Решение № 681 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2013 г.

Решение № 681 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Бесттехника ТМ -Радомир" Публично АД срещу решение № 24 от 5.03.3013 г. по адм. д. № 328/2012 г. на Административен съд Перник, в частта, с която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация № 010 от 29.06.2012 г. на орган по приходите при отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир, в частта относно начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. в общ размер 662 209,81 лв., от които главница в размер на 574 336, 19 лв. и лихви в размер на 87 873,62 лв. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Сочи се, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят от общината. Това обстоятелство е заявено в жалбата, а от страна на ответника не са представени доказателства за реална престация. Попадането в индустриалната зона в землището на гр. Радомир, като част от това населено място, съдът е приел за достатъчно основание за дължимостта на таксата в размера, определен за населеното място. Съгласно събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства - заповеди на кмета на общината "Производствената зона", където са част от имотите на дружеството, не е включена в маршрутите за сметосъбиране и сметоизвозване, което се потвърждава и от протоколите за текущ контрол на извършени дейности по тези заповеди. Част от протоколите за текущ контрол са съставени в изпълнение на заповед № 744 от 3.11.2009 г., която не е представено по делото. Не са ангажирани по делото годни доказателства относно реалното изпълнение на услугите по всеки от елементите на такса битови отпадъци. Жалбоподателят е твърдял категорично както непрестиране на такива услуги от страна на Община Радомир, така и непредставянето на исканите контейнери, нито тяхното извозване. В подкрепа на обстоятелството, че за процесния период дружеството само, чрез външни фирми, е осъществявало дейностите по събиране, извозване и депониране на получените смесени битови отпадъци от непряката производствена дейност се представят писмени доказателства годишен отчет за образувани производствени и опасни отпадъци за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Ответната страна представя писмен отговор. Посочва, че районите в които се предоставят само услугите по обезвреждане на отпадъци и по поддържане на чистотата на обществените територии, т. е. в които не се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, са изрично посочени в т. II от съответните заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на общината за всяка една от процесните години. Районите, в които попадат имотите на жалбоподателя не са между тях, т. е. за тях се предоставят всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. От представените по делото доказателства - заповеди на кмета за определяне на районите и вида на предоставяните услуги, решения на общинския съвет относно размера на дължимите такси, договор за обществена поръчка, протоколи за извършена работа, заключение на съдебнотехническа експертиза, административният орган е доказал реално извършване на услугите, за които е начислена местната такса. Събрани са доказателства за реално осигуряване от страна на общината на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и за наличието на депо за обезвреждане на отпадъците. От представените нови доказателства не могат да се направят други изводи. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Правилно е прието от съда, че са неоснователни изложените от жалбоподателя съображения за недължимост на такса битови отпадъци поради това, че предприятието съставлява обособена територия с денонощна охрана и че не представлява територия за обществено ползване. Съдът е посочил, че не се изисква услугите да се предоставят в самият имот на задълженото лице, а по правило услугите за които се събира ТБО се предоставят извън имотите на задължените лица. Това се отнася както за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, при които разполагането на съдовете се извършва на уличната мрежа, така и за депонирането и поддържането на депо, което би могло да се извършва само на специално обособено и предназначено за целта място - депо за отпадъци. Почистването на териториите за обществено ползване, почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и др. също се извършва извън притежаваният от задълженото лице негов собствен имот. Заграждането на този имот и поставянето на охрана пред него, не освобождава собственика от задължението за заплащане на ТБО. Без значение е обстоятелството, дали имотите се намират във или извън строителните или регулационни граници на гр. Радомир. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. Относно твърдението, че от заповедите на кмета и от протоколните решения на общински съвет -Радомир, не се установява включването на индустриалната зона в границите на гр. Радомир, е прието, че включване с нарочен акт не се налага, тъй като същата предвид попадането й в землището на гр. Радомир е част от това населено място. Индустриалната зона е неразделна част от територията на гр. Радомир и същата не попада в териториите без осигурено сметосъбиране, изрично посочени в ежегодните заповеди постановени на основание чл. 62 от ЗМДТ от кмета на общината. Съдът е приел, че представените по делото доказателства за периодично подаване на уведомления до кмета на общината за определяне на ТБО въз основа на брой заявени контейнери за сметосъбиране са без правно значение относно определянето размерът на таксата. Те установяват само преценката на жалбоподателя за прогнозният обем на необходимите му услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, без позитивните норми през процесния период да позволяват изчисляване на дължимата от него такса за предоставените му услуги по сметосъбиране и сметоизвозване точно според този обем. През процесният период не е била определяна цена на брой контейнер, а таксата се е определяла въз основа на друг критерий, определен по задължителен начин с действащите за всяка една от годините решения на общинския съвет. Визираните решения на общинския съвет са влезли в сила, което изключва възможността за преценка на тяхната законосъобразност в настоящото производство. Ето защо не следва да се взима предвид определеният от вещото лице размер на ТБО въз основа на брой контейнери, тъй като същият не се основава на приета по установения в закона ред и действала през процесния период цена на услугата и начин на определяне на таксата. Не са ангажирани доказателства за това, че дружеството жалбоподател разполага със собствено депо за обезвреждане на отпадъци. Установяват се задълженията за плащане на такса за почистване на териториите за обществено ползване в размер на 56 634, 36 лв. и за обезвреждане и депониране на битови отпадъци в размер на 64 262, 52 лв. за процесния период, съгласно посочените суми в заключението на вещото лице. Съдът не е взел предвид, че съгласно заключението на техническата експертиза, имотите на дружеството попадат в землището на гр. Радомир, с. Червена могила и с. Стефаново. Но видно от заповед № 648/27.10.2008 г. на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, тези села попадат на територията на Община Радомир. Предмет на договор № 66 от 5.03.2009 г. с "Меско ММS" ЕООД е сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твъди битови отпадъци на територията на Община Радомир и почистване на териториите за обществено ползване. Не е направено възражение, че не е извършвано почистване на територията за обществено ползване, възраженията са, че теренът на предприятието не е територия за обществено ползване. По делото не е установено реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Неправилно е прието от съда, че е в тежест на жалбоподателя е да установи, че тези услуги не са предоставяни. В служба "Местни данъци и такси" към Община Радомир, по данъчните декларации на "Бесттехника ТМ -Радомир" ПАД не е представена информация за декларираните контейнери за събиране на битови отпадъци от дружеството за 2009, 2010 и 2011 г. По делото са представени писма, изпратени от жалбоподателя до кмета на Община Радомир, с копие до Общински съвет Радомир, за определяне на ТБО по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, според количеството на битовите отпадъци. Във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ са заявени брой контейнери и извозване на контейнери "Бобър" по години, както следва: с писмо № ФД -53-00-26/27.11.2008 г. за 2009 г. за 12 бр. контейнери, с писмо № ФД-28-00-12/10.12.2009 г. за 2010 г. за 5 бр. контейнери, с писмо № ФД- 28-00-8/22.11.2010 г. за 2011 г. за 4 броя контейнери. Не са подавани декларации от дружеството за броя на контейнерите, които ще използва. Не е установено дали посочените като необходими контейнери са предоставени. Съгласно съдебнотехническата експертиза, територията на която се намира дружеството "Бесттехника ТМ -Радомир" ПАД не е включена в маршрутите за сметосъбиране и сметоизвозване на общината, видно от заповеди № 648/27.10.2008 г. за 2009 г., заповед № 734/28.10.2010 г. за 2010 г. и заповед № 449 от 22.10.2010 г., както и от протоколите за извършен текущ контрол от комисия на общината с представител на фирмата за почистване "Меско ММS" ЕООД, с която е сключен договор № 66 от 5.03.2009 г. за извършване на услуги за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци по ЗМДТ. По данни на дружеството, извършващо услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, е извършвано веднъж седмично, които са извозвани от входа на дружеството в промишлената зона. Не е представен график на дните, в които се извозват битовите отпадъци. В община Радомир не са представени данни за количеството извозени битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. Вещото лице от техническата експертиза запитало управителя на фирмата дали са влизали да извозват битови отпадъци в "Промишлена зона" Червена могила в процесните имоти, който отговорил, че веднъж седмично са извозвани от входа на "Промишлена зона" до депото. Решението е постановено при неизяснени фактически обстоятелства. Съдът е следвало да изиска от страна на ответника доказателства предоставени ли са на дружеството контейнерите, които са заявени като необходими в посочените писма на дружеството до кмета на общината и общинския съвет, съществува ли документация за извозване на контейнери от входа на дружеството в промишлена зона, веднъж седмично, както е заявил управителя на дружеството пред вещото лице, който не е разпитан като свидетел по делото. Следва да се изясни предоставяни ли са на жалбоподателя от общината или от дружеството изпълняващо услугите, контейнери за извършване на сметосъбиране, извозвани ли са контейнерите до депото за отпадъци, извършването на услугите следва да бъде установено отделно за сметосъбирането и сметоизвозването. В тази връзка следва да се установи по представените в настоящото производство годишни отчети за образувани производствени и опасни отпадъци за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. има ли доказателства за самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци от страна на дружеството. Съдът не е взел предвид и че по преписката е представено решение по адм. д. № 10586/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 14, прието по протокол № 2 от 28.01.2009 г. на Общински съвет Радомир, в частта по т. IV, с която е определена такса битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение