Решение № 3805 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2015 г.

Решение № 3805 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. к. - В. Ш.", гр. София, чрез неговия пълномощник адв. Н. Б., срещу решение № 2142 от 30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9847/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град ЕТ "И. к. - В. Ш." е оспорил решение № 493 от 7.10.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 39 за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на търговеца, за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00042001. Със същото решение е прекратено действието на лиценз № 39 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00042001, за производство и складиране на акцизни стоки. Съдът е приел, че оспорения акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. к. - В. Ш." и присъдил в негова тежест разноските по делото. Решението е и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при неговото отнемане. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС сочи, че лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47 от ЗАДС. В настоящия случай става дума за хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, визираща извършването на тежко нарушение по смисъла чл. 4, т. 18 от ЗАДС. От данните по делото е видно, че по отношение на жалбоподателя има издадено и влязло в сила наказателно постановление № 759/2010 г., с което му е наложено административно наказание "имуществена санкция"в размер на 42 113,28 лева, а след съдебното му оспорване санкцията е намалена на 41 398,28 лева. Легалното определение на понятието "тежко нарушение" е дадено в нормата на чл. 4, т. 18 от ЗАДС - "тежко" е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него администартивен акт е законосъобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати сумата 350 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,