Решение № 9694 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2013 г.

Решение № 9694 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 2 от Закона за хазарта (ЗХ, отм.). Образувано е по касационна жалба "АЛ БЕТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1001 от 15.02.2013 г., по адм. дело № 6694/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). В същата се прави оплакване, че решението на АССг е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебно-производствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли Върховния административен съд (ВАС) да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ със законните от това последици. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия по хазарта (ДКХ), не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Ответникът СД "Пано и Сани - Аврамови и сие" - Горна Оряховица, в представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, дава становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АССГ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1001 от 15.02.2013 г., по адм. д. 6694/2012 г. АССГ е отхвърлил жалбата на "Ал Бет" ЕООД срещу решение № И-1008 от 19.06.2012 г. на ДКХ, с което се отказва издаването на разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала с адрес гр. Ямбол, ул. "Цар Освободител" № 1-Б, ет. 0. Съдът е изяснил фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение, като въз основа на тях и на събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатите основна и допълнителна технически експертизи, е извел законосъобразни изводи. Изводът на съда, че игралната зала не може да отстои на по-малко от 300метра, измерено по графичен метод по осевата линия на най-прекия път от основно или средно учебно заведение се основава на чл. 51, ал. 3 от ЗХ (отм.). По силата на оправомощаването по чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 41, ал. 4 и чл. 51, ал. 3 от ЗХ (отм.) правилата, начините и техническите способи за измерване на отстоянията са уредени с приета с акт на МС наредба. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установен фактът, че в случая игралната зала не отговоря на изискванията на чл. 1, ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието на игралната зала и казино от основно или средно училище или казарма по ЗХ (Наредбата). От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство е изследвано от административния орган само отстоянието между игралната зала и главния вход на училището откъм ул. "Цар Иван Александър", което е установено на 302 м. В хода на съдебното производство от приетата от съда техническа експертиза е установено, че това разстояние е 301 м, като разликата от 1 метър е несъществена и в рамките на допустимото отклонение с оглед начина на извършване на измерването, предписан от Наредбата. В производството пред АССГ е установено също, че учебното заведение - ПГ "Васил Левски", освен този вход има и друг - откъм ул. "Георги Дражев", като отстоянието от игралната зала до втория вход на училището е 174 м. Предвид посоченото, в случая не са налице законовите изисквания по чл. 51, ал. 3 от ЗХ (отм.) за отстояние на игралната зала от училища и казарми. В тази насока съдът е обсъдил всички наведени доводи. Правилен е изводът, че при липсата на запазени строителни книжа за изграждането на училището и оградата, както и на законова уредба относно входовете, входът откъм улица "Георги Дражев" като обективно съществуващ, законосъобразно е довел административния орган до извод за необходимост от постановяване на отказ да даде разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игралната зала с посочен адрес в гр. Ямбол. Неоснователен е наведеният довод, че тъй като този вход не е нанесен в кадастралната карта, той е незаконно изграден. Нанасянията в кадастралната карта отразяват фактическите положения към момента на заснемането и съдържат данни за правото на собственост върху имотите и учредени вещни права върху тях, но от тях не може да бъде изведен извод за законосъобразност или не на заснетите сгради и други обекти. Изложеното от съда по възражението на заинтересованата по делото страна, че за едно помещение може да бъде издадено едно разрешение за извършване на хазартни игри е неотносимо към предмета на спора - законосъобразността на постановения от ДКХ отказ да издаде разрешение на "Ал Бет" ЕООД. Както правилно е посочено в обжалваното решение, същественият факт от който се извежда извод за законосъобразност на акта, е наличието на отстояние от залата с адрес гр. Ямбол, ул. "Цар Освободител" № 1-Б, ет. 0 по-малко от нормативно определеното, при което не са налице законовите предпоставки по чл. 51, ал. 3 ЗХ (отм.). Дори да има издадено друго разрешително за организиране на хазартни игри на същия адрес, то също не отговаря на тези изисквания. При извършената проверка на обжалваното решение настоящият състав намира, че наведеният довод за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен, тъй като такива не бяха констатирани. Обстоятелството, че съдът е констатирал, че ДКХ е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, като не е инициирала собствена проверка за измерване на действителното отстояние, но е приел, че в случая това нарушение е несъществено и не води до извод за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. В случая съдът е извършил дължимата по силата на чл. 168 АПК проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като за установяване на действителното фактическо положение е събрал относимите и допустими доказателства. Решението е обосновано. След като е изяснил спора по фактите, като е събрал относимите за случая доказателства, съдът е изложил аргументирано становището си за установената от него фактическа обстановка и за изведените въз основа на нея правни изводи. След като е направил изводи, че обжалваното решение на ДКХ е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, административният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения и като правилно и законосъобразно решението му следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,