Решение № 6581 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2011 г.

Решение № 6581 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив чрез процесуалния представител юриск. Татяна Симеонова срещу решение № 1050/15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1677/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1226/10.06.2010 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № 615/9.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за определена нова митническа стойност на лек автомобил, марка "Хюндай", модел "Санта Фе" - държава на износа САЩ, държава на произход Северна Корея в размер на 8 556 лв. и определени публични задължения за заплащане на "Ес Ем Ем" ЕООД - гр. Кричим допълнително мито 364,01 лв. и ДДС 800,81 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че митническият акт е немотивиран, както и че декларираната стойност на процесния автомобил не е занижена. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Ес Ем Ем" ЕООД - гр. Кричим. Ответникът по касационната жалба "Ес Ем Ем" ЕООД - гр. Кричим в молба - становище от адв. Петър Костов я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение. Неправилни според прокурора са изводите на съда за немотивираност на административния акт, както и че съдът не е обсъдил експертните заключения заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени митническото решение, с което е определена нова митническа стойност на лек автомобил, марка "Хюйндай", модел "Санта Фе" и определените допълнителни публични задължения - мито и ДДС първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви за определената нова митническа стойност, което лишава контролиращата съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. Според съда неправилно е приложен материалния закон - чл. 35, ал. 1 ЗМ, респ. чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г., който е пряко приложим и според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност - реално платената или подлежаща на плащане цена. Според съда от събраните доказателства - инвойс № 000000006/01.03.2010 г. и ЕАД № 10BG003000Н0034936/15.03.2010 г. се установява, че действително платената цена е 3 450 щатски долара или 4 915,94 български лева. Освен това съдът е счел, че липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са приели занижаването на митническата стойност на процесния автомобил, както и че цената на сходни стоки е по-висока, тъй като това е само твърдение, неподкрепено с никакви доказателства. Обжалваното решение е правилно. За да се определи цената на внесения автомобил на основание чл. 31, § 1 от регламент 2913/92 г., то трябва да се установи, че цената на стоката не може да се определи по чл. 29 и 30 от същия регламент. Обосновка защо цената е определена по чл. 31, § 1 от регламента не се съдържа нито в митническото решение, нито в потвърдителното решение на директора на Агенция "Митници", нито в съпровождащите ги документи като доклад на началника на отдел "Тарифна политика", в който пък е предложено цената на процесния автомобил да се определи по чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 г. В този смисъл настоящият съдебен състав на касационната инстанция не възприема становището на представителя на Върховна административна прокуратура, дадено в съдебно заседание на 11.04.2012 г., че съдът, излагайки в решението си, че административния акт е немотивиран, не се е съобразил с ТР № 16/1975 г. на ОС на съдиите от Върховния съд, тъй като именно в това тълкувателно решение е прието, че ако мотивите не са изложени в самия административен акт, то те може да са изложени отделно или да се съдържат в друг документ от административната преписка. В процесния случай правилно съдът е приел, че оспорения пред него индивидуален административен акт не е мотивиран, нито мотивите са изложени в друг съпровождащ административната преписка документ. Резултатите от експертната оценка в административното производство, както и заключението на съдебно-техническата експертиза са неотносими към спора, тъй като те са определили пазарни стойности по различни методи - на пазарните аналози и на амортизираната възстановителна стойност, както и оценка, за която е използвана методика по Наредба № 24 за оценки за застрахователни нужди. Правилно в първоинстанционното съдебно производство процесуалния представител на дружеството е възразил, че оценката е извършена съобразно цитираната наредба за застрахователни нужди. Митническата стойност не е равнозначна на пазарната стойност, тъй като последната включва в себе си и ДДС. Разпоредбите от Регламент 2913/92 - чл. 29, чл. 30 и чл. 31 предвиждат поредност при определяне на нова митническа стойност и неспазването й, води до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, който е определил нова митническа стойност. В него няма никакви мотиви защо не се приема договорената стойност, съответно тази, която е посочена в инвойса. В становището на началника на отдел "Тарифна политика", на което се позовават митническите органи е предложено стойността на лекия автомобил да се определи по чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 г., а не по чл. 31, § 1 от същия регламент, като не е посочена коя от хипотезите, съдържащи се в тази разпоредба. Неправилно в касационната жалба се твърди, че митническата стойност за процесния автомобил е определена по чл. 30, § 2, б. "б" от регламента, тъй като в него няма никакви данни за извършен анализ на други сходни автомобили за същия период. Освен това, както беше посочено по-горе не е мотивирано в оспореното пред първоинстанционния съд митническо решение защо не е определена процесната стойност по чл. 29, както и какво налага да се премине към чл. 30, съответно към чл. 31 от регламента, като последния също е посочен в обжалвания административен акт. В допълнителната съдебно-техническа експертиза е констатирано при проверка на информационния масив в Митница - Пловдив, че за процесния период няма внос на други сходни автомобили, но и както вече се отрази в решението новата митническа стойност на процесния автомобил, който към момента на вноса е катастрофирал не е определена по цени за сходни стоки за същия период. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло подкрепя мотивите на първоинстанционното решение, че няма писмени данни за извършен сравнителен анализ в базата данни, както се твърди в оспореното митническо решение. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните разпоредби на приложимия за процесния случай Регламент 2913/92 г. и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,