Решение № 3498 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 192/2010 г.
ВАСПетчленен състав17.03.2010 г.докладчик Иван Трендафилов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Стоян Михайлов Стоянов от София, за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК на влязлото в сила решение от 22.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2357 от 2009 г. на Върховния административен съд - VI отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3498 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 192/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК.
С решение от 22.06.2009 г. по адм. д. № 2357 от 2009 г. Върховният административен съд - VI отделение като е отменил решението от 20.12.2008 г., постановено по адм. д. № 5907 от 2008 г. на Административния съд - София град съгласно чл. 222, ал. 1 АПК е постановил ново по същество, с което е отхвърлил жалбата на Стоян Михайлов Стоянов от София против решение № 310 от 29.09.2008 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото са него разпореждане № 4304046543/17 от 10.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване".
- В молбата си за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК молителят Стоян Михайлов Стоянов твърди, че е открил нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда, биха мотивирали различен извод досежно основателността на жалбата за отменяване на разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Моли съда да отмени по реда на чл. 239, т. 1 АПК издаденото решение по адм. д. иска № 2357 от 2009 г. на Върховния административен съд.
Като новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото молителят представя пояснения, графици и изчисления, изготвени от същия във връзка с начина, по който според него следвало да се определи размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст.
Молбата е неоснователна.
За да се уважи молба за отмяна, основана на чл. 239, т. 1 АПК, необходимо е писмените доказателства, които дават повод да се иска отменяване на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото, т. е. и двете условия трябва да бъдат налице, за да се допусне отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 АПК. Настоящият случай не е такъв. В представените документи, които изхождат от молителя нито се съдържат, нито се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Посочените такива са били известни на страните по делото. Ако все пак молителят счита, че със създаването на тези документи за него са станали известни нови обстоятелства, то следва да се има предвид, че се касае до новосъздадени доказателства, а не за новооткрити. В съдебната практика се приема, че новосъздадените доказателства не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК.
Не е налице и второто условие за допускане на исканата отмяна по чл. 239, т. 1 АПК - обстоятелствата да имат съществено значение за решаване на делото. Касае се за измислени и създадени от молителя графици и изчисления при определяне размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст, които нямат никакво значение за делото и по тази причина съдът не обсъжда такива документи. Това е така, защото определянето на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст е уредено в чл. 70 КСО и затова докато КСО не бъде отменен, разпоредбите му, засягащи размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, ще бъдат приложими и меродавни при разрешаването на възникналите спорове за размера на тези пенсии. След като представените писмени доказателства не са от съществено значение за изхода на делото, няма основание за уважаване на молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК.
- С допуснатото допълнение на протокола молителят е искал отмяна и на основание чл. 239, т. 5 АПК на решението на тричленния състав.
Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
От данните по делото е видно, че молителят не само е бил надлежно призован, но е взел участие лично в заседанието, на което тричленния състав е обявил, че ще пристъпи към постановяване на решение. Същият е дал обясненията си по същество на спора и е пледирал. Не е било искано отлагане на делото. С оглед на това не би могло да се счете, че страната е била лишена по някакъв начин от възможност да вземе участие при разглеждане на делото. Не са налице изискванията на чл. 239, ал. 5 АПК, за да бъде отменено решението на тричленния състав.
В производството за отмяна на едно влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 и 5 АПК съдът не може да навлиза в преценка дали решението по същество на спора е правилно постановено или не и с оглед на това да допуска отмяната му. С оглед на това, съд не обсъжда наведените съображения в молбата за отмяна, тъй като те касаят не основанието за отмяна, визирано в молбата му, а основания за касационно обжалване, което е недопустимо. В молбата за отмяна молителят не може да сочи съображения, които имат значение за касационното обжалване.
Ето защо молбата за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и 5 АПК следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,