Решение № 2360 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2019 г.

Решение № 2360 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Николова, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат П. Николов срещу решение № 111 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 107/2019 г. на Административен съд-Т., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3 Д-/Д-Т-031/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Т., с която детето й Н. М., ЕГН [ЕГН], е настанено в професионалното приемно семейство на Ф. Мизурска и С. М., [населено място], [община] за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата "Заместваща приемна грижа" в случаите на извънредно възникнала нужда на професионалния приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложеното се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Т. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на заповед, която подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от посочените от касаторите пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Николова, за тяхната незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК, сочени от касаторите. Установено е от фактическа страна, че Б. Николова е майка на детето Н. М., родено на[дата на раждане] Административното производство е инициирано по подаден на 08.04.2019 г. сигнал от Родилно отделение на "МБАЛ-Т." АД гр. Т., за съществуващ риск от изоставяне на детето Б. М., родено на [дата на раждане]. Във връзка с този сигнал в Отдела за закрила на детето /ОЗД/ гр. Т. е посетен домът на Б. Николова, която има родени още четири деца - Д. на [възраст], М. на [възраст], Н. на [възраст] и Л. на [възраст]. При посещение от социален работник за трети път в дома на оспорващата в [населено място], е установено, че двете и деца – Н. и Л. са оставени отново сами в жилището. След проведен разговор със съседи е установено, че бабата на децата – Л. отглежда четирите деца сама. О. Н. не живее на посочения адрес. С. разговор със социалните работници Николова е дала обяснения, че живее в [населено място], на друг адрес и предстои в кратки срокове да ги вземе и да се грижи за тях. Съседи на семейството са споделили, че майката на оспорващата – Л. се грижи и за възрастна жена на територията на квартала. Същата сутрин напуска дома си около 9, 30 ч. и се прибира около 16, 30 ч. През целия ден двете малки деца Н. и Л. са сами в дома си, а Д. и М. са на училище. Установено е че със семейството на Николова ОЗД-Т. е работил и преди години. Социален работник периодично през годините е посещавал семейството и е консултирал оспорващата - да не бъдат оставяни децата сами и да бъде подобрена хигиената в къщата. През м. февруари екип от Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст е посетил дома на семейството във връзка с племенник на Николова, който не посещавал училище. Децата Н. и Л. отново са били сами в жилището. Екипът е потърсил бабата Л. в дома на възрастната жена, за която се грижи. Същата е отговорила, че има ангажимент към възрастната жена и не е в състояние да отдели време за двете малки деца. Въпреки множество провеждани разговори с майката и бабата, на 08.04.2019 г. децата са оставени отново сами. Хигиената в дома е лоша. Децата са нямали оставена храна. Стаята е била неотоплена. По-голямото дете Н. е обгрижвало по-малкото –Л., като и е давало шишето с киселото мляко, а последното е стояло сгушено в ъгъла на детската кушетка. При извършените проверки е установено, че детето Н. живее в дома на баба си – Л., което е едноетажна тухлена сграда, с външен санитарен възел без баня. Установени са лоши хигиенно битови условия, като стаите и коридорите не са били обезопасени и съществува опасност от нараняване на децата. Отоплението е било на твърдо гориво. Установени са разхвърляни електроуреди и мръсни чинии. За наблюдавания случай на детето Н. е изготвен социален доклад от 08.04.2019 г. На 08.04.2019 г Директорът на Дирекция "СП" гр. Т. е издал оспорената Заповед № 3 Д-/Д-Т-031/08.04.2019 г, с която детето Н. е настанено в професионалното приемно семейство на Ф. Мизурска и С. М., [населено място], [община] за упражняване на краткосрочна приемна грижа, като и бъде предоставена услугата "Заместваща приемна грижа" в случаите на извънредно възникнала нужда на професионалния приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Заповедта е издадена на основание- чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД. По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че преди деня на извеждане на детето Н. е било правено друго посещение в дома на оспорващата, като е установено, че децата Н. и Л. са сами. Намерили са тяхната баба в друга къща в населеното място където тя е полагала грижи за възрастна деца, като последната е отказала да се върне при децата и да поеме грижата за тях. Между февруари и април на 2019 г. е извършено второ посещение в къщата на бабата Л., с цел същата да бъде предупредена да не оставя децата сами. На 08.04.2019 г. отново е извършено посещение в същият дом, при което е установено, че двете деца са сами без присъствието на възрастен човек. Установено е че за деня няма храна и детското гърне е пълно с урина и фекалии. Свидетелят, като социален работник, наблюдаващ случая изразява становище, че за детето Н. в тази среда е налице риск за здравето и риск от забавено развитие. От показанието на същия се установява, че при приемните родители, където е настанено към момента детето е емоционално спокойно, комуникира, изчистено и за него се полага добра грижа. Посещава детска градина. Горните обстоятелства сочат за съществуването на сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, като са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето за настаняване на детето Н. в професионално приемно семейство. В хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДт, която е релевантна за конкретния казус, може да бъде настанено извън семейството дете по т. 2 - чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Мярката за закрила е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. До произнасянето на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Мярката е в защита на най – добрия интерес на детето, досежно неговата закрила и безопасност, неговите основни физически, здравословни и емоционални нужди. В подкрепа на изложените аргументи са събраните по делото доказателства. Отчитайки както горното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният административен съд законосъобразно е изследвал материалноправните и процесуалноправните основания на издадения акт. Правилно административният орган и съдът са установили, че детето е в риск, което е наложило спешното му настаняване за отглеждане и възпитание в професионално приемно семейство. Доказателствата, събрани в административното производство и пред съда са правилно преценени и е изведен обоснован извод, че при прилагане на временното настаняване по административен ред няма нарушение на административнопроизводствените правила, фактите от съществено значение за правилното разрешаване на спора са установени по несъмнен начин и законът е приложен правилно и най вече в интерес на детето след преценка на всички фактори за правилното му отглеждане и възпитание. При тези констатации се споделят изводите на административния съд, изложени в мотивите, като възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяване на решението са неоснователни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,