Решение № 8510 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2017 г.
ВАСV отделение25.06.2018 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 509 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 625/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8510 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Основно училище (ОУ) "Х. Б.", с. Г., община Ч. бряг, област с административен център гр. П., против решение № 509 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 625/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което отменено негово решение № 10 от 7.07.2016 г., в частта, в която е обективиран отказ за достъп до обществена информация по заявление № 1489-01.07.2016 г., подадено от В. Н. М. и е върнато делото като преписка за ново произнасяне от административния орган, с оглед указанията в мотивите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че поисканата с процесното заявление информация има характер на обществена. Същата касае трудовоправни отношения и чрез нея не може да се формира мнение относно дейността на задължения субект. Искането на информация в случая е свързано със злоупотреба с права, тъй като се използва за подаване на сигнали против предишния директор на училището. Информацията следва да бъде налична, а не да се създава по повод на искането, а в случая следва да бъде изготвяна нарочна справка за командировките на лицата, посочени в заявлението за съответния период. Иска се отмяна на решението по посочените съображения и присъждане на разноски по делото. Ответникът - В. Н. М., чрез пълномощника си адв. Т. Т., в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. . Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С постановеното решение правилно е приложен материалния закон и изводите на съда са обосновани. Правилно е прието, че исканата информация има характер на обществена информация. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба, подадена от В. М. против изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по негово заявление № 1489 от 1.07.2016, обективиран в решение № 10 от 7.07.2016 г. на директора на ОУ "Х. Б." с. Г.. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите. Безспорно е установено, че жалбоподателят е подал заявление с цитирания номер и дата, в което е поискал да му бъде предоставена информация за това колко на брой са командировките на служителите в училището за периода от 1.01.2016 г. до 14.06.2016 г. и каква сума е изплатена за командировки от делегирания бюджет на училището за посочения период. Заявил е, че желае да получи информацията на хартиен носител. Заявителят е подал и още две заявления като по трите заявления директорът на училището е издал общо решение № 10 от 7.07.2016 г., обективиращо три отделни изрични отказа за предоставяне на достъп до исканата информация по трите заявления. В частта по процесното заявление е приел, че исканата информация няма характер на обществена, касае лични трудовоправни отношения и се иска, за да бъдат подавани сигнали против бившия директор на училището. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като исканата информация касаеща броя на командировките на служителите в училището и сумата, заплатена за същите, е информация по смисъла на легалната дефиниция за обществена информация по чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Обществена информация е всяка информация, в смисъл на знание, сведение, свързана с обществения живот в страната, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнения за дейността на задължения субект. В случая не се иска информация за персонално изброени лица и суми за същите, а за общ брой командировани и сумите, изплатени за тях. Дейността за командироване и изплащане на командировки е част от обществения живот и е свързана с дейността на задължения субект. Съдът е отхвърлил като неподкрепено с доказателства възражението, че информацията се иска с користни цели. Също така е приел, че не е налице и повторно искана информация, тъй като предходно поисканата касае изплатените суми за командировки за 2015 г., т. е. касае друг период и не е идентична с информацията по процесното заявление. На следващо място съдът е посочил, че в решението липса посочване на фактическо и правно основание за отказа, което е нарушение на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. Основанията по чл. 37, т. 1, 2 и 3, обосноваващи отказ не са посочени, а и не са налице. По тези съображения съдът е постановил отмяна на изричния отказ за предоставяне на исканата информация и е върнал преписката за ново произнасяне от органа, с оглед мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че училището има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Същото е публичноправна организация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, във вр. с § 1, т. 4, б. "б" от ЗДОИ, тъй като е юридическо лице, съгласно чл. 29 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), създадено да задоволи обществените интереси като обезпечи конституционното право и задължение на образование. Не се спори, че училището е общинско - чл. 36 от ЗПУО, чиито средства за издръжка се осигуряват от държавния и общинския бюджет, по реда на чл. 280 и сл. от ЗПУО, като на основание чл. 289 от ЗПУО училището прилага система на делегиран бюджет. Същото е задължен субект, по което не се спори, и правилно директорът, като представляващ училището е издал оспорения акт. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че исканата от заявителя информация има качеството на обществена - служебна информация, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Същата правилно е прието, че се събира, създава и съхранява във връзка с дейността на училището и касае и разходването на средства от неговия бюджет, което подкрепя направения извод относно характера й. В оспорения отказ липсва посочване на основание за прилагане на някое от ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ или факти, обосноваващи наличие на основание за отказ от предоставяне по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Правилно съдът е приел, че липсата изобщо на посочени фактически и правни основания за издаване на отказа е порок във формата и изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, а освен това следва да се добави, че същият препятства и възможността за проверка за законосъобразност. Информацията за командированите служители и разходваните средства правилно е прието от съда, че не касае лични трудови правоотношения, а дейността на училището и разходването на бюджетните средства, но при предоставяне на достъп следва да бъдат спазвани изискванията за защита на личните данни. Посоченото в оспорения отказ, че исканата информация е за цели, различни от законовите, не съставлява фактическо и правно основание за отказ и правилно е отхвърлено от съда. Вярно е, че от доказателствата по делото е установено, че трудовите правоотношения на заявителя като учител в училището са прекратени от бившия директор, поради което между тях са налице определени отношения, по посоченото не е законова причина за отказ от достъп до исканата информация. Обстоятелството, че след като си състави мнение за дейността на задължения субект, заявителят осъществява други свои права на жалби, сигнали и т. н. също не съставлява основание за отказ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че исканата информация не е налична. Ако действително в задължения субект са провеждани служебни командировки през посочения в заявлението период, то исканата информация е налична и се съдържа в документите, създадени и съхранявани от задължения субект по повод командироването - заповеди и други и документите по повод отчитането на средствата за командировките. Поради това тя може да бъде предоставена без да се налага обработването й и включването й в специално изготвен документ, поради което възражението за неправилност на решението на това основание е неоснователно. Възраженията в касационната жалба по същество повтарят доводите на ответника, развити и пред първата инстанция, които подробно са обсъдени от съда и правилно са отхвърлени. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, съдът правилно е изяснил фактите, изводите му са подкрепени от доказателствата по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,