Решение № 12442 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полиол ООД против решение 283 от 21.07.2023 г., постановено по адм. д. 298/2022 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на община Сливен, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е акт за узаконяване 7/12.03.1998 г. на главния архитект на община Сливен за строеж Бистро, лятна градина, мотел и два гаража от обект Крайпътен мотел с бистро на главен път І-6 км. 387+395 на пътя София Бургас. От събраните по делото доказателства е установено, че Полиол ООД е собственик на ПИ с идентификатор 67338.800.1 по КК и КР на гр. Сливен. Строежите, предмет на акта за узаконяване са реализирани в ПИ с идентификатор 67338.702. 2 държавна собственост, а сградите са собственост на ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев. За да приеме, че за дружеството е налице правен интерес от оспорване на акта за узаконяване съдът се позовава на заключението на вещото лице и посочва, че в северозападния ъгъл на имота на жалбоподателя, попада една от сградите, около 9 кв. м., която фигурира в акта за узаконяване. От приложените по делото доказателства е установено, че предявените искове, с правно основание чл. 108 и 109 ЗС, от "Полиол ООД против ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение, като е прието, че процесната част от имота, попада в сервитута на пътя, респективно в пътното отклонение и не е подлежала на реституция. Следователно изводът на съда, че част от едната сграда, предмет на акта за узаконяване, попада в имот собственост на дружеството е незаконосъобразен и необоснован. Но дори и да се приеме, че част от едната сграда, попада в имота на касатора, то подадената до първоинстанционния съд жалба е недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Последният не попада в кръга на лицата, очертан с разпоредбата на чл. 295, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), тъй като актът за узаконяване не засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси. Административният акт се отнася за сгради, които не са съсобствени между оспорващия и ответникът ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев. Следователно оспореният акт засяга правата и интересите само на участващите в административното правоотношение лица лицето, по чието искане е издаден акта и органът, който го издава. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, включително и когато се иска обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Следва да се посочи и че оспорването на акта за узаконяване е недопустимо и съгласно правилата, действали към момента на неговото издаване. Според чл. 298 ППЗТСУ (отм., ред. ДВ бр. 2 от 1996 г.) тази категория актове не са подлежали на оспорване пред съд, а само на административен контрол от органите по реда на чл. 155 ЗТСУ (отм.). Следователно като се произнася по недопустима жалба първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Полиол ООД да заплати на ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев сумата 750 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и на община Сливен сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,