Решение № 9509 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2019 г.

Решение № 9509 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Трифонов срещу решение № 691/25.10.2019 г., постановено по адм. дело № 843/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е по жалба на "Анри-1" ЕООД – гр. Панагюрище е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка № ФК-455-0409081/19.07.2019 г. -"запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Панагюрище, ул. "Георги Момеков" № 4, стопанисван от "Анри-1" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС". Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съставения протокол за проверка на търговския обект има доказателствена стойност за установените в хода на проверката факти и обстоятелства, а представените доказателства не го оборват. Излага се оплакване, че мотивите на съда са неправилни, като е приел, че не е обоснована необходимостта от налагането на процесната ПАМ и нейния срок. Касае се според касатора за съществено нарушение и налагането на ПАМ е от значение за преустановяване на извършване на нарушението, а срока от 15 дни напълно съответства на тежестта на нарушението. Касаторът сочи практика на ВАС по сходни казуси – решения по адм. дела № 13459/2018 г., № 10401/2018 г., № 12259/2018 г. и № 4644/2019 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 500 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за всяка една от съдебните инстанции, както и разноски за платена държавна такса от 70 лв. По делото е депозирана молба от юриск. М. Трифонов с характер на писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Анри-1" ЕООД – гр. Панагюрище чрез адв. Бабачев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва, както и се претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" АПК първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението от страна на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС е безспорно установено в случая и това е юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ на посоченото основание. Независимо от това обаче съдът е мотивирал съдебния си акт с обстоятелството, че след като е отстранена констатираната техническа неизправност на 14.07.2019 г., когато е извършена пререгистрацията на системата в НАП запечатването на бензиностанцията не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението. Освен това съдът е приел, че мотивите в заповедта относно срока на наложената мярка са общи и не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати. Направен е извод от съда, че така наложената принудителна мярка не само не би постигнала целта на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя. С тези мотиви съдът е отменил оспорената от "Анри-1" ЕООД заповед за ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на ПАМ, когато не се подават данни по чл. 118 до НАП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при извършената проверка от органите по приходите в стопанисваната от "Анри-1" ЕООД бензиностанция в гр. Панагюрище е установено, че предаваните данни на НАП по дистанционната връзка са непълни/неактуални, тъй като не се изпращат данни за всяка една доставка на горива за периода 01.04.2019 г. – 12.07.2019 г. Задължение за всяко лице, което извършва доставки на горива от търговски обект, каквато е стопанисваната от дружеството бензиностанция е да предава по дистанционна връзка с НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение при търговията с течни горива и това се разпорежда от чл. 118, ал. 6 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите е доуточнено, че при това предаване на данни, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване с централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка. В процесния случай правилно съдът е приел, че такова нарушение е налице, както и че неколкократно устройството е било ремонтирано. Установено е по безспорен начин също така, че след проверката, извършена от органи по приходите на 12.07.2019 г., констатираната техническа неизправност е отстранена на 14.07.2019 г., като устройството е пререгистрирано. След като неизправността е отстранена и тя е предхождаща издаването на оспорената от "Анри-1" ЕООД заповед за ПАМ, не е следвало да се издава оспорената заповед. В тази връзка следва да се приемат като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че наложената мярка не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а тази цел с отстраняване на констатираната неизправност, е постигната и то преди издаването на заповедта за ПАМ. В касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд, цитирана по-горе, но тя е неотносима за настоящия правен спор, тъй като първите три цитирани решения са отнасят до нарушение по чл. 186, ал. 1, б. "а", а четвъртото по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, поради което в тези казуси правните основания на наложените мерки са различни от настоящия случай и не може да се прилагат към хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, какъвто е спора между страните по разглежданото дело. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика на ВАС по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС по сходния на настоящия казуси е непротиворечива и това са решения по адм. дела № 2008/2020 г., № 1410/2019 г., № 9965/2019 г. и др. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Бабачев в представения по делото писмен отговор, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. съобразно представеното пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение