Решение № 3943 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2008 г.

Решение № 3943 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асоциация за развитие на икономиката "Алида" срещу Решение № 604/22.08.08 г. по адм. д. 415/07 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 15/7.05.02 г., издаден от главен данъчен инспектор, ръководител на екип в ТП "Триадица". Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ДРА като незаконосъобразен, поради нарушаване на процесуалния закон, водещ до нищожност и "алтернативно на това противоречи на материалния закон" и бъде обявена нищожността му. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 604/22.08.08 г. по адм. д. 415/07 г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на гражданско дружество Асоциация за развитие на икономиката "Алида" против ДРА № 15/7.05.02 г., издаден от главен данъчен инспектор, ръководител на екип в ТП "Триадица" като съдът е обсъдил само съображенията относно нищожността на акта. ВОС е приел за доказано, че ДРА е издаден от компетентен орган, на когото надлежно е възложено извършването на данъчна ревизия, като допуснатите процесуални нарушения не са от такъв съществен характер, че да опорочат действителността на данъчния акт. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Варненският окръжен съд правилно е определил предмета на съдебен контрол, а именно само относно проверка на действителността на ДРА № 15/7.05.02 г., издаден от главен данъчен инспектор, ръководител на екип в ТП"Триадица" като се е съобразил с частта от производството по делото, прекратено с Определение № 2315/27.07.06 г. по адм. д. 1334/05 г. по описа на ВОС, която му е върната за ново разглеждане и мотивите на Определение № 5038/21.05.07 г. по адм. д.3016/07 г. по описа на ВАС. Другата част от Определение № 2315/27.07.06 г. по адм. д. 1334/05 г. по описа на ВОС за отхвърляне на жалбата против Решение № 1179/29.11.04 г. на Регионален данъчен директор - Варна за връщане на жалбата по чл. 117 от ДПК (отм.) против ДРА № 15/07.05.02 г. е влязла в сила на 4.12.06 г. като необжалвана с частна жалба в посочения от съда срок (погрешно определен вместо на 7 на 14 дена от съобщението, връчено на 18.11.06 г. на представляващ дружеството Димитричка Йорданова). При съпоставяне на тези два акта ВОС е преценил, че пред него е висящо производството само по жалбата на Асоциация за развитие на икономиката "Алида" за обявяване на нищожност на ДРА, за чието подаване не е налице ограничения със срокове и с оглед преценката на предходен състав на ВАС и задължително административно обжалване. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство доводите в касационната жалба относно неправилност на обжалваното решение свързани с незаконосъобразност на ДРА. Касационната инстанция намира, че преценката на ВОС относно действителността на ДРА № 15/7.05.02 г. е правилна. Като доказателства относно компетентността на лицето, издало ДРА са представени Актове за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) и заповеди за оправомощаване на техните издатели за издаване на АВДР. Допълнително в съдебно заседание на 11.03.09 г. е представена и неоспорена от представителя на касатора Заповед № 902/21.11.01 г. на главен данъчен директор Антон Тончев, с който се упълномощава на основание чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.) Валентин Видолов - зам. главен данъчен директор да издава АВДР по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ДПК, считано от датата на издаване на тази заповед. От доказателствата по делото се установява, че Валентин Видолов е издал АВДР № 53/29.11.01 г., № 70/21.12.01 г., № 6/30.01.02 г. и № 15/27.03.02 г. за продължаване срока за извършване на възложената с АВДР № 102/7.03.01 г. от Мария Иванова данъчна ревизия. Следователно всички АВДР, издадени от Валентин Видолов са след датата на изричното му упълномощаване от главния данъчен директор и са действителни актове. За продължаване срока на същата данъчна ревизия, която е приключила с ДРА № 15/7.05.02 г., са издавани и АВДР № 161/13.04.01 г. от Мария Иванова и № 24/18.10.01 г. и № 16/16.08.01 г., издадени от Антон Тончев - главен данъчен директор. Компетентността на Мария Иванова е установена от ВОС въз основа на със Заповед № 229/17.07.00 г. на Териториална данъчен директор - Силистра, а тази на Антон Тончев произтича от разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от ДПК (отм.) и заеманата от него длъжност на главен данъчен директор. При преценка на доказателствата, представени пред ВОС, съдът е достигнал до извод, че данъчната ревизия е възложена от компетентно лице, продължаването на срока за извършването й също е извършвано с актове, издадени от оправомощени лица. Издателят на ДРА Петя Дупаринова е член на ревизиращия екип и с АВДР именно на нея е възложено да издаде ДРА, отразяващ резултатите от ревизията. Допълнително представените пред касационната инстанция доказателства от ответника в касационното производство подкрепят правилността на крайния извод на ВОС, включително и относно компетентността на Валентин Видолов, за която не е имало категорични данни пред ВОС и съдът е извършил тълкуване на правните последици от доказаните пред него факти. Другите доводи на касационния жалбоподател относно допуснати процесуални нарушения във връзка с връчване на АВДР и ДРА, както и относно сроковете относно издаване на ДРА, са обсъдени и преценени правилно от ВОС с оглед трайната практика на Върховния административен съд, че не представляват основания за прогласяване на нищожност на ДРА. Допуснатите процесуални нарушения биха рефлектирали само евентуално върху възможността да бъдат кредитирани събраните по време на данъчната ревизия доказателства, но не и върху действителността на крайния акт, с който е приключила данъчната ревизия. Този проблем, както и облагането на неперсонифицираните дружества, характера на встъпителните вноски и тяхното третиране като престация, респективно наличието или не на основания за регистрация по ЗДДС (отм.), е допустимо да бъдат обсъждани само при проверка по същество относно законосъобразността на ДРА, но не и в настоящото производство. В касационната жалба не се съдържат допълнителни аргументи относно твърденията за нищожност на ДРА, които да не са били предмет на анализ от решаващият съд, поради което не може да се приеме, че е налице допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. По изложените съображения и с оглед липсата на процесуална възможност за обсъждане на основанията за незаконосъобразност на ДРА извън предпоставките за нищожност, касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Не са налице посочените в касационната жалба отменителни осонвания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че атакуванто съдебно решение е действителен и процесуално допустим акт, съобразно мотивите на Определение № 5038/21.05.07.07 г. по адм. д. 3016/07 г. по описа на ВАС и не са налице нарушения на материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение