Решение № 6129 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), подадена чрез старши юрисконсулт Л. Димитров, срещу Решение 198 от 14.11.2022 г., постановено по адм. д. 182 по описа на Административен съд Ямбол (АС Ямбол) за 2022 г. С него, по жалбата на Е. Моллова, е отменено Решение с рег. 32-170522 от 26.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това на Моллова са присъдени разноски в размер на 550,00 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел, че при издаването на спорното решение са допуснати нарушения на закона, както и че липсват мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи. Като се излагат подробни аргументи по същество на спора, изтъкнати и в първоинстанционното производство, се поддържа становище, че съдът не е съобразил, че декларираната с митническата декларация стойност на стоката не е доказана, като се изразяват редица предположения в тази връзка. Поддържа се становище, че няма доказателства относно наличието на валидна сделка с продавача по фактурата, а сделката за продажба за износ за Европейския съюз е тази от аукциона. Съдът не съобразил, че при изписване на VIN номера на автомобила в интернет търсачки, се обективират резултати с обявена продажна цена в размер на 10200,00 CAD и посочен статус продаден. Неправилно също така съдът приел, че митническата стойност била определена по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., но при завишаване на стойността. Изразява се становище, че видно от спорното решение, митническата стойност е определена на основание чл. 74, пар. 1 от този регламент и съдът неправилно счита, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения за пристъпване към прилагане на вторичните методи по чл. 74 от него. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Е. Моллова, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Във връзка с посоченото в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че митническата стойност е определена като е приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., сочи, че тя фактически е определена по този метод, тъй като видно от съдържанието на спорното решение, от митническите органи е прието, че Моллова е платила цената, посочена в сайта autoauctions.io и не е декларирала тази цена. Поддържа се становище, че митническите органи са ...преминали формално... през вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. без да е посочено къде е търсена информация и без да са представени доказателства за липсата на такива данни за прилагане на вторичните методи. Фактически е приета за реално платена цената, посочена в интернет сайта и към нея са прибавени разходи за транспорт, което е допустимо само при определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По същество се моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно представените доказателства и списъка на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено становище, в което поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Ямбол е било Решение с рег. 32-170522 от 26.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С него, на основание чл. 74, § 3 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008020890R1 от 09.06.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 13758,06 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код спрямо митническата стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1375,81 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС 09.06.2020 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа при внос в размер на 15133,87 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобила, в размер на 3026,77 лв.; 4. на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2962,48 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Моллова оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност съобразно предоставените му правомощия, поради което е валидно и е в изискуемата от закона писмена форма, с посочване на подробни мотиви, според изискванията на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съдът приел, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, но при проверката за съответствието му с материалния закон и неговата цел, с оглед приетите по делото доказателства, направил извод, че същото е незаконосъобразно и като такова го отменил. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и установения там общ принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Европейския съюз. Взел предвид и предписанието на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., който предвижда вторични методи за определяне на митническата стойност със субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. Позовал се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 г. Приел, че за да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвежданата на територията на Европейския съюз стока. Тези съмнения в случая правилно били доведени до знанието на вносителя на стоката. Съдът отчел, дефиницията на «основателни съмнения» по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като приел, че неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Направил извод, че за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Като съобразил чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, съдът направил извод, че в конкретния случай митническите органи, чиято е тежестта, не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на посочената разпоредба - че декларираната стойност е по-ниска от тази на други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Приел, че от съдържанието на оспореното решение се установява, че митническата стойност на процесния автомобил е определена като отново е приложен чл. 70 от Регламент (EС) 952/2013 г., но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена е в размер на 10200,00 CAD. За целта административният орган е анализирал наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на електронната страница https://autoauctions.io/, където е открита информация от аукцион на 09.03.2020 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 84 787 actual miles в страната на износа, с публикуваната продажна цена в размер на 10200,00 CAD, която превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 3500,00 CAD при допускане за свободно обращение. При тези данни съдът направил извод, че този начин на процедиране е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е предприето в случая от митническите органи. По тези причини направил извод, че са нарушени разпоредбите относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. От друга страна първоинстанционният съд изложил съображения, че позоваването в спорното решение на налична на интернет адрес https://autoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 10200,00 CAD не е достатъчно за обосноваване на т. нар. основателни съмнения. Обосновал се, че тази информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Предвид това приел, че липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Освен това съдът съобразил, че видно от приобщената по делото административна преписка, Моллова е предоставила всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност - още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката към митническата декларация е приложила Фактура (Invoice) 73541 от 19.02.2020 г., издадена й от IQ motors INC. По тези причини съдът направил краен извод, че решението, с което не е приета митническата стойност по процесната декларация и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона, като в тази незаконосъобразно са определени и допълнителните задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми. По тези причини съдът отменил решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на акта. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към неговите мотиви. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140, § 1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта https://autoauctions.io/. Впрочем, там не е отразено, че именно Моллова е закупила процесния автомобил. Както правилно е съобразено от първоинстанционния съд не са налице и доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовала Моллова, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013 е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на Канада, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. Съвсем основателно в отговора на касационната жалба се сочи, че митническата стойност е фактически е определена като е приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като видно от съдържанието на спорното решение, от митническите органи е прието, че Моллова е платила цената, посочена в сайта autoauctions.io и не е декларирала тази цена. В случая действително митническите органи са ...преминали формално... през вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. без да бъде конкретизирано къде е търсена информация и без да са представени доказателства за липсата на такива данни за прилагане на вторичните методи. Фактически е приета за реално платена цената, посочена в интернет сайта и към нея са прибавени разходи за транспорт, което е допустимо само при определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламента. Съобразно член 74, § 1 от него, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите на съда, че посоченото по - горе нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Ямбол е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в претендирания и доказан размер от 660,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение