Решение № 547 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 576/2009 г.
ВКСIII наказателно отделение27.01.2010 г.докладчик т Саша Раданова
Диспозитив
Оставя в сила въззивна присъда № 41 от 9.VII.2009 г. по внохд № 238/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 547 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 576/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на зам. - окръжния прокурор на Перник срещу присъда № 41 от 9.VII.2009 г. по внохд № 238/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 249 от 1.IV. 2009 г. по нохд № 1761/2008 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият П. К. П. е признат за виновен в това, че на 2.IХ. 2008 г. в Перник е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег. № Р* с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.24, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за минималния 6-месечен срок по ал. 3, т. 1 на чл. 42а НК. На основание чл. 343г НК П. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца със зачитане на времето от 2.IХ.2008 г., когато по административен ред е бил лишен от същото право. С протестираната присъда първоинстанционната е отменена, П. е признат за невиновен в извършването на горното деяние и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста, становище по който подсъдимият и/или неговият з. не са изразили. Протестът е неоснователен въпреки допуснатите от въззивния съд неправилности при анализа на установените факти и при тълкуването на Наредба № 30. Неправилно въззивният съд е приел, че приложеният на л. 4 от досъд. разследване акт за установяване на административно нарушение, е съставен в 21.29 ч. Този час е посочен като часа, в който е било установено с техническо средство пияното (над 0.5) състояние на П. и който час при всички случаи предхожда както съставянето на акта, т. е. попълването му с всички необходими реквизити, така и попълването след това и връчване на водача на талон за медицинско изследване. Допуснатата неправилност е довела, по-нататък, до това, съдът да вмени на проверяващите служители от Второ РПУ-Перник нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 30, тъй като били връчили на подсъдимия талона за медицинско изследване на алкохолното съдържание в кръвта му "1 час и 16 минути СЛЕД констатиране на нарушението и съставянето на акта". Или 21.29 ч се приема като час, в който П. е бил проверен с ДРЕГЕР за установяване или не употребата на алкохол, съставен му е акт, след запознаването със съдържанието на който П. е подписал, бил е попълнен талон за медицинско изследване и същият му е бил връчен-поредица от последователни процедури, които е обективно невъзможно да бъдат изпълнени едновременно. Неправилно, накрая, въззивният съд е приел и това, че изтеклото време между 21.29 ч, когато в действителност е констатирано нарушението, и 22.45 ч, когато на водача е бил връчен талона за медицинско изследване, "излиза извън всякакви разумни срокове, които законодателят е предвидил" с Наредба № 30, тъй като в наредбата не са поставени каквито и да било срокове, регламентиращи времето от установяване на нарушението, през документирането му в АУАН и попълването на талона за медицинско изследване, до връчването му на нарушителя за изпълнение. Протестът е неоснователен, защото установените факти не сочат на извършено от П. К. П. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. За осъществяване от обективна с. състава на това престъпление се изисква деецът да управлява МПС с посочената алкохолна концентрация в кръвта си. П. е управлявал автомобила си до момента, в който е бил спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническото средство ДРЕГЕР 7410, отчел алкохолна концентрация от 0.91. Последващото увеличаване на концентрацията вследствие продължаващата резорбция на алкохола в кръвта до вземането на кръвна проба и отчитането в нея на алкохолно съдържание от 1.24Й, след като е станало по време, когато на П. е било отнето свидетелството за правоуправление и той вече не е шофирал колата си, не може да ангажира наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК, а само административнонаказателната му такава по чл. 174, ал. 1 ЗДП предвид показанието на техническото средство. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение