Решение № 5129 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на КГ Строителство 68ЕООД със седалище в гр. София, чрез адв. Александрова, срещу Решение 980 от 16.02.2023 г., постановено по адм. дело 9516/2021 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-21-898 от 02.09.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ София град, с което е било потвърдено Разпореждане 30588 от 04.08.2021г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което е била призната, станалата на 31.05.2021г. с А. Стоянов в гр. София злополука, за трудова. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ София град намира така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Ответниците П. Стоянов и К. Стоянова и двамата от гр. София не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу издаденото от ответника по касация Директор на ТП на НОИ София град решение, първостепенният съд е приел, че органът, а и длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, правилно са приложили материалния закон нормата на чл.55 ал.1 КСО, поради което с основание са признали станалата със Стоянов на дата 31.05.2021г. злополука за трудова. Настоящият касационен състав намира този извод за обоснован, постановен при правилно приложение на материалния закон. Спорните елементи от фактическия състав по чл. 55 КСО всъщност правилно са откроени в обжалваното съдебно решение. В тази връзка първостепенният съд обстойно е анализирал събраните в административната фаза на процеса доказателства, а също така и тези при съдебното дирене, като е заключил, че инцидентът е настъпил през време и по повод на извършваната работа от работника на длъжност кофражист по договора му с ЕООД-то, при опит да се монтира кофражно платно, при което той губи равновесие и пада от значителни височина, вследствие на което по-късно почива в болница. В тази връзка административният съдия точно е възприел фактите, вкл. тези от воденото досъдебно производство 221/2021 г. по описа на СГП, както и гласните доказателства от разпитаните пред него двама свидетели. По конкретно посочените възражения в касационната жалба, че работникът не е ползвал обезопасителните средства, които са били налични на строителната площадка на обекта, респ. е нарушил изискването на чл.33 ЗЗБУТ да се грижи за собственото си здраве, то от Протокол за извършена проверка на дата 01.06.2021г.(т.е в деня, следващ инцидента) от ДИТ София град, са били установени множество нарушения, включително касаещи и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от касационния жалбоподател, поради което са били дадени и предписания в общо 35 пункта. В този смисъл без съществено значение е поведението на работника, освен ако същият не е предприел падането умишлено, за което доказателства по делото не са налични, а и работодателят, при доказателствена тежест за него, не установи умишлено самопричиняване на увреждането, след като именно той твърди това обстоятелство. Фактът на умишлено увреждане на здравето от пострадалия, която хипотеза при условията на чл.55 ал.3 КСО е изключена от кръга на трудовите злополуки, е от вида на положителните факти конкретни явления или състояния от социалната действителност, определени във времето и пространството, имащи в случая отношение към човешката психика. Това означава, че този факт от действителността следва да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства . От друга страна съгласно чл.11 ал.2 НК умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. По делото, според настоящия състав, не се събрани доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване факти от правната действителност, които да сочат на хипотеза за умишлено причинено увреждане, като дори проявената небрежност от страна на пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. По делото, освен това, не са налице и факти, сочещи при това недвусмислено, че Стоянов е страдал от някакво психично или друго заболяване, или е имала някакви лични или други проблеми, които биха го подтикнали напрактика съзнавано да се съгласява с настъпване на злополука от категорията на случилата се с него и напрактика да желае да се самонарани или самоубие. В тази връзка евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл.200 и сл. КТ пред общия съд/с оглед евентуалното приложение на чл.201 ал.2, т.1 КТ и то само при допусната груба небрежност/. На следващо място правилно административният съдия не е споделил виждането на осигурителя, че работникът самоволно е предприел дейности, в резултат на които той се е подхлъзнал и е паднал от голяма височина. С оглед на това и законосъобразно е прието, че е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от пострадалия трудова функция. Консеквентно това обосновава и извода, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,