Решение № 363 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1154/2012 г.

Решение № 363 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1154/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 1684/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд /ОС/, отмяна на обявеното по него решение от 27.01.2012 г., и прекратяване на въззивното производство, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебното заседание на 20.09.2012 г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Ц. се явява лично и със служебен защитник пред настоящия състав, и пледира за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1870 от 07.07.2011 г., по нохд № 2000/2011 г., Бургаски районен съд /РС/, в рамките на проведена при условията на чл. 371, т. 2 от НПК диференцирана процедура, е признал В. К. Ц. за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, като при съблюдаване на материалноправната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Визираният съдебен акт е бил предмет на инициирана от подсъдимото лице въззивна проверка по внохд № 1684/2011 г., финализирала с решение № 34 от 27.01.2012 г., с което е потвърден. Атакуваният, с искането на главния прокурор за възобновяване на внохд № 1684/2011 г., въззивен съдебен акт, е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите в установения от Глава двадесет и първа на процесуалния кодекс регламент /чл. 313 - чл. 340 от НПК/, обосновават заключение за очертани предели на инстанционен съдебен контрол, детерминиран от определените процесуални субекти; чрез посочване в жалбата и протеста на неизяснените обстоятелства при обявяване на първоинстанционната присъда и на доказателствата, които следва да събере /провери/ въззивният съд; в предвидените от закона срокове. Игнорирането на лимитираните императивни правила предпоставя упражняване на правомощията по чл. 323, ал. 1 от НПК от съдия при първостепенния решаващ орган по връщане на подадените жалби и протест, съответно оставянето им без разглеждане от въззивния състав. Фактологията в настоящия казус сочи, че подсъдимият Ц. е пренебрегнал императивните изисквания за атакуване на постановения от РС-Бургас съдебен акт, в очертания от чл. 319, ал. 1 от НПК срок. Видно от приложените материали по делото, присъдата по нохд № 2000/2011 г., на Бургаски РС, с която е ангажирана наказателната отговорност на В. Ц. за осъществено престъпно деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, е обявена на 07.07.2011 г. Подсъдимото лице не се е възползвало от предоставената процесуална възможност за инстанционна проверка на постановения от първостепенния съд акт, чрез депозиране на жалба до ОС - Бургас, в нормативно лимитирания петнадесетдневен срок от обявяването му. Недоволство от първоинстанционната присъда, подсъдимият е изразил в писмена молба, подадена на 02.11.2011 г. до компетентния орган, когато атакуваният съдебен акт се е ползвал с юридически стабилитет /придобит на 23.07.2011 г./, с произтичащите от това иманентно присъщи характеристики - неотменимост по реда на инстанционното производство /"формална законна сила", обективирана в нормата на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК/; изключителност /"материална законна сила", изразена в правилото non bis in idem (чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК); задължителност /чл. 413 НПК/ и изпълнителна сила /чл. 412, ал. 1 НПК/. Конкретиката, очертаваща реализираната от РС-Бургас последваща процесуална дейност по администриране на делото за разглеждане от въззивната инстанция и проведеното пред ОС-Бургас производство по внохд № 1684/2011 г., приключило с произнасяне по същество, формира вътрешното убеждение на настоящия състав за грубо дерогиране на разпоредбата на чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдържимите се в цитираната норма предписания възлагат на съда процесуални задължения за връщане на жалбата и протеста на подателя им, при констатиране, че те не са депозирани в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, които контролираните при извънредния способ за проверка първа и въззивна инстанции, не са изпълнили. Изложените съображения мотивират основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на внохд № 1684/2011 г., с визирано основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, отмяна на постановеното от Бургаски ОС решение № 34 от 27.01.2012 г., и прекратяване на въззивното производство по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение