Решение № 1800 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на Държавен фонд Земеделие Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Марчева, против Решение 923 от 30.04.2024г., постановено по дело 248/2022г. по описа на Административен съд-Добрич, с което е отменен по жалба на М. И. Н. Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Директора на ОД на Държавен фонд Земеделие Варна, 08/06/1/0/01790/3/01/04/02 с изх. 05 2 - 033/ 20#14/ 23.03.2022 г., с който е определено на М. И. Н. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895.00 лв. В касационната жалба са сторени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд за влошено здравословно състояние на бенефициера, което да изпълнява условията на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвет, обосноваващо прекратяване на Договор 08/06/1/0/01790 от 05.02.2019г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 45, т. 1) в общ размер от 48 895.00 лв. (л. 46, т. 1), поради непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Поддържа, че в хода на административното производство са констатирани нарушения на изискванията на чл. 42 т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 12, т. 14 от Наредба 14/ 28.05.2015 г., респ. чл. 14, ал. 1, т. 1, т. 2, т. З, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 13 от процесния договор, за които първоинстанционния съд е счел, че не са допуснати виновно, поради което установяването им не налага извод за възстановяване на финансовата помощ. Моли съдът да отмени атакуваното решение и претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът- М. И. Н., чрез процесуалния си представител адв. Николов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Добрич е била законосъобразността на АУПДВ с изх. 05-2-033/20#14, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7, чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , ДФ Земеделие Разплащателна агенция (ДФЗ РА) прекратява Договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия и определя на М. И. Н., [ЕГН], подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895.00 лв. Според фактическите установявания по делото М. И. Н. е регистрирана като земеделски производител с УРН 656901 в ИСАК, като между нея и Държавен фонд Земеделие на 05.02.2019 г. е сключен договор 08/06/1/0/01790 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в общ размер от 48 895.00 лв и че със заявление от 06.10.2020г. е поискала прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от него, във връзка с чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и съображение 5 от същия регламент, във връзка с чл. 19д, ал. 1, изр. второ от АПК, като изложените обстоятелства в него обстоятелства да бъдат счетени в съвкупност за непреодолима сила и извънредни обстоятелства и договорът да бъде прекратен на посочените в заявление основания. Последвали са проверки от страна на административния орган и са констатирани редица нарушения, обективирани в контролен лист (доклад за проверка) от проверка на място 448527, извършена за периода 02.08.2021г.- 24.09.2021г. и др.) С уведомително писмо с изх. 05-2-033/20#8 от 22.11.2021г. бенефициера е уведомен, че ДФ Земеледие не признава, че са настъпили непреодолима сила и извънредни обстоятелства по процесния договор във връзка с входираното заявление за прекратяването му. Последвало е откриване на производство по издаване на АУПДВ, в законоустановения срок Н. е възразила, но не е ангажирала документи. Административен съд- Добрич е счел, че процесният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на реквизитите, предвидени в чл. 59 от АПК, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при противоречие на материалния закон. Отхвърлил е възражението на бенефициера, че за установените нарушения административният орган е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция, а не АУПДВ, с мотив, че в случая се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, което не съставлява нередовност по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публично държано вземане по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК. Според съда от експертните заключения по делото е установена нетрудоспособността на бенефициера по договора. Решаващият състав е приел, че са налице изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 2 § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013г., които са довели до неизпълнение на задълженията на бенефициера и са се отразили на отговорността му, като налагат изключването й поради настъпила професионална дългосрочна нетрудоспособност. При тези съображения административния съд е отменил процесния АУПДВ. По делото са изготвени медицински заключения, основно и допълнително, които не са оспорени от страните и са приобщени към доказателствения материал. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба 14 от 28.05.2015 г. "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Видно от съображенията към този регламент случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства не е изчерпателно като във всеки конкретен случай следва да се извършва конкретна преценка налице ли е непреодолима сила или извънредни обстоятелства. По делото е установено, че на 27.09.2019г. от бенефициера е входирано заявление за второ плащане по процесния договор , извършено на 20.05.2020г. Със заявление от 06.10.2020г. Н. е поискала прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от него, във връзка с чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и съображение 5 от същия регламент, във връзка с чл. 19д, ал. 1, изр. второ от АПК. Спорният въпрос по делото е налице ли са обстоятелства, сочещи на непреодолима сила и извънредни такива, които са попречили на бенефицииера да изпълнява договорните си и нормативни задължения. Несъстоятелен е изводът на Административен съд- Добрич, че нетрудоспособността на Н. е установена по категоричен начин, позовавайки се на експертните заключения по комлексната съдебно-медициснка експертиза. Действително заключенията на експертите ревматолог, невролог и ендокирнолог са еднопосочни в същността си, че Н. страда от редица придружаващи заболявания, но сами по себе си нейните здравословни проблеми не могат да обусловят извод за "дългосрочна нетрудоспособност". В открити съдебни заседания експертите за заявили, че Н. е способна да извършва дейност, свързана с умерено натоварване , липсват данни за временно ограничаване на трудоспособността, свързано с [заличен текст] заболявания . От ангажираните по делото епикризи и амбулаторни листи единствено етапната епикриза изх. 7050/21.05.2021г. , от д-р Плашилски е издадена след получаване на уведомителното пимо изх. 01-033-6500/24 от 11.05.2021г., с което административният орган е изискал надлежни документи, удостоверяващи влошеното здравословно състояние на Н. около 06.10.2020г., когато последната е поискала прекратяване на договора. Обосновано административният орган е счел, че обстоятелствата в т. 1 и т. 3 от заявлението на бенефицииера са неотносими към чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., тъй като осиновяването на дете и въведената в страната епидемична обстановка и мерките за овладяването ѝ не попадат в приложното поле на посочената разпоредба и не препятстват изпълнението на договора с ДФ Земеделие". Допълнителен аргумент в посока, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на процесния договор, поради настъпила дългосрочна професионална нетрудоспособност за бенефициера, е обстоятелството, че на 13.05.2021г. въпреки подаденото заявление за прекратяване на процесния договор, Н. е извършила пререгистрация, като земеделски стопанин за стопанската 2020/2021г. ( видно от справка в Регистър на земеделски стопани), т.е същата е продължила да се занимава със земеделска дейност, като е декларирала, че стопанисва 18, 865 дка лавандула, което обстоятелство е пълен противовес с твърденията й, че е в невъзможност да изпълнява земеделска дейност. Бенефициерът по договора за финансова помощ не следва да полага сам труд в ръководеното от него стопанство, като за целта не само е можел да наеме работници, които да извършат необходимата земеделска дейност, но е бил и задължен да го стори. Видно е от приложените по делото доказателства относни извършение справкиз а актуални данни от НАП за периода 01.01.2020г.-31.11.2020г., и за декември 2020г.- до декември 2021г., че Н. не осигурява работници, с оглед на което правилно административният орган е формирал извод, че е налице неспазване на поетия ангажимент през цялата 2020 година, както и през цялата 2021 година, заложен в Приложение 3 към Договора, Таблица за специфични цели и резултати", а именно Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството". Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 и ал.З на Договор 08/06/1/0/01790 от 05.02.2019 г. е разписано, че ползвателят е длъжен за период от пет години и шест месеца от сключване на договора да предоставя всички изискани от фонда документи и данни във връзка с изпълнение на всички договорни, нормативни и други ангажименти. Допълнително ползвателят се задължава да оказва съдействие на представители на фонда при извършаване на проверка на място в стопанството му. При неизпълнение, съгласно чл. 17 ал.7 от Договор 08/06/1/0/01790 от 05.02.2019 г., а именно: Когато след получаване на второто плащане по чл.З, ал. 2,т. 2 от договора ползвателят на помощта или упълномощен негов представител не оказва необходимото съдействие при извършването на тези проверки той дължи обезщетение в размер на всички получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена - от датата на установяването на неизпълнението. Нищо от това не е сторено в хода на производството, макар административният орган да е положил необходимите усилия за получаване на съдействие от бенефициера. При тези съображения, изводът на административния съд, че констатираните от административния орган нарушения на изискванията на чл. 42 т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 12, т. 14 от Наредба 14/ 28.05.2015 г., респ. чл. 14, ал. 1, т. 1, т. 2, т. З, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 13 от договора, са допуснати безвиновно е несъстоятелен. Или в обобщение първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на 300 лева за двете съдебни инстанции, съобразно нормата на чл. 24 от НПП и дължимата държавна такса в размер на 391, 16 лева, или общо разноски в размер на 691, 16 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,