Решение № 4254 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т., подадена чрез процесуалния представител адв. Терзиева, срещу решение № 14137 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1930/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна изменение в кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3356 по кадастралната карта на гр. Варна, чрез вписване на дублиращи права на В. Д. Т. и на наследниците на А. Н. С.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се остави без разглеждане първоинстанционната жалба като недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Ответникът – С. В. С., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Витанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане и на разноски по делото. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на С. С. срещу действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Варна, с което на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, както и въз основа на решение № 7766/26.07.2024 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2827/2023 г., В. Д. Т. се вписва като съсобственик с дублиращи права с жалбоподателката в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3356. За да отмени оспореното изменение на кадастралния регистър първоинстанционният съд е приел, че същото страда от порока материална незаконосъобразност. Според съда в процесния случай установените по делото данни сочат на отсъствие на предпоставките по чл. 53, ал. 2 и чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, посочени от органа като основание за извършеното изменение на кадастралния регистър. Прието е от съда, че не е налице хипотезата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, доколкото решение № 7766/26.07.2024 г. по адм. дело № 2827/2023 г. на Административен съд – Варна, на което се позовава административният орган, не решава спор за собственост /за материално право/ между страните, т. е. не е от вида на решенията, предвидени в приложената разпоредба на закона. Административният съд приема също така, че по делото не са представени доказателства, установяващи идентичност на претендираните от заинтересована страна права с тези по отношение на нанесеният в одобрената кадастрална карта имот с идентификатор 10135.5401.3356, както и не са налице нито нотариален акт за собственост или за друго вещно право върху имота, нито издадена в полза на Т. заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху процесния имот. Позовавайки се и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът обосновава извод, че дори и да се приеме, че с договора за продажба на наследствени права от 28.01.1994 г. В. Т. придобива и земеделски имоти, възстановими по реда на ЗСПЗЗ, то в никакъв случай този документ не удостоверява придобиването на собственост върху имот, чийто граници и площ са идентични с нанесения в кадастралната карта имот с идентификатор 10135.5401.3356. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на С. С. е процесуално допустима, като в тази връзка се явява неоснователно възраженията на касатора за недопустимост на първоинстанционната жалба на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Видно от приетите по делото писмени доказателства, С. С. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.5401.3356 с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том II, рег. № 2966, дело № 178/2024 г., въз основа и на който е вписана в кадастралния регистър като собственик на процесния имот, което обуславя и правния й интерес да оспори извършеното от административния орган вписване в регистъра наред с нея и на В. Т. като собственик с дублиращи се права. Изложени доводи в касационната жалба срещу правният интерес на жалбоподателя, респ. допустимостта на първоинстанционното производство, по съществото си касаят оспорването както на правото на собственост на С. С., така и на собственическите права на „наследниците на А. Н.“ и се явяват ирелевантни. В тази връзка е неоснователно и визираното в жалбата оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отказ на съда да извърши косвен съдебен контрол за валидност на административните актове, постановени в производството за реституция на земеделските имоти, доколкото инцидентен косвен съдебен контрол е недопустим в случая, тъй като се касае за влезли в сила и ползващи се със стабилитет индивидуални административни актове, а и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е неприложима в съдебното административно производство. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема също така, че оспореният административен акт е постановен при отсъствие на предпоставките по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Видно от уведомление изх. № 24-35147/19.11.2024г., адресирано до С. С., административният орган се е позовал на влязло в сила решение № 7766/26.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2827/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в чието изпълнение е постановил процесното вписване. С този съдебен акт обаче по жалба на В. Т. е отменен отказ на началника на СГКК - Варна да впише договора за продажба на наследство в регистъра и преписката е върната на органа с указания за отстраняване на недостатъците в подаденото заявление, като отказът е отменен на процесуално основание, без да се преценява материалноправната му законосъобразност. Следователно, в случая липсва съдебен акт, с който да са установени вещни права в полза на В. Т. по отношение на процесния имот или с който да е разрешен спор за материално право между него и жалбоподателката С., която и не е била страна в това производство, поради което правилно административният съд е приел отсъствие на хипотезата по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, на която се е позовал административният орган. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният акт е издаден и в несъответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, на която се е позовал административният орган. За да се приложи този облекчен ред за изменение на кадастъра е необходимо лицето, което претендира да бъде вписано в регистъра с дублиращи се права да представи валидни от външна страна титули за собственост за имот, който следва да е идентичен по вид, площ и граници с имота, по отношение на който се претендира вписването. В процесния случай титулът за собственост на В. Т. е договор за продажба на наследствени права от 28.01.1994 г., който обаче не установява право на собственост върху имот с идентификатор 10135.5401.3356. По делото безспорно се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че към датата 28.01.1994 г. за процесната територия е действал кадастрален план от 1979 г., актуализиран през 1989 г. и 1995 г., съгласно който имот със същата площ, граници и местонахождение като имот с идентификатор 10135.5401.3356, не е съществувал, като за първи път имот с граници и площ, идентични с тези на процесния, е отразен в плана на новообразуваните имоти на м. „Боровец – север“, землище Галата, Община Варна, одобрен със заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на областния управител на Област Варна, което от своя страна сочи на отсъствие на дублиращи се права по отношение на процесния имот. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя оспореното изменение на кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.5401.3356, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника С. С. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 500 евро, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.02.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,