Решение № 13182 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2018 г.

Решение № 13182 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1323 от 01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6618/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Е. К. и С. Ц., чрез адв. Трионджиев като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Ответниците – Д. К., М. Г., Ц. Ч., В. Г. и Н. К., чрез адв. Станкова като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище в подкрепа на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РА-30-113 от 27.04.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на Е. К. и С. Ц. да премахнат незаконен строеж: "Едноетажна масивна стопанска сграда", находящ се в ПИ 22, УПИ ХII-22, 23, 24, 25, кв. 129 а, местност "Зона Б-4" по плана на гр. София, изпълнен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, формално е в предвидената форма, тъй като изложените в мотивната част факти не установяват еднозначно разпоредените в диспозитива последици и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда не са изяснени всички относими факти и обстоятелства, които да доказват наличието на незаконен строеж, извършителите му и времето на извършване. Посочил е, че са съставени три констативни акта, в които има различия относно обекта, приет за незаконен строеж, а така също и за извършителите му. Констативният акт, послужил като основание за издаване на заповедта, не е връчен на заинтересованите лица. Изложил е съображения, че в случая е напълно недоказан факта изобщо за наличие на незаконен строеж и не е изяснен въпроса със статута му на търпимост. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо Д. К., М. Г., Ц. Ч., В. Г. и Н. К. Адресати на оспорената заповед са Е. К. и С. Ц. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тяхно оспорване. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Незаконосъобразно като заинтересовани страни по делото са конституирани посочените лица в качеството им на съсобственици на имота, в който е изграден разпореденият за премахване незаконен строеж. Надлежни страни в административното производство са адресатите на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. Като съсобственици на имота, в който е изпълнена постройката, посочените лица не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, тъй като заповедта за премахване не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито създава задължения за тях. Те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. По тези съображения решението подлежи на обезсилване в частта, в която е постановено с участието на Д. К., М. Г., Ц. Ч., В. Г. и Н. К. като заинтересовани лица. Производството по делото в тази част следва да се прекрати. Решението е неправилно в частта, в която заповедта е отменена по оспорването на Е. К. и С. Ц. Законосъобразен е изводът на съда по отношение на твърдяната в първоначалната жалба нищожност на административния акт. Заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на делегация и представлява валиден акт. Настоящата инстанция не споделя направените изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Тя отговаря на изискванията за форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея ясно са посочени адресатите на задължението в качеството им на извършители на строежа. Същият е индивидуализиран с подробно описание на неговото местоположение и параметри. С оглед представена декларация административният орган е определил времето на извършването му - 2010 г. и е изложил съображения за неприложимост на § 16 ДР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 4 от 06.07.2016 г. Цитираните от съда предходни констативни актове от 2014 г. и 2016 г. не са посочени в заповедта, а дали правилно Е. К. и С. Ц. са определени като адресати на задължението за премахване в качеството им на извършители на строителството и налице ли е съответствие между констатациите на органа и съществуващия на място строеж, то това са въпроси, които съдът е следвало да изясни в процеса на събиране на доказателствата, като даде указания с оглед твърденията и доводите на страните. Невръчването на констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и послужил като основание за издаване на заповедта, не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната й само на това основание. Двете лица, посочени като извършители, надлежно са упражнили правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебноадминистративното производство са могли да направят всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа. Изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразен. Необосновани са изводите и относно неизследването от издателя на заповедта на предпоставките за търпимост на строежа. Обстоятелствата, свързани с търпимостта задължително се установяват от административния орган. Ако това не е направено от него, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът отговаря на изискванията за търпимост в зависимост от времето на изпълнение на строителството. В случая в заповедта този въпрос е обсъден и по делото са събрани доказателства за установяване на относимите факти, но липсват мотиви в обжалваното решение. В него няма фактически установявания относно времето на изпълнение на строежа и липсват правни изводи налице ли е някоя от хипотезите, предвидени в § 16 ДР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, което препятства проверката за съответствието на заповедта с материалния закон. Неизлагането на мотиви от съда по този преюдициален за спора въпрос представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя неправилност на обжалваното решение. Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След обсъждане на всички относими за спора факти и обстоятелства съдът следва да изложи съображения относно адресатите на заповедта и търпимостта на строежа, след което въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на заповедта. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение