Решение № 16740 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2019 г.
ВАСПетчленен състав09.12.2019 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 7044/10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6927/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение. ОСЪЖДА "Уко България" ООД - с. Враниловци, Община Габрово да заплати на Комисия за защита на конкуренцията - гр. София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. ОСЪЖДА "Уко България" ООД - с. Враниловци, Община Габрово да заплати на "Уон" ЕООД - гр. София направените разноски за касационната инстанция в размер на 6 000 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16740 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Уко България" ООД – с. Враниловци, Община Габрово чрез процесуалния му представител адв. А. Костов срещу решение № 7044/10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6927/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 459/26.04.2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-953/2017 г., с което е установено, че от страна на "Уон" ЕООД – гр. София не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът в решението си е направил множество неотговарящи на нормативната база правни изводи, които сочат непознаване на правната рамка в детайл. Твърди, че в производството пред Върховния административен съд е доказано, че "Уко България" ООД (с предишно наименование "Фиерхаутен България" ООД) е специализирано в събиране и изкупуване на отпадъчни мазнини и за целта притежава всички разрешителни от МОСВ и притежава съответните сертификати, като се пояснява, че тази мазнина впоследствие се използва за производство на биодизел. Твърди се от касатора, че неправилно съдът е приел, че установеното по делото обстоятелство, че "Уон" ЕООД е извършило кражба на бидони, които жалбоподателят е поръчал и закупил от турска фирма "Дерен Амбалаж" не е израз на нелоялна конкуренция в хипотезата на чл. 29 ЗЗК, а противозаконно отнемане по смисъла на НПК – кражба, поради което е извън приложното поле на ЗЗК. Касаторът не е съгласен и с приетото от съда, че в жалбата не е посочил действия, с които "Уон" ЕООД нарушава общата забрана по чл. 29 ЗЗК, поради което е налице самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение на базата на визирания порок – материална незаконосъобразност в хипотезата на чл. 29 ЗЗК. Относно твърденията в касационната жалба за материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК се излага оплакване, че КЗК и съдът превратно са коментирали фактите по делото, незабелязвайки, че "Уон" ЕООД е създадена 4 години по–късно от "Уко България" ООД и имитира бизнеса му с цел максимално да внесе заблуда у потребителя относно външния вид на предлагане на услуги и хаос на пазара на изкупуване на отпадъчни мазнини в България, както и започва да внася същия син цвят бидони от същата турска фирма. В тази връзка изразява несъгласие с приетото от КЗК, че не е налице нарушение по чл. 29 ЗЗК. Излагат се доводи в касационната жалба, че неправилно и КЗК и съдът са приели, че не е налице и хипотезата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК предвид, че процесните сини бидони представляват интелектуална собственост, като подробно в касационната жалба се сочат основните характеристики на спорните бидони, които се ползват и от "Уон" ЕООД и по този начин заблуждава трети лица – търговски субект, поради което извозва суровина, която реално е обект на кражба. Относно оплакването за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК в касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че КЗК е събрала всички необходими доказателства и предвид, че чл. 35, ал. 2 ЗЗК не изисква настъпването на реална вреда за конкурентните отношения, това според касатора не означава, че не следва да се установи опасността от такова засягане, т. е. да се установи дали използването на фирмата или марката "Уко"/UCO става по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Излага се оплакване в тази връзка, че съдът не е обсъдил конкретни доказателства, сочещи на извода за наличието на такава опасност, както и че съдът не е обсъдил констативните протоколи, писма и снимки, както и приложените снимки на бидони на "Уон" ЕООД, а също и снимки на телевизионен репортаж, снимки на обекти, в които се твърди, че дружеството използва такива бидони, без да е видно последните да са маркирани с логото на дружеството-касационен жалбоподател. Направен е извод в касационната жалба, че е използвана търговската марка на "Уко България" ООД от "Уон" ЕООД в хипотезата на имитация по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. за предоставяне на услуги, идентични на тези на касатора. Относно твърдението за материална незаконосъобразност на обжалваното решение по чл. 36 ЗЗК касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда, че не е налице нелоялна конкуренция от страна на "Уон" ЕООД предвид сключените от последния на договори с трети лица. Налице е според касационния жалбоподател подход на свързани дружества в хипотезата на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с цел прекратяване на търговски сделки с него и, че неправилно съдът е приел, че това не е израз на нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. В касационната жалба се съдържа и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изследвал в дълбочина представените писмени доказателства и същите не са коментирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Твърди, че са вътрешно противоречиви са мотивите на съда относно това как потребителят възприема дейността на "Уон" ЕООД и дали това води до неговото заблуждение. Съждението, че няма имитация, извършена от "Уон" ЕООД с бидони с идентичен външен вид, съотв. с такова наименование в хипотезата на чл. 29 във връзка с чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗК касационният жалбоподател счита, че е лишено от всякаква мотивация, базирано на доказателствата по делото. Сочи се от касатора, че съдът не е следвало да приема, че не следва да се обсъждат множество, изброени на стр. 8 от решението доказателства, а те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което твърди, че необсъждането им представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията – гр. София в депозирани по делото писмени бележки на юриск. Ц. Кондиева, я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер по чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП. Ответникът "Уон" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Големанова я оспорва и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила и претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и че е обоснован извода на съда, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 29, чл. 31, чл. 36 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Уко България" ООД срещу решение № 459/26.04.2018 г. на КЗК, с което е установено, че от страна на "Уон" ЕООД – гр. София не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, първоинстанционният съд е приел, че органът по конкуренцията правилно е идентифицирал страните, изискал е съответната информация от държавни органи и седем трети лица, събрал и е обсъдил многобройните писмени доказателства във връзка с предмета на спора доказателства – общо пет папки. Според съда КЗК е съобразила, че с оглед разрешенията, които дружеството притежава да извършва дейности по третиране на отпадъци – по приемане, съхраняване и предварителни дейности преди оползотворяването, вкл. предварителна преработка – механично разделяне/сепариране на отпадъци, а и че за доставчиците на отработени мазнини е важно за дружеството, на което продават продукта, да има изискуемите от законодателството разрешения за събиране и транспортиране на тези продукти, каквито дружеството притежава, но според съда не е осъществено твърдението за неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, които могат да подведат потребителите относно съществено свойство, съответно начина на използване на стоки/предоставяне на услуги. Съдът изцяло е възприел приетото от органа по конкуренцията, че не е доказано наличие на хипотезите по чл. 29, чл. 31, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36 ЗЗК, като е изложил подробни мотиви, обосноваващи този основен извод при постановяване на обжалвания пред настоящата касационна съдебна инстанция правен резултат. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че и "Уко България" ООД и "Уон" ЕООД осъществяват стопанска дейност по събиране, извозване и съхраняване на отпадъчни мазнини, като доставчиците им са вериги за бързо хранене, хотели, ресторанти, предприятия и др. Няма спор, че и двете дружества притежават необходимите за тази дейност разрешения и сертификати. Установено е от националния орган по конкуренция, че и двете дружества оперират на един и същи продуктов и географски пазар и се намират в конкурентни отношения. Спорът по делото се свежда до това има ли от страна на "Уон" ЕООД нарушения на правилата на конкуренцията съгласно чл. 29, чл. 31, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК като обща разпоредба в приложното поле на защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция, представляваща всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Фактическият състав на чл. 29 ЗЗК не изисква винаги наличие на резултат, а и на възможност за евентуална увреда. Правилно и КЗК, а впоследствие и съда са приели, че жалбоподателят не е конкретизирал твърденията си за нарушение по чл. 29 ЗЗК предвид, че за да се приложи общата разпоредба на ЗЗК за забрана за нелоялна конкуренция, този, който има такива твърдения трябва да ги посочи, за да се извърши и съответната преценка за наличие или не на нелоялна конкуренция. Описаното в касационната жалба, че в обект на трето лице "Киш 2014" ЕООД представител на "Уон" ЕООД е взел отпадъчна мазнина и я заплатил на стойност, по-ниска от договорената между "Киш 2014" ЕООД и "Уко България" ООД само по себе си не сочи на нелоялна конкуренция, а на договорни отношения между търговци. Неплащането на взетата от "Уон" ЕООД мазнина също не формира състава на общата разпоредба за забрана на нелоялна конкуренция съгласно чл. 29 ЗЗК. Твърдението за опит на кражба на бидони от "Уон" ЕООД правилно първостепенният съд е определил като кражба по смисъла на чл. 195 НК, а не като нелоялна конкуренция. Намиращите се у "Уон" ЕООД бидони, за които жалбоподателят твърди, че са негови отново водят до извод за евентуално осъществена кражба, за която е образувана преписка в Районна прокуратура - София, вх. № 51300-47400/2017 г. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е споделил мотивите в решението на КЗК, че не са налице хипотезите на чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗК, уреждащи имитацията като нелоялна конкуренция. В ал. 1 на посочената разпоредба законодателят е регламентирал забраната за предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. В ал. 2 пък е регламентирана забраната за имитация при използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. И в двата състава на чл. 35 ЗЗК се има предвид забрана за имитация при предлагане на стоки или услуги, като в случая търговската дейност и на двете дружества "Уко България" ООД и "Уон" ЕООД се отнася до изкупуване, събиране и транспортиране на отпадъчни мазнини с цел производство на биодизел, а не търговия с бидоните, в които се събира тази мазнина. Отново твърденията на жалбоподателя са свързани с използването на бидоните, върху които е регистрирал промишлен дизайн и който ги свързва с извършена от страна на "Уон" ЕООД кражба, а не с имитация на стоката - отпадъчна мазнина, с която търгуват и двете дружества. В този смисъл националният орган по конкуренцията и в обжалваното решение обосновано е прието, че не е налице имитация предвид твърденията на касатора, че "Уон" ЕООД е използвал същите бидони, които жалбоподателят предоставя на доставчиците си на отпадъчна мазнина, поради което не е налице имитация по смисъла, вложен в чл. 35 ЗЗК. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, тъй като от доказателствата по делото не се установява нелоялна конкуренция от страна на "Уон" ЕООД, изразяваща се в привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават вече сключени договори или се прекратяват такива на "Уко България" ООД. В административното производство пред КЗК е налична информация за клиентите на "Уко България" ООД. Разпоредбата на чл. 36 ЗЗК изисква наличието на резултат - прекратени договори или нарушаване на вече сключени такива, поради което и съдебната практика изрично отбелязва, че единственият състав на нелоялна конкуренция, изискваща определен резултат е разпоредбата на чл. 36 ЗЗК. В производството пред КЗК е получена информация от дружествата, с които касационният жалбоподател е имал търговски отношения и това са "А." АД, "Киш 2014" ЕООД, "АмРест" ЕООД, "Синема ентъртейнмънт" ЕООД, "Н. 28" ЕООД, и "Тендър системс" ООД. Една част от посочените дружества са декларирали, че и понастоящем имат търговски отношения с "Уко България" ООД, но нито едно от изброените дружества не е потвърдило твърдението на жалбоподателя, че му е оказван натиск да сключва договори с "Уон" ЕООД и/или да прекрати търговските си връзки с "Уко България" ООД. При така установените факти и обстоятелства законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е налице състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Тази разпоредба забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, която е насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. Тя представлява специален състав за разлика от чл. 29 ЗЗК. Съдебната практика на ВАС е категорична, че специалният състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК включва елементи и от обективна и от субективна страна, а това са: неправомерното деяние следва да е извършено с цел привличане на клиенти и да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договорите на конкурент. Между деянието и последиците следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, а както вече се посочи и вредоносен резултат, но такива не са установени от данните по делото и като е приел, че не е налице състава на имитация по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения при постановяване на съдебния си акт Относно забраната по чл. 31 ЗЗК за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти, обосновано в обжалвания съдебен акт е посочено, че доставчиците на отпадъчна мазнина, с която търгуват касатора и ответника по касация се интересуват дали купувача на този продукт притежава съответните разрешения и ценовите условия, при които тази мазнина се предлага, а не в какви съдове се събира. Действия по чл. 31 ЗЗК не се установени от страна на "Уон" ЕООД, които да водят до извод за наличие на състава на посочената разпоредба, тъй като не се съдържат никакви твърдения за въвеждане в заблуждение относно предлаганата стока, а посочените данни на интернет-страницата на "Уон" ЕООД, че това дружество има дългогодишен опит в сферата на търговията с отпадъчни мазнини от 2002 г., а не от 2015 г., когато е регистрирано, не въвеждат в заблуждение потребителите относно съществените свойства на стоката - отпадъчна мазнина. Съдът е обсъдил и всички относими към правния спор доказателства и затова не се установява оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски: На касационния жалбоподател не се присъждат разноски с оглед изхода на делото. На ответника КЗК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. На "Уон" ЕООД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 6 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд