Решение № 5587 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2016 г.

Решение № 5587 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Ш. против решение № 22/23.03.2016 г. по адм. дело № 228/2015 г. на Административен съд - Ш., с което съдът е отменил решение № 1040 - 27 - 32/08.10.2015 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № РЖ - 5 - 27 - 00055822/20.08.2015 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, "М. Б." ЕООД, гр. Ш. чрез адв. Богомилов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № РЖ - 5 - 27 - 00055822/20.08.2015 г. . на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ на основание чл. 110, ал. 3 КСО е било разпоредено "М. Б." ЕООД, гр. Ш. да внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА - 5 - 27 - 00053367/12.08.2015 г. в размер на 978,97 лева главница и 39,20 лева лихви. Разпореждането е потвърдено с решение № 1040 - 27 - 32/08.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ. С придружително писмо с вх. № 27-999-01-00034762 от 07.01.2015 г. "М. Б." ЕООД, гр. Ш. е представило в ТП на НОИ-Ш. болничен лист № 1777411/30.12.2014 г., издаден от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД-гр. С. на М. И. Н., с посочен в него период на неработоспособност от 23.12.2014 г. до 29.01.2015 г. В т. 4 на Приложение № 15 към болничния лист, работодателят декларирал 20 работни дни с право на парично обезщетение за периода от 01.01.2015 г. до 29.01.2015 г. С придружително писмо с вх. № 27-999-16-00032196/13.02.2015 г. жалбоподателят представил в ТП на НОИ-Ш. болничен лист № 0246385, серия Е-2014, издаден на М. И. Н., с посочен в него период на неработоспособност от 08.01.2015 г. до 12.02.2015 г. С писмо изх. № П-27-999-16-00025052/25.02.2015 г. ТП на НОИ-Ш. върнало на дружеството този болничен лист заедно с приложенията, поради установени нередовности, а именно-липса на регистрационен номер в книгата на лечебното заведение. Върнатият болничен лист бил анулиран от медицинските органи и от МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД-Клиника по нервни болести гр. С. бил издаден нов болничен лист с № Е20140246742/06.03.2015 г. с посочен в него период на неработоспособност от 08.01.2015 г. до 12.02.2015 г., който с придружително писмо вх. № 27-999-16-00033177/10.03.2015 г. бил представен от дружеството в ТП на НОИ - Ш.. В т. 4 на Приложение № 15 към този болничен лист, работодателят декларирал 18 работни дни с право на парично обезщетение за периода от 08.01.2015 г. до 31.01.2015 г. и 9 работни дни за периода 01.02.2015 г. - 12.02.2015 г. На 17.02.2015 г. и 19.03.2015 г. "М. Б. "ЕООД, гр. Ш. е подало 134 броя декларации обр. 1 за месец януари 2015 г., в т. ч. и данни за лицето М. И. Н., че през месец януари 2015 г. няма отработени дни, а има 21 дни във временна неработоспособност и 137 броя декларации обр. 1 за месец февруари 2015 г., в т. ч. и данни за лицето М. И. Н., че през месец февруари 2015 г. също няма отработени дни, а има 20 дни в болнични. Обосновано при тези факти, административният съд е приел, че дружеството - осигурител, подавайки декларация - приложение № 15, за броя на дните през периода на двата болнични листа е посочило, че М. И. Н., за която не се спори, че е с право на парично обезщетение, има право на 21 работни дни временна неработоспособност за месец януари 2015 г. и на 20 дни във временна неработоспособност за месец февруари 2015 г. Същите данни са били отразени и в Регистъра на осигурените лица. Независимо от така подадените данни ТП на НОИ е изплатило на Н. обезщетение за 38 работни дни за месец януари 2015 г. Органите на ТП на НОИ - Ш. са се позовали на неточно попълване на декларация - приложение № 15, в която дружеството - осигурител не е отразило застъпването на дни във временна неработоспособност на лицето за месец януари 2015 г., като в т. 4 от приложението към първия болничен лист за периода от 01.01. до 29.01.2015 г. е посочило 20 работни дни с право на обезщетение, а в приложението към втория болничен лист, за периода от 08.01. до 21.01.2015 г. неправилно е посочило 18 работни дни с право на парично обезщетение, вместо 1 ден с право на парично обезщетение. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, приложима към спорния период, изчисляването на определеното като дължимо обезщетение се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съобразно декларация обр. 1 (чл. 3 от Наредбата), подадена от осигурителя. За административния орган е предвидена и възможността да използва данните от регистрите на осигурените лица, на приходите от осигурителни вноски и от декларациите по чл. 3, ал. 2 и чл. 4 - 7. Обосновано административният съд е приел, че направеното изплащане на парично обезщетение за дублиращ се период е последица от неосъществен контрол от страна на органите на НОИ. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Приложимата наредба регламентира реда и условията за изчисляване и изплащане на обезщетение от ДОО. При издаването на акта административния орган е задължен съобразно правилото на чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение при издаване на конкретния акт. Поради това представянето на болничен лист с попълнени данни за правото на парично задължение от осигурителя (чл. 3 от Наредбата), не отменя горното задължение на административния орган. От посочените по-горе норми на чл. 1, ал. 2 от Наредбата и чл. 5, ал. 4 от КСО се установява, че определянето на обезщетението се предпоставя не само от данните от осигурителя, а и от данните, съдържащи се в съответните регистри. Изплатеното съставлява щета на ДОО по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, но то е детерминирано от неизпълнението на конкретни контролни функции на органите на НОИ в този смисъл е обусловено и неправилното изчисление на обезщетението, поради което посочената щета е в причинна връзка с това неизпълнение. Приемайки, че осигурителните органи контролират спазването на нормативните актове по ДОО съгласно чл. 107, ал. 1 КСО и на тях е възложена преценката за основанията за изплащане на обезщетения, съдът е приложил правилно материалноправните разпоредби, отменяйки актовете им. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно представените доказателства в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 0000074318/25.04.2016 г. възлизат на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение