Решение № 1016 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община Варна, против Решение 4486/29.04.2024 г., постановено по административно дело 2468/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед 3224/25.09.2023 г., разпореждаща на "Сий парк" ООД и "Бриз вю" ООД да премахнат строеж "Непрозрачна звукоизолираща ограда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.536.383, представляващ държавна частна собственост, с начин на трайно ползване "обществен селищен парк, градина", находящ се в гр. Варна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Ответните страни "Сий парк" ООД и "Бриз вю" ООД се представляват от адвокат Станчев, който по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, както и е изслушал заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта поради неяснота относно местоположение на разпоредения за премахване строеж. В оспорената заповед описанието на строежа, в това число и неговото местоположение е извършено непрецизно и по начин, който води до невъзможност същият да бъде индивидуализиран. Посредством заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че в ПИ с идентификатор 10135.536.383 няма построена "Непрозрачна звукоизолираща ограда", каквато е изградена в друг поземлен имот с идентификатор 10135.536.302, но същата не е предмет на процесната заповед. Незаконният строеж следва да е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, обем, характеристики и местоположение, така, че да не възниква съмнение кой е строежът подлежащ на премахване, в противен случай биха били засегнати законни права на адресата на заповедта, както и на трети лица. Приема се, че при липса на яснота относно на строежа, разпореден за премахване, е налице съществен порок във формата на заповедта обуславящ незаконосъобразността й само на това основание. В настоящия случай е налице такъв порок, поради което правилно оспорената заповед е отменена. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са три открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба се обжалва решението и относно присъдените разноски с доводи за тяхната прекомерност. В тази част жалбата е с характер на искане за изменение на решението, в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, като неговото определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК пред ВАС. Предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което искането на касатора за изменение на решението, в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд - Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да се присъдят сторените разноски от ответните страни за заплатено адвокатско възнаграждение по 3000 лева в полза на всяко от двете дружества "Сий парк" ООД и "Бриз вю" ООД. Претенцията им за разноски за пътни разходи е неоснователна, тъй като тези разходи не са свързани пряко със съдебното производство и не представляват съдебно-деловодни разноски по смисъла на закона, подлежащи на възстановяване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,