Решение № 8922 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2016 г.

Решение № 8922 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу Решение № 1042 от 22.02.2016 г., постановено по административно дело № 11969/2015 г. на Административен съд - С. град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че не е запознат, че неправомерно държи имота, а следователно и за започнала процедура по чл. 80 от ЗДС. Намира за неправилно приложението на чл. 19, ал. 4 от ЗДС, която ограничава срокът на наемния договор до 10 години, тъй като според него е налице наемно правоотношение безсрочно по силата на чл. 236 от ЗЗД. Касационният жалбоподател Г. Б. Г., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Славчева, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. О. О. управител на област С., се представлява от юрисконсулт Василева, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Подробни съображения са изложени в подадения отговор на касационната жалба. Ответникът, Министерство на външните работи, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Пенчев, който оспорва жалбата и твърди неоснователност на същата по съображенията, развити в подадения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяването на оспореното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Г. Б. Г. срещу Заповед № РД 15-224 от 25.11.2015 г. на Областния управител на област С. и е ОСЪДЕН Г. Б. Г. да заплати на Областен управител на област С. сумата от 300, 00 /триста/ лева разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административен съд- С. град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена при наличието на предпоставките по чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно е държавна собственост; същият се обитава и държи от жалбоподателя и това държане се явява без правно основание. Приема за безспорно, че жалбоподателят не е служител на МВнР, поради което неговото наемно правоотношение за ведомствения апартамент е прекратено. Обсъдени са доводите от жалбата като се приема, че не е необходимо изрично волеизявление на наемодателя за прекратяване на договора за наем, тъй като по силата на закона, този договор се прекратява от момента, в който лицето престане да е служител на ведомството, на което е предоставен имота. Предвид изложеното АССГ намира, че оспорената заповед е законосъобразна, липсват отменителни основания по чл. 146 АПК, вр. чл. 168 АПК и жалбата срещу нея следва да се отхвърли. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Настоящият състав на ВАС, споделя фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на приложимите за това правила от процесуалния и материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неотчетени от съда допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че касаторът не е запознат, че неправомерно държи имота, а следователно и за започната процедура по чл. 80 от ЗДС. Съгласно чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 (при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/) и поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище. Предвид фактът, че лицето не е служител на ведомството, същият е бил наясно за липсата на валидно наемно правоотношение. Администрацията е положила необходимите усилия за уведомяването на лицето за началото на административното производство, с оглед изпратените уведомителни писма от 2008, г. 2010 г., и нотариална покана от 2014 г. Насрещната кореспонденция на лицето, предвид подаденото от него заявление от 24.04. 2008 г. до МВнР имплицитно удостоверява, че същият е информиран за развитието на административното производство. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот, е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1/ имотът, предмет на заповедта да е държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3/ това владение или държане на имота да е без правно основание. Правилно АССГ, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай са налице и трите, кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. По делото не се спори, че процесният ведомствен апартамент е частна държавна собственост и се обитава и държи от жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на обжалваната заповед Г. Г. държи имота, предмет на заповедта, без правно основание. Касаторът при издаването на процесната заповед не е в трудово или служебно правоотношение с МВнР, поради което по силата на чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС, договорът за наем на жилището е прекратен едновременно с прекратяването на трудовото му правоотношение с МВнР. Освен това договора за наем е изтекъл по силата на чл. 19, ал. 4 ЗДС, защото срокът за отдаване под наем на имот - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 г. Няма данни за сключен нов договор за наем на жилището. Противно на доводите на касационния жалбоподател, настоящият състав счита, че в случая не намира приложение чл. 236, ал. 1 от ЗЗД- за продължаване на договора като безсрочен, предвид това, че същата норма е обща, а правоотношението се регулира от специалния ЗДС. Предвид това липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че договорът за наем между лицето и наемодателят МВНР е валидно прекратен на две, едновременно налични основания- изтичане срока на договора и липса на трудови/ служебни правоотношения с ведомството. Правилно от АССГ е прието, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, което обуславя законосъобразност на оспорената заповед, с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационния жалбоподател. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение