Решение № 1808 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2017 г.

Решение № 1808 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Божков, подадена чрез адв. Беров срещу решение № 4670 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 3876/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице рег. № 228-зз-457/23.03.2017 г., издадена от полицейски орган в "Охрана на обществени ред и оперативни работи" при СДВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноските по делото. Ответникът чрез пълномощник юрк. Георгиев счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от решаващия съд, но правните му изводи не се споделят, поради следното: Не е налице твърдяното от касатора съществено противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на оспореното решение. Допусната е очевидна фактическа грешка в началото на обстоятелствената част на мотивите, като е написано "основателна" (жалбата), но изложеното по-нататък в решението и анализа на доказателствата, ведно с правните изводи са в логическа връзка с диспозитива, обективиращ крайната воля на съда. Основателно е обаче оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) се упражнява от полицейския орган при наличие на посочените материалноправни условия, изискващи съществуването на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Достатъчно е да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастност на определеното лице към конкретно извършено престъпление. Цитираната норма не поставя изискването посочените данни да са пълни или категорични, като същите следва да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че позволяват да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. Прилагането на този вид ПАМ (задържане за 24 часа в помещение за временно задържане), е с цел да се предотврати възможността за укриване или извършване на друго престъпление. В случая, подлагайки на преценка събраните доказателства, съдът е извел необоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед, предвид липсата на фактически и правни основания за нейното издаване съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Заповедта за задържане не съдържа мотиви, като такива липсват и в приложената към делото административната преписка, включително в докладната записка. В заповедта лаконично е посочено, че задържането е "във връзка с хулигански прояви" и "чл. 325 от НК". Обратно на възприетото от органа и от съда, в случая не са налице данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК и съпричастност на лицето Божков с деянието. Хулиганството се изразява в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Установено е, че задържаното лице е тичало след друго лице, което е било възприето от граждани по улицата и затова е бил подаден сигнал. Няма данни за спречкване, скандал или физически контакт между двете лица, нито са събрани доказателства за поведение, нарушаващо обществения ред. От писмените доказателства се извежда извод единствено за тичане на две лица по улицата, което не е обществено укоримо. Единственото правонарушение се състои в липсата на документ за самоличност на лицата, какъвто след отвеждането им в районното управление е бил представен от трети лица. Следователно задържането на Божков и то без спрямо него да са били предприети неотложни процесуални действия надхвърля законовите цели на ПАМ. В случая липсва извършено престъпление или необходимост от преустановяване на извършването му, липсва и вероятност лицето да се укрие и да възпрепятства разследването. Правото на свободно придвижване необосновано е било ограничено от полицейския орган с процесната заповед. Като е потвърдил същата, АССГ е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, както и оспорената заповед за полицейско задържане. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на касатора разноски в размер на 15 лева, представляващи платена държавна такса за двете съдебни инстанции. В представения на л. 10 договор за правна защита и съдействие пред АССГ не е отбелязано договорената сума от 1000 лева по какъв начин е заплатена (в брой или по сметка), липсват и доказателсва в тази насока, поради което искането за присъждане и на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,