Решение № 6385 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2015 г.

Решение № 6385 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Калчев Димитров от гр. Перник, кв. "Христо Смирненски", бл. 9, стая 20, против решение № 1 от 12.01.2015 г. по адм. дело № 794/2014 г. на Административния съд - гр. Перник. С посоченото решение съдът е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател против решение по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 892 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане /МКВП/ при МС, с което му е отказано финансиране за предоставяне на възстановителна помощ по реда на чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС). От съдържанието на жалбата се извеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Иска се изплащане на помощта определена от експертите в хода на административното производство. Ответникът, МКВП при МС - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че доказателствата по делото обуславят извода, че жилището, за което е поискана помощта, се нуждае от частичен, текущ по определение ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и тя е годна за експлоатация. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Димитър Димитров срещу цитираното по-горе решение на МКВП, с което се отказва възстановителна помощ за възстановяване на щетите от природно бедствие - земетресението на 22.05.2012 г. С жалбата е искано отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се разпореди изплащане на възстановителната помощ съгласно оценката при огледа и която не е уважена от МКВП. От доказателствата по делото е установено, че причинените щети в жилището на жалбоподателя не се отразяват на конструкцията на сградата и същата е годна за експлоатация, а щетите се определят като текущ ремонт, за който не се изплаща възстановителна помощ. При установеното от фактическа страна и при спазване на изискванията за издаване на решението на МКВП при МС, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Отказът да бъде отпусната на жалбоподателя поисканата от него възстановителна помощ е мотивиран с несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МВКП и Закона за етажната собственост. А в списъка - приложение № 2 (списък на исканията за възстановителна помощ с отказано финансиране), т. 892 срещу името на жалбоподателя е написано: "чл. 29, ал. 3 ПОДМКВП". Следователно, искането на жалбоподателя за възстановителна помощ не е уважено на основание чл. 29, ал. 3 ПОДМКВП (в редакцията към 24.04.2012 г.). Тази разпоредба гласи: "Не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията". А според тази легална дефиниция текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на § 1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. Описаните в жалбата щети са: "стените по ъглите са напукани, а единият целият е разцепен, които се нуждаят от ремонт". Общата оценка на повредите на сградата в конструктивното становище е, че нанесените вреди са в размер на 579 лева за възстановяване на диагонални пукнатини по фасадните стени и напукана мазилка, както и че жилищната сграда е годна за обитаване и няма конструктивни изменения. Следователно, както отстраняването на твърдяните от жалбоподателя щети, така и отстраняването на посочените в протокола на комисията щети, представляват подобряване и поддържане в изправност на сградата, т. е. отстраняването на щетите, причинени от земетресението, представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ и поради това за него /за отстраняването на твърдяните от жалбоподателя щети/ възстановителна помощ не се предоставя - чл. 29, ал. 3 ПОДМКВП. Налице са и минимално необходимите битови условия - наличие на годни за обитаване жилищни помещения, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,