Решение № 7869 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2009 г.

Решение № 7869 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Зехра Ахмед Байрактар - директор на ОД "Земеделие" гр. Велико Търново срещу решението по адм. д. № 692/2008 г., постановено от Административен съд гр. Велико Търново. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита за неправилно твърдяното, че съдът е определил производството като такова по реда на чл. 257 от АПК. Според него с влязлото в сила определение от 11.11.2008 г. ВАС правилно е определил оспореното писмо от 15.09.2008 г., че не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Със същото бил определен и характера на производството като оспорване на отказ да се извърши нормативно уредено правно действие и в тази връзка пред административния орган обосновано е предвидена процедура по чл. 45, ал. 3, 5. и 6 от ППЗСПЗЗ, свързана с приемане на ПНИ за територии, застроени със сгради и съоръжения на органи по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ Тази процедура приключвала с акт по ал. 6, който подлежи на обжалване по реда на АПК, но преди да се изготви следвало да се извършат нормативно регламентирани действия, вкл. назначаване на комисия от директора на областната дирекция "Земеделие", която да приеме плана. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество преценявайки доводите за неправилност Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е отпочнало по жалба на ответника в настоящето производство срещу отказ на Областна дирекция "Земеделие" Велико Търново да насрочи приемателна комисия за приемане на изработен помощен план и план на новообразуваните имоти от имот № 00091, който отказ бил обективиран в писмо на Директора на ОД "Земеделие" от 15.09.2008 г. Със същото е върната преписката на Великотърновски териториален кадастър относно предприемане на процедурни действия по приемане на помощен план и план на новообразуваните имоти, тъй като в нарушение на § 36 от ПЗР на ППЗСПЗЗ общото събрание е свикано не от лица с правомощия по § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, които да разпределят окончателно имуществото. С определение от 9.10.2008 г. Административният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу писмото, като е приел, че искането в нея засяга отношения от организационно естество и улеснява извършването по най-ефикасен начин на работата, поради което оспореното писмо не носело белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Взето е предвид, че Директорът на Областната дирекция не е компетентния орган, който се произнася с индивидуален административен акт по искане за приемане на помощен план и план на новообразуваните имоти. На основание § 4к, а6 от ПЗР на ЗСПЗЗ това е областния управител. Съгласно чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ плановете се приемат от комисия, назначена от областния управител, в която се включват и представители на службата по кадастъра. В случая предмет на обжалването не е одобряването или отказа, които биха подлежали на обжалване, а отказа да се насрочи приемателна комисия. И тъй като искането за намеса не представлява искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не се касаело до годен за обжалване административен акт, поради което е прието, че липсва годен за обжалване акт и жалбата е процесуално недопустима и като такава оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. С определение № 12076/11.11.2008 г., постановено по адм. д. № 13540/2008 г., Върховният административен съд в производство по чл. 229 от АПК е отменил определението, като е приел, че административният съд неправилно е квалифицирал жалбата като оспорване на индивидуален административен акт, а не отказ да се извърши нормативно уредено правно действие, което подлежи на разглеждане по реда на раздел втори, глава петнадесета от АПК. Независимо, че в жалбата си жалбоподателят е оспорвал индивидуален административен акт, твърдението му не е обвързвало съда с правната си квалификация. Същият е бил длъжен да я направи сам въз основа съдържанието на жалбата и съобразно доказателствата. При това в петитума на жалбата се съдържало искане съдът да задължи директора на ОСЗГ да определи комисия и насрочи приемането на кадастралния план и плана на новообразуваните имоти. За необосновано е прието и становището на съда, че жалбоподателят не е участвал в производството, тъй като директорът на ОСЗГ бил сезиран с писмено искане не от него, а от технически изпълнител. В тази насока са развити съображения, че цялата процедура по чл. 45, ал. 3 и сл. от ППЗСПЗЗ е индицирана от собственика на сградата или съоръженията, за които се легитимирал жалбоподателя. Дали са налице изискванията за назначаване на комисия и законосъобразно или не е отказал директорът на ОСЗГ да насрочи такава било въпрос по съществото на спора, по който съдът следвало да се произнесе след разглеждане на жалбата. Воден от това ВАС е отменил определението и върнал делото на административния съд за разглеждането й по същество. С обжалваното в настоящето производство решение, постановено в съответствие с указанията на ВАС в отменителното определение, административният съд е приел, че след като не е определил комисия и насрочил приемането на на кадастрален план и план на новообразуваните имоти на стопански двор в имот 91, директорът на ОД "Земеделие" е проявил бездействие. Същият е бил длъжен по силата на чл. 45, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да насрочи приемателна комисия. След като не е сторил това, в смисъл не е изпълнил задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, същият е бездействал неоснователно по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК, което следвало да бъде преустановено Това го е мотивирало да осъди органа -директора на Дирекция Областна дирекция"Земеделие" да назначи комисия за произнасяне по приемането на плановете по ал. 3 на чл. 45 от ППЗСПЗЗ за имот № 00091, като е определил едномесечен срок за това изпълнение. Според жалбоподателят след като обжалваното писмо е било адресирано до управителя на Великотърновски териториален кадастър в отговор на негово писмо, с което се обръща с молба до директора на ОДЗГ да бъдат предприети процесуални действия относно насрочване на приемателна комисия за утвърждаване на помощен план и план на новообразуваните имоти, този отговор имал препоръчителен характер, тъй като преписката трябвало да бъде допълнена с необходимите документи, които са основание за отпочване на процедурата. Такива документи липсвали. Върховният административен съд не споделя възраженията на касатора и счита решението на административния съд правилно. Съгласно чл. 257.