Решение № 8744 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2013 г.

Решение № 8744 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елза Янева - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА"), против решение № 549 от 28.01.2013 г. по адм. дело № 9804/2012 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), в частта, с която Изпълнителната агенция е осъдена да заплати в полза на "Геяком" ЕООД сумата от 950 лева - разноски по делото. По съображения за неправилност на решението в оспорената му част, като постановено при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се моли съдебният акт да бъде изменен, като се намали размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Геяком" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 61, бл. "Б", ет. 5, ап. 1, представляван от адвокат Вилимира Беева от САК, в отговора си на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Отговорността за деловодните разноски е обективна (невиновна), произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена по висящия процес. Когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен, неговият адресат - гражданин или юридическо лице получава защита от съда, а разноските се поемат от органа, издал незаконосъобразния акт (Арг.: чл. 143, ал. 1 АПК). При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита, като в обхвата на отговорността не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. За разлика от предходната уредба в чл. 64, ал. 4 ГПК (отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) съдът не е компетентен служебно да присъди по-нисък размер, а това е възможно само при изрично формулирано искане на насрещната страна и то, направено до приключване на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото в съответната инстанция. Това е така, защото новелата на чл. 78, ал. 5 ГПК не установява краен срок, в който искането може да бъде отправено към съда. След като краен срок не е установен в процесуалния закон, приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Тълкуването на чл. 78, ал. 5 ГПК налага извод, че разноските могат да бъдат присъдени в по-малък от претендирания размер (каквото не би могло да бъде направено след като същите са вече присъдени), без да има възможност да се иска последващото им намаляване. Всичко това сочи, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде отправено до съда преди постановяване на акта по присъждане на разноските. Процесуалният пропуск на страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред първата инстанция, преклудира самото право да се претендира редукция на адвокатското възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 80 АПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното по делото заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Нормативното предписание създава улеснение както за страните, така и за съда - при представянето на списък с разноските страната конкретизира претенцията си, а другата страна може да осъществи правото си по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК като поиска намаляване поради прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. По този начин законодателят регламентира обективни критерии за съда при определяне на размера им с цел да не се допускат грешки и пропуски. В случая претенция за присъждане на разноски е направена с първоначалната жалба, като списъкът по чл. 80 ГПК е представен в проведеното открито съдебно заседание, в присъствие на представител по пълномощие на ответника (сега касационен жалбоподател) - ИА "БСА". Безспорно е, че до приключване на устните състезания по делото процесуалният представител на ИА "БСА" не е направил възражение относно размера на направените разноски и представения списък по чл. 80 ГПК, а възражението е направено едва с подадената касационна жалба. След като до приключване на устните състезания по делото искане за намаляване на претендираните от представителя на търговското дружество - жалбоподател разноски не е направено, пропускът на страната да упражни своевременно правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде преодолян. Направеното след това искане не поражда правомощие за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В същия смисъл виж решение по адм. дело № 7400/2010 г. на ВАС. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е го е информирал за размера на претендираните от "Геяком" ЕООД разноски, което е осуетило упражняване на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК. На първо място, в АПК и субсидиарно приложимия ГПК липсва разпоредба, която да вменява подобно задължение на съда, поради което и не може да бъде нарушено правило, което не съществува. На второ място, видно от протокола от проведеното на 13.11.2012 г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представил на ИА "БСА" не е поискал да се запознае с представения списък за разноските по чл. 80 ГПК, не е възразил срещу него, нито е направил други искания, които да не са били зачетени от съда в ущърб на правата и интересите му. На трето място, упражняване на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е предоставено на преценката на носителя му (насрещната страна по процесуалното правоотношение) и се извършва с едностранно волеизявление, което решаващият съд не би могъл да инициира или указва. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение