Решение № 6727 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 251/2021 г.
ВАСVI отделение04.06.2021 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 140 по описа за 2020 г. на Административен съд - Ямбол. ОСЪЖДА М. С. от гр. Ямбол, [адрес], да заплати на ТП на НОИ - Ямбол раноски в размер на 100, 00 (сто) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6727 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 251/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. С. от гр. Ямбол против решение № 197 от 10.11.2020 г. по адм. д. № 140 по описа за 2020 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол. Изложените доводи са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК: недопустимост на съдебното решение, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Ямбол, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на М. С. против решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-51#3 от 02.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което след извършено редуциране на зачетения осигурителен стаж и доход е изменена личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.10.2016 г. За да постанови решението си, Ямболският административен съд е приел за недоказан осигурителният стаж на жалбоподателката по извънтрудово правоотношение с "Класика Фуудс" ООД, гр. Ямбол, през периодите 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. и 01.01.2006 г. – 31.12.2009 г. При извършения анализ на събраните доказателства е установено, че лицето не е упражнявало трудова дейност в "Класика Фуудс" ООД, с него няма сключвани трудови или граждански договори, съответно няма декларирани в ТД на НАП данни, а подадените данни в Регистъра на осигурените лица са били заличени по надлежния ред. Наличните данни за извършвана дейност по граждански договор сочат, че тази дейност е била в полза на ЕТ "Класика - М. Н.", а не на "Класика Фуудс" ООД. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Решението е постановено по допустима жалба от компетентния съд в пределите на правораздавателната му власт. Налице са положителните процесуални предпоставки, респ. липсват предвидените в чл. 159 от АПК процесуални пречки, водещи до недопустимост на съдебното производство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от първоинстанционния административен съд нарушение на съдопроизводственото правило за мотивиране на съдебното решение. При спазване на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си Ямболският административен съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, приетите за установени факти по делото и направените правни изводи. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на спора, след като с решение № 7729 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 14404/2019 г. Върховният административен съд е отменил предишното постановено решение № 251 от 07.11.2019 г. по адм. д. № 315/2019 г на Административен съд – Ямбол и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за изясняване на въпросите относно заличаването на данните в Персоналния регистър на НОИ, какви данни са подавани за жалбоподателката в ТД на НАП - Ямбол и в какво се е изразявала твърдяната от нея трудова дейност. Съдът е трябвало да изслуша жалбоподателката по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК какви трудови функции е изпълнявала в "Класика Фуудс" ООД и при какви условия. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 224 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд е изпълнил дадените му задължителни указания в отменителното касационно решение. По реда на чл. 176 от ГПК (Граждански процесуален кодекс) е изслушал жалбоподателката, която поради претърпяна травма вследствие на пътно-транспортно произшествие няма спомени относно трудовата си дейност през релевантните периоди. Изрично е посочила, че написаното в жалбата е вследствие на казаното от съпруга й С. С., твърдение, противоречащо на показанията на съпруга, според които данните за написване на жалбата са от съпругата му. Разпитан като свидетел, съпругът е посочил, че извършваната от съпругата му дейност е била в сладкарската промишленост (сладкарски изделия - козунаци и други сладки). Видно от извършените справки в Търговския регистър, в процесните периоди "Класика Фуудс" ООД е с посочена основна дейност с код по НКИД 1533 (стар) "преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, некласифицирани другаде", а посочената по-горе в дадените показания дейност попада в обхвата на осъществяваната от ЕТ "Класика - М. Н." основна дейност с код по НКИД 1581 (стар) "производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия". Промени в основните дейности на дружеството и едноличния търговец са вписани едва на 13.03.2008 г., когато е посочен нов код по НКИД-2003 3663 "други разнообразни дейности, некласифицирани другаде". Управители и собственици на "Класика Фуудс" ООД са М. Н. и Н. Н. - заедно и поотделно, а М. Н. е собственик на предприятието на ЕТ "Класика - М. Н.". В хода на проверката управителят Н. Н. е декларирал, че не познава лицето М. С., че същата не е упражнявала трудова дейност във фирмата, няма сключван трудов или граждански договор с нея и съответно - няма такива данни във фирмения архив и декларирани в ТД на НАП с декларация обр. 1. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване за постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка. Доводите не са съобразени с общото съдопроизводствено правило, съгласно което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица и на лицата, работещи без трудово правоотношение, се установява по реда на чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) с осигурителна книжка въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Недопустимо е стажът да се установява със свидетелски показания и то на свидетел, пряко заинтересован от изхода на спора, какъвто е съпругът на жалбоподателката. Неправилно касационната жалбоподателка счита, че административният орган е бил длъжен да докаже факта "че С. не е полагала реално труд", Доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж пада върху лицето, което твърди, че е извършвало трудова дейност. Жалбоподателката не е представила екземпляр от сключен граждански договор с "Класика Фуудс" ООД или други документи, съдържащи данни за условията, при които е полагала труд и за изплащаните й възнаграждения. След като липсват доказателства за реално упражнявана трудова дейност, не е налице основанието за обществено осигуряване на жалбоподателката по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Ямболският административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Некоректно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е изяснил и обсъдил въпросите относно данните за оспорващата в Персоналния регистър на НОИ. В отговор на изисканата от съда информация е получено писмо изх. № 2133-28-14#13/23.07.2020 г. от "за Директор" на ТП на НОИ – Ямбол, в което са изяснени въпросите във връзка със данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. С. в Регистъра на осигурените лица. Въз основа на констатациите в КП № КВ-5-28-00252229/12.04.2017 г. и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания № 3 Д-1-28-00554474/17.04.2019 г. до осигурителя "Класика Фуудс" ООД да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП за две лица, включително за М. С. за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. вкл. и 01.01.2006 г. – 31.12.2009 г. вкл. с вид осигурен 14 (работещи без трудови правоотношения). Поради неизпълнение на дадените предписания е подадено заявление от Директора на ТП на НОИ – Ямбол ведно с придружително писмо до ТД на НАП – Ямбол за служебно заличаване на данните. Дадените от касационната инстанция указания за изясняване на въпросите относно данните за С. в Персоналния регистър на НОИ са изпълнени. Неотносими към предмета на спора са изложените в касационната жалба оплаквания във връзка с добросъвестността на оспорващата. Оспорените актове не съдържат разпоредителна част за възстановяване на недобросъвестно получени суми на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и по делото не е налице спор за добросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 6 от КСО. Като е приел, че оспореният административен акт е процесуално и материално законосъобразен, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100, 00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,