Решение № 1210 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2009 г.

Решение № 1210 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Константин Акселов Душков и Мирослав Акселов Душков против решение от 12.03.2009 г. на Административен съд - Монтана, V състав по адм. дело № 856/2008 г. с което се отменя Заповед № 2134/11.08.2008 г. на Кмета на Община Монтана с която на ползвателя Аксел Душков Стоянов е признато правото да придобие собственост по реда на § 4б върху имот № 1670 по помощния план на зона "Парта", местността "Над Парта", землище Монтана и е възложена оценка на 809 кв. м. и вместо него е постановено, че се отказва на наследниците на Аксел Душков Стоянов правото като ползвател да придобие собствеността по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ върху заявения с молба вх. № АБ-94-А-542/28.07.1992 г. имот № 1670 по помощния план на зона "Парта", местността "Над Парта", землище Монтана. Поддържат се доводи за недопустимост на решението, алтернативно за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради което се иска обезсилването му или отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което се прекрати производството или остане в сила обжалваната заповед на кмета на общината. Поддържа се, че са налице всички материални предпоставки за придобиване на собствеността от наследодателя им като ползвател и са изпълнени от него всички необходими действия според закона, поради което изводите на съда в обратния смисъл са необосновани. Поддържа се, че жалбата против заповедта, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е просрочена, тъй като представените доказателства не установяват подаването й в законовия 14-дневен срок. Ответницата, Лита Иванова Стоилова взема становище чрез процесуалния си представител Асен Стоилов - син, редовно упълномощен и в писмен отговор и писмена защита, приложени по делото, за неоснователност на жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението правилно с основните мотиви, че касаторите са пропуснали възможността да придобият собствеността, чрез заплащане на оценката на имота, съгласно уредбата преди влизане в сила на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ с което правото им е погасено. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в законния 14-дневен срок и по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Лита Иванова Стоилова срещу заповед № 2134 от 11.08.2008 г. на Кмета на Община Монтана, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с която на ползвателя Аксел Душков Стоянов се признава правото да придобие собствеността на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1670 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Парта", землище Монтана. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването й, не е конкретизиран по вид и време на издаване и не е посочен органа, издал според заповедта удостоверителния документ, издаден по силата на актове на държавни органи. Също така се сочат недостатъци в молбата на ползвателя и в заповедта идентифицираща имота по помощен план, а не по план на новообразуваните имоти. Съдът от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че е изпълнена процедурата, уредена с отменения § 5 от ППЗСПЗЗ действащ към момента на подаване на молбата от Аксел Душков Стоянов за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по отношение на процесния имот и по този ред е била изготвена и оценка, подлежаща на заплащане от ползвателя което не е направено от него. Анализирайки разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът е приел, че тя се отнася само за лицата които са пропуснали да реализират правата по предходно регламентирания ред, което право в случая е било упражнено от наследодателя на касаторите, но оценката не е била заплатена в който смисъл е и направеното признание в съдебно заседание от заинтересованата страна Константин Душков. При тези фактически изводи е изведен правен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава тя е отменена. Решението е правилно. Подадената жалба против заповедта на кмета на общината от Лита Иванова Стоянова е в законовия 14 дневен срок с оглед на представените по делото доказателства - заверени копия от разписка и известие за доставяне с идентичност на вписания в тях баркод, от които се установява че жалбата е била подадена на 04.11.2008 г. а заповедта и е била съобщена на 22.10.2008 г. При тези данни доводите за недопустимост на жалбата и решението са неоснователни. По отношение правилността му поддържаните доводи също са неоснователни. Съдът при разглеждането на жалбата по същество правилно е приел, че процедурата по отменения § 5 от ППЗСПЗЗ е била започната от наследодателя на касаторите като е била извършена оценка на процесния имот, която оценка е била сведена до знанието на ползвателя и той не я е заплатил. Административната процедура, уредена в § 5 от ППЗСПЗЗ (отм.) приключва със заплащането на цената от ползвателя, което е последният юридически факт от фактическия състав, от който възниква правото на собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази процедура е останала недовършена по причина на правоимащия ползвател на когото вече му е било признато право да придобие собствеността, което обстоятелство е безспорно установено по делото и е пречка за ново упражняване на това право за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, каквато възможност е дадена с последваща уредба в § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но само за ползватели които са пропуснали тази възможност. Ето защо заповедта, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ има за абсолютна предпоставка, правото да не е било упражнено по отменената законова уредба и след като тази материална предпоставка не е налице правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразна я е отменил. Решението като правилно ще следва да се остави в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение