Решение № 12868 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2017 г.

Решение № 12868 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Пий" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез адв. Рафаилов против решение № 45 от 06.04.2017 г. по адм. дело № 252/2016г на Административен съд – Сливен. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Сливен, чрез процесуалният си представител юрк. Стойчева, в писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответниците "Грифит Петрол" ЕООД и И. Янев не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок / Определение № 8442/21.06.2018 г. по адм. д. № 1242/2018 г. на ВАС/ и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД – 15 - 1137/25.08.2016 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ ХІХ в кв. 23 по плана на "Промишлена зона" – гр. Сливен, с идентификатор 67338.603.354 по КК, с промяна на отреждането от "за производствена и складова база" в "за комплексна автоснабдителна станция", указано с ограничителна линия застрояване и изменение на уличната регулация от о. т. 99г до о. т. 99. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, на съответно правно основание, при наличие на предпоставките по т. 1, ал. 1, чл. 134 ЗУТ, тъй като е предвидено изграждане на бензиностанция в промишлена зона, при спазени отстояния по чл. 35, ал. 2 ЗУТ към дъното на парцела от запад, граничещ с неурегулиран имот, собственост на оспорващото дружество. Изложени са подробни мотиви за всички етапи на процедурата и са обсъдени констатациите на приетата по делото СТЕ в съвкупност с приобщените по административната преписка доказателства. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление на "Грифит Петрол" ЕООД с вх. № 4704-2419/21.08.2015 г. и издадено предписание на главния архитект на Община Сливен от 09.09.2015 г. за частично изменение на действащ ПУП за УПИ ХІХ, отреден "за производствена и складова дейност", с промяна на отреждането и изготвяне на нов ПЗ. Представени са изискуемият проект с обяснителна записка, становище от ОД на МВР – Сектор "Пътна полиция", съгласуване с Областно пътно управление – Сливен, съгласуване от "Газтрейд – Сливен" и "Водоснабдяване и канализация"- Сливен" ООД, а също и с "ЕВН" и Виваком. Изпълнено е и изискването за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда - решение № СЗ-46-ПР/2016 г. от 27.06.2016 г. на Директора на РИОСВ -Стара Загора. Приложеният проект е изцяло одобрен от ОбЕСУТ с протоколно решение № 9/11.03.2016 г. Не се спори и по компетентността на кмета на общината, издал оспорената заповед. Установено е от съдебно-техническата експертиза и обстоятелството, че с промяната на уличната регулация от о. т. 99г до о. т. 99з не се засяга достъпа до собственият на оспорващото дружество имот с идентификатор 67338.603.211 -неурегулиран, разположен по западната граница на УПИ ХІХ. Вещото лице установява, че с изменението на ПЗ не са предвидени намалени отстояния спрямо имота на оспорващото дружество, тъй като в процесния УПИ ХІХ е предвидена линия на застрояване, отстояща на 3,0 м. от всички имотни граници в съответствие с чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. Именно това е приложимата норма в случая, тъй като се касае за нежилищна сграда –бензиностанция и обслужващи основната дейност застройки, а общата граница с нерегулираният съседен идентификатор 67338.603.211 се явява дъно на УПИ ХІХ. Неотносимо е възражението по касационната жалба за липса на надлежно съобщаване на процесната заповед на един от заинтересованите съсобственици, тъй като то е в защита на чужди процесуални права. Освен това този собственик е надлежно конституиран в съдебната фаза на производството и не възразява срещу одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника кмет на Община Сливен претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи юрк. възнаграждение в размер на 100 лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,