Решение № 399 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1988/2011 г.

Решение № 399 от 3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1988/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Д. Г., чрез служебния му защитник му адв. М., срещу решение № 191 от 26 май 2011 г. на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав, по внохд № 344/2011 г., с което е изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 55 от 02 март 2011 г. на Софийския градски съд, постановена по нохд № 383/2011 г. по описа на този съд. В касационната жалба е оспорен единствено размерът на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание "глоба", което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че макар и определено като размер при условията на чл. 55 от НК, това наказание не е съобразено със социалния статус и с имотното състояние на подсъдимия Г., поради което се явява явно несправедливо. Претендира се намаляване на размера на това наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим С. Г. участва лично и със служебния си защитник адв. М., която поддържа касационната жалба при релевираното в нея отменително основание и отправено до съда искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е изменена само в санкционната й част присъдата на първоинстанционния съд, с която жалбоподателят-подсъдим С. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 24.02.2010 г., в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - общо 1.15 грама хероин (диацетилморфин), на стойност 138.10 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК и при условията на чл. 58а от НК, е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производство, инициирано само по жалба на подсъдимия Г., е постановен атакуваният сега по касационен ред въззивен съдебен акт. С него присъдата е изменена в частта й относно наложените на подсъдимия наказания, като те са определени при условията на чл. 55 от НК, след като въззивният съд е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Така той е определил на подсъдимия наказания под предвидения в закона минимум за всяко от тях, съобразно разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК - една година и шест месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК от три години и глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Жалбата на подсъдимия Г. срещу въззивното решение е неоснователна. Идентични оплаквания относно тежестта на наложените на подсъдимия наказания са били предмет и на въззивната проверка, при доводи в тяхна подкрепа, поддържани и пред настоящия състав. Въззивният съд ги е обсъдил в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и ги е намерил за основателни, постановявайки решение в посочения по-горе смисъл. За да приеме наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд е съобразил и правилно оценил всички установени по делото факти, относими към индивидуализиране на наказанията, включително и визираните в касационната жалба - възрастта на подсъдимия, липсата на постоянни доходи от трудова дейност, провежданото от него лечение по метадонова програма. Дори тези факти в известна степен да са надценени от въззивния съд, извършваната касационна проверка само по жалба на подсъдимия прави безпредметно такова обсъждане. В рамките на приетата от въззивния съд хипотеза на определяне на наказанията на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, законът правилно е приложен, като размерът на наказанието лишаване от свобода е определен под минимално предвидения, а този на наказанието глоба - намален с една втора, което е максимално възможното редуциране на този вид наказание в благоприятна за подсъдимия посока, съгласно ал. 2 на чл. 55 от НК. Съдът е изложил конкретни съображения за отказа си да приложи нормата на ал. 3 на чл. 55 от НК и да не наложи по-лекото наказание, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода, които съображения няма причини да не бъдат споделени като адекватни на данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и на закона (стр. 6 от въззивното решение). Макар и да не е изложил изрични аргументи относно по-благоприятния характер на индивидуализиране на наказанията при условията на чл. 55 от НК, отколкото при тези по чл. 58а, ал. 1 от НК, от изложените в решението фактически и правни съображения в частта за наказанията (стр. 4 - 6 от решението) несъмнено се установява волята и оценката на въззивния съд на този вариант именно като по-благоприятен за подсъдимия. В конкретната хипотеза той дава възможност за определяне на наказанието лишаване от свобода под минимално предвидения за престъплението размер, както и за редуциране размера на минимално предвиденото наказание глоба, което въззивният съд е и сторил. При това положение няма как да бъде удовлетворено претендираното от жалбоподателя намаляване на размера на наложеното му наказание глоба, тъй като допустимото от закона редуциране на размера й до една втора от предвидения, е направено от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение