Решение № 14166 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7564/2012 г.

Решение № 14166 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7564/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Североизточен район срещу решение № 13/30.03.2012 г. по адм. д. № 190/2011 г. на Административен съд Разград. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Никола Симов - 97" ООД чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ДК-02-СИР-226/7.11.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на "Никола Симов - 97" ООД да премахне незаконен строеж: дървена барака № 3, находяща се в поземлен имот № 000035 в землището на с. Бистра, област Търговище. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в случая строеж е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: В случая, видно от заключението на вещото лице, както и от обстоятелствената част на мотивиран отказ от 6.01.2011 г. се установява, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ: Застрояването е извършено през 1982 - 1983 г., за имота има одобрен ПУП-ПЗ от 2009 г., според който същият се отрежда "туристическа и гребна база". По принцип ирелевантно е, че молбата за издаване на удостоверение за търпимост на строеж не е подадена от собственика на земята. Сред изискванията на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ не е собствеността върху земята, нито пък изискването да запазването на строежа. По принцип запазването на сграда е допустимо за законно построен строеж, докато настоящата претенция е, че строежът е търпим. За това достатъчно е строеж като процесния да е допустим по действащия план, в случая предвиждащ "туристическа база". Това условие е налице, тъй като този план допуска застрояване, а процесният строеж попада в определена устройствена зона, формулирана "за реакционни дейности". Ето защо процесният строеж е търпим и като такъв не подлежи на премахване като незаконен. Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът правилно е приложил относимата норма. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,