Решение № 1791 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11518/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. К. против решение 8976/18.6.2024г., постановено по адм.д. 872/24г. по описа на Административен съд София град. С решението са отхвърлени жалбите на Л. П. К. и М. С. К. срещу Заповед РА 30-398 / 23.10.2020г на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на Л. К., Б. К. и М. К. да премахнат незаконен строеж: Едноетажна жилищна масивна пристройка, частично долепена до северната и западна фасади на сграда с идентификатор по КККР 68134.514.516.2, находяща се в югозападната част на ПИ с [идентификатор] по КККР, УПИ II за ОДЗ и трафопост, кв. 38а по плана на гр. София, м. ГГЦ Зона В-15, с административен адрес гр. София, [улица], район Сердика СО. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Административен съд София град бил провел производството въпреки нередовното призоваване на заинтересованата страна Б. К.. Съдът бил допуснал нарушение на процедурата, като е дал ход на делото в съдебно заседание 12.6.2024г., за която дата процесуалния представител на жалбоподателите бил уведомил съда за наличието на служебна ангажираност, което довело до нарушаване на правото им на защита. Първоинстанционният съд не бил дал указания на жалбоподателите, че следва да представят доказателства за деклариране на строежа. Обектът на заповедта бил шеста категория. Неправилно била определена годината на извършване на строежа. Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и връщане на преписката на главния архитект, който да установи подадена ли е декларация и да извърши преценка дали строежът е търпим. Претендира присъждане на разноски. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба, развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж, който не е търпим. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски. Ответникът М. С. К., чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за основателна. Ответникът Б. С. К. не изразява позиция относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура споделя доводите на касационния жалбоподател и дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като незаконен строеж, за който липсват основанията да бъде квалифициран като търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Доводите в касационната жалба в противен смисъл са неоснователни по следните съображения: Дали заинтересованата страна Б. К. е била нередовно призована в проведеното първоинстанционно производство, е въпрос който касаторът Л. К. няма процесуалното право да поставя, тъй като тя не е неин процесуален представител или субституент. Въпреки това, за пълнота на изложението, настоящата инстанция констатира, че за проведеното на 12.6.2024г. съдебно заседание /единствено при повторното разглеждане на делото/ Б. К. е била редовно призована /л. 30 от адм.д. 872/24г./. На 11.6.2024г. адв. Гогов e депозирал молба, към която е приложил доказателства за служебните си ангажименти, препятстващи го да се яви пред Административен съд София град. С молбата е поискал на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да не бъде даван ход на делото и същото да бъде отложено за друга дата. Нормата на чл. 144 от АПК предвижда за неуредените в този дял /Дял трети Производства пред съд АПК/ въпроси да се прилага Гражданският процесуален кодекс. В случая обаче в АПК съществува нормата на чл. 139, ал. 1, според която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Въпросът е уреден от АПК и не се налага прилагане на ГПК. Видно от текста е, че за да бъде отложено делото е необходимо да е налице препятствие както пред страната, така и пред пълномощника й. Доказателства за препятствие пред представляваната от адв. Гогов страна не са представени, липсват и твърдения за наличие на такова препятствие. Като е дал ход на делото в съдебно заседание на 12.6.2024 г. АССГ е приложил стриктно процесуалния закон и не е допуснал нарушения на процедурните правила. Неотговарящо на действителността е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не бил дал указания на жалбоподателите, че следва да представят доказателства за деклариране на строежа. С определение 9067/18.11.2021г. постановено по адм. дело 12143/2020г. /първоначалното производство пред АССГ л. 212/ съдът е указал на оспорващите лица, че в тяхна тежест е да установят съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни правни последици. С определение от 30.1.2024г. по АД 872/2024г. АССГ отново е дал указания на оспорващите с идентично съдържание. С дадените указания съдът от първа инстанция е изпълнил задълженията вменени му с нормата на чл. 170, ал. 3 от АПК. Нещо повече, нито оспорващите в първата инстанция нито, касаторът в настоящото производство твърдят, че подавали декларация пред одобряващите органи по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Обектът на заповедта правилно е определен като строеж от пета категория. Дори да се приеме за вярно, че същият е шеста категория и да попада в изключенията по чл. 147, за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж, то последното е необходимо за да бъде строежът законен. Такова разрешение не е издавано. Ergo строежът е незаконен. Относно твърдението, че неправилно била определена годината на извършване на строежа и че следва да бъде дадена вяра на представените две декларации /л.7 и л. 8 от АД 12143/20г./, че същият е извършен в периода 1998-1999г., то въпроса за търпимостта му следва да бъде изследван през призмата на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, /в зависимост от това дали е започнат преди или след 30.6.1998г./ Която и от двете хипотези да е налице, за да е търпим строежът е необходимо същият да е деклариран пред одобряващите органи в сроковете посочени в двете правни норми. Както бе посочено по-горе по делото, въпреки дадените изрични указания такива декларации не са представени, липсват и твърдения от страна на оспорващите, че въобще са подавани декларации. Процесният строеж не попада в нито една от категориите на търпим строеж. По изложените съображения законосъобразно е наредено да бъде премахнат. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд София град, е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,