиви, както във връзка с разходите за поддръжка и амортизация на влекача, така и във връзка със заплатените данък на МПС, застраховка "Гражданска отговорност" и "Каско", които се споделят изцяло от настоящия състав. Обосновано съдът е приел, че не е налице причинна връзка за заплащането им с отменения акт. Посочените разходи са обичайни и необходими във връзка с експлоатацията и съхранението на ППС и не могат да бъдат характеризирани като вреда, причинена от отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение