Решение № 4748 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 39622 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 522/24 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на „Мейси Солюшънс“ ЕООД, против ревизионен акт (РА) № 22221022005537-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1691/29.11.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, относно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 261 988, 90 лв. и лихви 31 814,04 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от „Мейси Солюшънс“ ЕООД, ЕИК 205091596, представлявано от управителя В. М. З., чрез адв. Димитров от САК. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът се представлява от адв. Димитров, който поддържа жалбата и направеното в нея доказателствено искане за провеждане на съдебно-техническа експертиза. Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от юрк. Кирилов, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № 22221022005537-091-001/17.08.2023 г., с който в тежест на „Мейси Солюшънс“ ЕООД са определени допълнително задължения за 2021 г., за корпоративен данък по ЗКПО, в размер на главница 261 988, 90 лв. и лихви 31 814,04 лв., след като на основание чл. 26. т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи за реклама за 2021 г., в размер на общо 2 646 074,54 лв. по фактури, издадени от: ADEXICO/NEXT VOLUME GENERATION - дружество, регистрирано в САЩ; CLIX FLOW LLC - дружество, регистрирано в САЩ; ISHTA MEDIA KFT. - дружеството, регистрирано в Унгария; CLIPMEUP LIMITED - дружество, регистрирано в Хонг Конг; IMONETIZEIT LIMITED - дружество, регистрирано в Хонг Конг; MEDIA GROUP B.V. /ADVIDI/ - дружество, регистрирано в Нидерландия; NOVACLICK D.O.O - дружество, регистрирано в Хърватия; ADSVIDEO LIMITED - дружеството, регистрирано в Хонг Конг; PANGAEA ONLINE /THE FELLAS ADS/ - дружеството, регистрирано във Великобритания; ADTRACTION LIMITED; AVION BUSINESS SOLUTIONS; ADSVIDEO LIMITED; MEDIA GROUP B.V. За да отхвърли оспорването АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 – 117 ДОПК. По отношение на материалната законосъобразност на акта е прието, че същият е обоснован и законосъобразен. Съдът е отхвърлил, като неоснователно възражението на жалбоподателя, че срокът за извършване на ревизията е изтекъл на 20.12.2022 г. и последващите действия, вкл. издаването на акта са извършени без правно основание. В тази връзка подробно са обсъдени издадените в хода на ревизията заповеди и допълнително представените такива в хода на съдебното производство. Направен е извод, че валидността на заповед № Р-22221022005537-ЗИД-001/20.03.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с която срокът на ревизията е продължен до 27.06.2023 г. не следва да бъде дискредитирана, доколкото същата е подписана с електронен подпис, като електронен документ – част от Информационната система „Контрол“ и за оспорване истинността й дружеството - жалбоподател не ангажирал съответни доказателства, предвид чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК. Първостепенният съд е приел за установено в хода на ревизията, че през ревизирания период декларираната от „Мейси Солюшънс“ ЕООД дейност е извършване на електронни услуги, представляващи предоставяне на достъп до сайтове и абонамент за диети, програми за упражнения и хранене, йога, онлайн - абонаментни планове, електронни книги и видеоклипове. При проверка в офиса, обслужващ счетоводно дружеството на ревизиращите органи не са представени: преведени на български език договори с клиенти и доставчици, а само документи „в електронен вариант“, без превод на български език; фактури за начислени и платени такси към доставчици на платежни услуги, както и информация, относно сайтовете за хранене и изготвянето на диети. Констатирано е, че: два от сайтовете, ползвани от „Мейси Солюшънс“ ЕООД не били достъпни; най-голям дял в дейността на дружеството, предвид отчетените за 2021 г. разходи имат разходи, осчетоводени по сметки 602 „разходи за външни услуги“ - 602/2, „други услуги“ - 2 023 999, 24 лв. и 602/3 „реклами, маркетинг и др. услуги“ - 1 215 329,84 лв., при отчетени от дружеството приходи, в общ размер на 4 052 888, 25 лв. В хода на ревизията на основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК е възложена техническа (компютърна) експертиза. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и заключението на експертизата, приходните органи са приели, че не се установява извършена рекламна дейност чрез банери, поставяне на линкове в други сайтове, споделяне и промотиране, какъвто е предметът на отчетените разходи за реклама от доставчиците, тъй като няма конкретни данни, които да установяват точния вид и обем на фактурираните услуги, начина на формирана стойността им, само от фактурите не се доказва документална обоснованост на отчетените разходи, налице са обстоятелства по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - начислени са възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Установено е, че за 2021 г. „Мейси Солюшънс“ ЕООД е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО с данъчен финансов резултат „печалба“, в размер на 226 159, 59 лв. и дължим данък - 22 615, 96 лв., а на 24.08.2022 г. - коригираща ГДД с деклариран счетоводен финансов резултат „загуба“ - 28 678, 38 лв. и данъчен финансов резултат „загуба“ - 26 185, 49 лв. При тази фактическа установеност с процесния РА на основание чл. 26. т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходите, в общ размер на 2 646 074, 54 лв., осчетоводени от „Мейси Солюшънс“ ЕООД по сметки 6021, 6022 и 6023 с фактури, издадени от посочените по – горе чуждестранни дружества. В резултат на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат с 2 646 074, 54 лв. с акта са определени данъчна печалба в размер на 2 619 889, 05 лв., съответно дължим корпоративен данък, в размер на 261 988, 90 лв. и лихви - 31 814, 04 лв. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато провеждането на съдебно-счетовадна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните. По искане на ответника е допусната и допълнителна ССчЕ, също приета без оспорване. По искане на жалбоподателя е проведена и втора допълнителна ССчЕ, отново приета без оспорване от страните. Съдът е описал подробно констатациите по проведените експертизи и е кредитирал същите, като обективно и компетентно изготвени. Първостепенният съд е пресъздал разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, както и разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 26 от ЗСч, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Отбелязал е, че едно от основните основания за облагане е дискредитирането от страна на ревизиращите органи на доказателствената стойност на издадените от името на изброените общо единадесет чуждестранни дружества фактури. Съдът е приел, че от ревизираното лице не са представени съответстващи и относими към предмета на фактурите документи, които да бъдат преценявани като преки и/или косвени доказателства за реално изпълнение на доставките. Според съда не се установява извършвана от посочените дружества рекламна дейност, чрез банери, поставяне на линкове в други сайтове, споделяне и промотиране. Прието е, че липсват конкретни данни, посредством които да се установи точният вид и обем на фактурираните услуги, факта на действителното им изпълнение, както и как е формирана тяхната стойност. Според съда едностранно генерираните отчети, представляващи екранни снимки от информационни системи на трети лица не представляват годни доказателства, понеже до електронните данни дори дружество – жалбоподател не може да получи пряк достъп, който да предостави за контролна проверка на органите по приходите. Направен е извод, че единствено фактурите и информационните материали, свързани с издаването им не позволяват да се приеме категорично, че фактурите отразяват вярно удостоверените с тях стопански операции. Съдът е уточнил, че единствено за Imonetizeit limited са представени „Act of Acceptance“ (приемо-предавателни протоколи) за приемане на услугите „закупуване на абонамент“, но тъй като същите не са подписани и в тях не е посочен брой на абонаментите е прието, че същите не представляват годни доказателства относими към конкретни фактури. В тази връзка е прието още, че в протоколите не са налице данни за конкретни потребители, закупили абонаменти в резултат на рекламната дейност на „доставчика“, с оглед което отчетеният по фактурите разход е документално необоснован. На следващо място съдът е обсъдил представените поръчки (insertion order – в буквален превод „ред за вмъкване“). Според съда с цел компенсиране на дефицита на доказателства поръчките с наименование „insertion order“ са представени в хода на съдебното производство, като заверени преводи на български език, но с превод „договор за рекламна кампания с рекламодател“ – понятие, различно по своята същност от понятието за “order”. Независимо от наименованието на поръчките (договорите) съдът е приел, че липсват доказателства за конкретен предмет и параметри, цена и начин на формирането й, не се установява кой е подписвал тези „документи“ от страна на „доставчиците“, не може да се установи дали лицето е разполагало с представителна власт, както и извършени ли са контрагентите дейности в областта на рекламата и маркетинга. Първоинстанционният съд е съобразил, че в общите условия на поръчките са предвидени съвместни статистически проверки и потвърждение обема на предоставените услуги, които следва да бъдат извършвани два пъти месечно. Предвидени са и задължения за рекламната агенция: да осигурява началото на поставянето на рекламите в интернет-ресурсите, в съответствие с поръчката; да съхранява записи за водещи клиенти; да предоставя на рекламодателя статистически данни, в съответствие е условията на споразумението. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за изпълнението на тези задължения. Според съда при липса на приемо-предавателни протоколи са неоснователни твърденията на ревизираното лице за извършени плащания към доставчиците. В съдебния акт са обсъдени твърденията в писмените обяснения на управителя на ревизираното лице, че дружеството е сключило договори с Adexico/Next Volume Generation, Clix Flow LLC, ISHTA Media Kft., ClipMeUp Limited, IMonetizeit Limited Media Group B.V. (Advidi), Novaclick D.o.o, Cedge Ventures Pte.Ltd, Adsvideo Limited за предоставяне на рекламни услуги, представляващи всеки графичен файл и всяка придружаваща електронно прехвърлена информация, съдържаща код за прехвърляне (хипертекстова връзка) към уебсайта на дружеството, които да се показват с рекламна цел на потенциалните клиенти, като се води статистика за статуса на всеки клиент (потвърден, в очакване, отказ) и дигитален маркетинг, https://digital.softuni.bg/blog/what-is-digital-marketing“. Отчетено е обстоятелството, че за разлика от договорите с чуждестранни дружества, обслужващи картовите плащания на жалбоподателя, в обясненията не са посочени данни за интернет – сайтове, касаещи „доставчиците“, от името на които са издадени спорните фактури. Акцентирано е, че само за дружествата с адреси на територията на ЕС и Великобритания, както и за Cedge Ventures Pte.Ltd, регистрирано в Сингапур, в договорите има данни за идентификационен номер, като показател за действителното съществуване и правосубектност на лицето, от името на което се сключва договорът. По отношение на представения договор с Cedge Ventures Pte.Ltd, Сингапур, съдът е установил, че с РА не са извършени корекции във връзка с фактурите от това дружество, което е потвърдено и от заключението на ССчЕ, съответно за същия не е констатирано извършване на рекламна и маркетингова дейност. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е установило, че за процесния период дружеството е отчело разходи за реклама и маркетинг по фактури от общо девет дружества, като за седем от тях има данни за реализиране на приходи, вследствие на рекламната им дейност, като за Adsvideo Limited и Media Group В. V. липсват такива данни, но въпреки това „Мейси Солюшънс“ ЕООД е отразило плащания. Според вещото лице от дейността на останалите седем дружества би могъл да се причисли приход в размер на 362 282, 77 лв. Предвид тези констатации първоинстанционният съд е възприел за верен извода на ответника, че се касае за сделки на цени и при условия, отличаващи се от пазарните (чл. 16, ал. 1 ЗКПО), при съществено отклонение. В тази насока е прието за икономически необосновано извършването на текущ разход, който не може да бъде разсрочен, предвид краткотрайния характер на рекламите, при който, срещу заплащането 2,5 млн. лв. е получен приход от 360 хил. лв. и няма вероятност от получаване на приход в следващ отчетен период. Обоснован е извод, че в противоречие с писмените обяснения на управителя на дружеството, отчетените във връзка с реално извършени покупки на продукти разходи за реклама и маркетинг не само не се доближават до посоченото съотношение от 50-60% от сключените нови абонаменти, но многократно надвишават стойността на непосредствено свързаните с тях приходи. АССГ е обсъдил представените в хода на съдебното производство на вещото лице компютърни файлове във формат „Ексел“. В тази връзка е прието, че следва да бъде игнорирана тяхната доказателствена стойност, доколкото същите представляват частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и „електронен документ“, см. чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014) който няма достоверна дата и не е възпроизведен в счетоводни книги (арг. чл. 182 ГПК), не представляват първичен или вторичен счетоводен документ, а информация от ползваната от дружеството система за управление на търговската дейност. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав намира за необходимо само да маркира, че по отношение на направеното от касатора доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза е налице изрично произнасяне обективирано в протоколно определение от проведено пред настоящата инстанция открито съдебно заседание на 14.04.2026 г., с което искането е оставено без уважение с оглед забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. АССГ е изяснил всестранно и пълно фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след извършване на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и при съобразяване на заключенията по основната и двете допълнителни ССчЕ. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправомерна отмяна с определение № 1628/19.05.2025 г. на дадения ход по същество с протоколно определени от 10.03.2025 г., като съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2025 г. и е указал на ответника да представи заповед по чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Установява се от данните по делото, че едва с депозиране на писмената си защита от 20.03.2025 г. в срока за постановяване на първоинстанционното съдебно решение от страна на „Мейси Солюлшънс“ ЕООД за първи път е въведен довод за незаконосъобразност на РА, поради това, че срокът за извършване на ревизията е изтекъл на 20.12.2022 г. и последващите действия, включително и издаването на акта са извършени без правно основание. Правилно при тези данни първоинстанционният съд е отменил дадения ход по същество, като е изискал от административния орган доказателства във връзка с изясняването на нововъведените от жалбоподателя доводи. Противно на твърденията на касатора тези действия на съдът са предприети именно с оглед спазване на принципа на чл. 9 от АПК за служебното начало в административния процес, като и в съответствие с чл. 170, ал. 3 от АПК и чл. 171, ал. 5 от АПК е указал на страната необходимостта от представяне на доказателства. Неоснователни са и доводите на касатора относно задължението на съда служебно да назначи съдебно-техническа (комютърна) експертиза. С оглед провеждането на ревизията по общия, ред то за дружеството жалбоподател е доказателствената тежест за оборване на констатациите в РА. В случая „Мейси Солюшънс“ ЕООД е разполагало с пълна процесуална възможност да заяви своето искане пред АССГ за назначаване исканата експертиза във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици. Съдът не е бил длъжен служебно да назначава такава експертиза. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт и необоснованост. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд и органите по приходите са приели, че за ревизирания период на 2021 г., следва да се извърши корекция в посока увеличение на декларирания финансов резултати на дружеството с отчетените разходи по фактури, издадени от ADEXICO/NEXT VOLUME GENERATION - дружество, регистрирано в САЩ; CLIX FLOW LLC - дружество, регистрирано в САЩ; ISHTA MEDIA KFT. - дружеството, регистрирано в Унгария; CLIPMEUP LIMITED - дружество, регистрирано в Хонг Конг; IMONETIZEIT LIMITED - дружество, регистрирано в Хонг Конг; MEDIA GROUP B.V. /ADVIDI/ - дружество, регистрирано в Нидерландия; NOVACLICK D.O.O - дружество, регистрирано в Хърватия; ADSVIDEO LIMITED - дружеството, регистрирано в Хонг Конг; PANGAEA ONLINE /THE FELLAS ADS/ - дружеството, регистрирано във Великобритания; ADTRACTION LIMITED; AVION BUSINESS SOLUTIONS; ADSVIDEO LIMITED; MEDIA GROUP B.V., с предмет на фактурите – извършване на рекламна дейност чрез банери, поставяне на линкове в други сайтове, споделяне и промотиране, поради документална необоснованост на разходите. По делото е безспорно установено, че основната дейност на ревизираното лице е извършване на електронни услуги – предоставяне на достъп до сайтове и абонамент за диети, програми за упражнения и хранене, йога, онлайн абонаментни планове, електронни книги и видеоклипове. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според общият принцип на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В процесния случай при съобразяване на цитираната правна регламентация и при липсата на доказателства във връзка с реалното осъществяване на извършените от чуждестранните контрагенти доставки на услуги по фактурите, правило е прието от АССГ, че осчетоводените разходи по фактурите не отразяват вярно стопанските операции и са документално необосновани. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че „Мейси Солюшънс“ ЕООД, в чиято доказателствена тежест е да установи при пълно насрещно доказване наличието на предпоставките за признаване за данъчни цели на отчетените разходи в общ размер на 2 646 074, 54 лв. за процесния период, не представя доказателства за реалност на доставките. Обоснована на събраните по делото доказателства е преценката на първостепенният съд, че доказателствената тежест на представените фактури, по които ревизираното лице е отчело процесните разходи е разколебана. Този извод се налага с оглед липсата на доказателства, които биха могли да бъдат обвързани и съотнесени към конкретния предмет на фактурите, и които безпротиворечиво да свидетелстват за реалното изпълнение на доставките на фактурираните услуги от чуждестранните контрагенти. Правилно съдът е акцентирал, че по делото не са ангажирани доказателства относно фактическото извършване на услугите - рекламна дейност, чрез банери, поставяне на линкове в други сайтове, споделяне и промотиране. В практика си Върховния административен съд константно приема, че в областта на данъчното облагане и конкретно при претендиране признаването на данъчно предимство (в процесния случай признаване на разходи) следва да са налице конкретни данни чрез, които да се установи точният вид и обем на твърдените за осъществени доставки, факта на действителното им изпълнение от соченият във фактурата доставчик и как е определена тяхната стойност. Тези данни следва да са в корелация с издадените фактури и пряко или косвено да свидетелстват за реалното осъществяване на сделките. Именно наличието на такива данни обективирани в надлежно изготвени документи свидетелства за спазването на изискванията на данъчното облагане и документална обоснованост на извършените от ревизираното лице сделки. В конкретния случай от ревизираното лице не са представени такива доказателства, като твърдението в касационната жалба в обратен смисъл е неоснователо. От доказателствата по делото се установява, че във връзка с фактурите по спорните разходи са представени за Imonetizeit limited„Act of Acceptance“ (приемо-предавателни протоколи) за приемане на услугите „закупуване на абонамент“, които представляват неподписани документи на английски език. Правилна е преценката на първостепенният съд, че тези доказателства не са годни да обосноват непротиворечив извод за осъществяване на доставките. В коментираните протоколи липсва информация за точния брой на закупените нови абонаменти, за които се твърди, че са в резултат от осъществената рекламна дейност от доставчика. Не са представени доказателства установяващи действително осъществената от доставчика рекламна дейност, с които биха могли да се обвържат евентуално сключените абонаменти с конкретни клиенти. По отношение на представените в хода на съдебното производство с превод на български език поръчки insertion order, правилно съдът е коментирал буквалното значение на израза в превод на български език, което е „ред за вмъкване“ и е установил различието на словосъчетанието в отразения превод на български език по представените документи, като „договор за рекламна кампания с рекламодател“. Въпреки това несъответствие от представените доказателства със заверен превод на български език не може да се установи какво конкретно е договорено между страните, т. е не се установява предмета на доставките, тяхната единична цена, как по какъв начин е уговорена тя. От обективираните данни в коментираните документи не се установява от чие име са подписани и в какво качество е действало лицето за сметка на доставчика. Всички представени insertion order са еднотипни, като в тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че контрагентите на ревизираното лице са ситуирани в различни части на света – САЩ, Хонг Конг, Сингапур, Великобритания и др., което допълнително разколебава верността на облигационните отношения, доколкото икономически нелогично е сключването им при еднакви условия. Правилно е прието от първостепенният съд, че по делото липсват доказателства във връзка с изпълнението на задълженията предвидени в поръчките за съвместни статистически проверки и потвърждение обема на предоставените услуги, които следва да бъдат извършвани два пъти месечно. От ревизираното лице не са представени доказателства и относно уговорените задължения за осигурява началото на поставянето на рекламите в интернет-ресурсите, в съответствие с поръчката, съхранение на записи за водещи клиенти, представяне на рекламодателя на статистически данни, в съответствие с условията на споразумението. При съобразяване на предвидените условия в представените поръчки с чуждестранните контрагенти в съответствие с икономическата и търговска логика е наличието на информационна следа при ревизираното лице за реалното осъществяване на поетите задължения между страните по сделки, лисата на информационна следа възпрепятства установяването на резултата от рекламната дейност. Правилно АССГ не е кредитирал с доверие представените на вещото лице по назначената в съдебното производство ССчЕ файлове във формат „Ексел“, които съдържат данни за извършени покупки от сайтовете на ревизираното дружество, придружени с екранни снимки от административния панел на уебсайтове за продажба. Съдът правилно е преценил, че екселската таблица не представлява първичен или вторичен счетоводен документ, като същата не представлява счетоводен регистър по смисъла на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗСчЕ. Тази данни представляват информация извлечена от използваната от дружеството система за управление на търговската дейност, съответно същите са частни свидетелстващи документи, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат ценена наред с останалите събрани по делото доказателства. Първостепенният съд всестранно и в светлината на събраните доказателства е обсъдил заявените обстоятелства в писмените обяснения на ревизираното лице, съгласно които дружеството е сключило договори с Adexico/Next Volume Generation, Clix Flow LLC, ISHTA Media Kft., ClipMeUp Limited, IMonetizeit Limited Media Group B.V. (Advidi), Novaclick D.o.o, Cedge Ventures Pte.Ltd, Adsvideo Limited за предоставяне на рекламни услуги, представляващи всеки графичен файл и всяка придружаваща електронно прехвърлена информация, съдържаща код за прехвърляне (хипертекстова връзка) към уебсайта на дружеството, които да се показват с рекламна цел на потенциалните клиенти, като се води статистика за статуса на всеки клиент (потвърден, в очакване, отказ) и дигитален маркетинг, https://digital.softuni.bg/blog/what-is-digital-marketing“. Установено е по делото от основното и допълнително заключение ССчЕ, че „Мейси Солюшънс“ ЕООД е отчело разходи за реклама и маркетинг по фактури от общо девет дружества, като за седем от тях са налице данни за реализиране на приходи от рекламната им дейност. Установено е също, че за Adsvideo Limited и Media Group В. V. не са налични такива данни, следователно при установена липса на закупени в следствие на рекламната дейност на тези доставчици абонаменти то извършените към същите плащания по фактурите са без основание. По отношение на другите седем дружества, обосновано съдът е кредитирал заключението на ССчЕ, в която е констатирано, че от дейността на тези дружества би могъл да се причисли приход в размер на 362 282, 77 лв. При съпоставяне на установения от вещото лице размера на причислените приходи от 362 282, 77 лв. към общия размер на отчетените разходи от 2 580 285,82 лв. (след приспадане на разходите от AVION BUSINESS SOLUTIONS, за които е установено, че са с друг предмет) се налага несъмненият извод за несъпоставимост на извършените от ревизираното лице разходи с оглед получените от него приходи от дейността. Тези констатации са в подкрепа на възприетото от приходна администрация с оспорения РА и от съдът, че в настоящият случай се разкрива наличието на основание по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, доколкото процесните сделки са сключени на цени и при условия, отличаващи се от пазарните и при съществено отклонение. В тази връзка следва да се посочи, че извода на приходната администрация относно липсата на реално осъществяване на процесните доставки във връзка, с които са отчетени претендираните разходи не се опровергава от заключенията по проведените основано и допълнително заключение на ССчЕ. Както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, съответно за документална обоснованост на извършените във връзка с тях разходи. Като е мотивирал извод за материална законосъобразност на РА, Административният съд София-град е постановил решение, което не е засегнато от твърдените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода от спора и своевременно заявената претенция от ответника по касация, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По отношение на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази, че с изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. законодателят в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е разпоредил, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надвишава максималният размер за съответния вид дело по чл. 37 от Закона за правната помощ. От това следва, че не е приложима Наредба № 1/9.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа относно юрисконсултските възнаграждения, а Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да се определи в размер на 230,08 евро съгласно чл. 24, изр. второ от цитираната Наредба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение