Решение № 4874 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Н. П. Д., изготвени от двама процесуални представители против решение № 3890/29.12.2025г., постановено по адм.д. № 388/25г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед № РД-12-130/24.03.2025г. на заместник кмета по „Териториално развитие“ на община Плевен, с която на основание чл. 225а ал. 1 вр. чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Постройки на допълващото застрояване“, изградени без необходимите строителни книжа в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Плевен, собственост на Н. Д., на вътрешната граница с ПИ с [идентификатор]. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Административен съд Плевен не бил съобразил че нареденият за премахване обект не представлявал строеж. Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта. Ответникът – заместник кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен в писмен отговор оспорва касационната жалба, развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице строеж, а не преместваем обект. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като строеж, за който липсват строителни книжа, което го характеризира като незаконен и че с оглед периода на изграждането му, същият не е търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че обектът на заповедта е строеж, а не преместваем обект, а доводите в обратен смисъл изложени в касационната жалба са неоснователни. Предвид установените характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Подробното описание на нареденият за премахване строеж е следното: Навес 1 с размери в план 7,10/4,00м. с ограждаща стена от LT ламарина с дължина 3,05м, разположена към съседния имот; Склад 1 с размери в план 3,20/4,00м с ограждащи стени от LT ламарина и монтирана врата; Гараж 1 с размери в план 3,55/5,50м с ограждащи стени от LT ламарина и монтирана автоматична врата; Навес1, Склад 1 и Гараж 1 са изпълнени от метална конструкция – колони, греди, ограждащи стени от LT ламарина и общ двускатен покрив, изпълнен от надлъжни и напречни метални профили, покрит с LT ламарина, с наклон на единия скат към съседния ПИ с [идентификатор], а другия скат е с наклон към собствения имот. Височината на покрива в най-високата част е 3,50м и в най-ниската част е 3,00м. Гараж 2 с размери в план 3,80/5,50 с ограждащи стени от LT ламарина и монтирана автоматична врата; Склад 2 с размери в план 8,00/5,50м с ограждащи стени от LT ламарина и монтирана плъзгаща врата; Навес 2 с размери в план 19,00/5,50м с две ограждащи стени от LT ламарина с дължини съответно 19м към съседния имот и 5,50м перпендикулярно на границата на имота; Гараж 2, Склад 2 и Навес 2 са изпълнени от метална конструкция – колони, греди, ограждащи стени от LT ламарина и общ двускатен покрив, изпълнен от надлъжни и напречни метални профили, покрит с LT ламарина, с наклон на единия скат към съседния ПИ с [идентификатор], а другия скат е с наклон към собствения имот. Височината на покрива в най-високата част е 3,50м, а в най-ниската е 2,90м. В случая навесът изцяло покрива определението за "строеж" от пета категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ, а именно: „строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“. Процесните обекти не отговарят на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ за да бъде възприет за преместваем, обектът, следва да е закрепен временно върху терена и да съществува възможността да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Предвид конструкцията и начина на изграждане на обекта същият не може да бъде отделен или преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, както е констатирал и първоинстанционният съд. Преместването би нарушило субстанцията му на единен обект, т. е не би се запазила неговата индивидуализация. За да е преместваем обектът следва да съществува възможност същият да бъде преместен като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. Складовете,гаражите и навесите, описани по-горе не отговарят на тези условия. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон, тъй като е налице строеж, за който няма издадено разрешение за строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ правилно е квалифициран като незаконен. С оглед годината на изграждането му /след 2017г./ не е налице нито една от хипотезите на търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Плевен е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. В полза на Община Плевен следва да бъдат присъдени разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер определен съобразно нормата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 50,- €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,