Решение № 11 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6453/2007 г.

Решение № 11 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6453/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на Н. И. Ч. от гр. Т. срещу решение № 217 от 22.10.2007 г. по в.гр.д. № 108/07 г. на Л. окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано основание на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С посоченото решение Л. окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решение № 22 от 19.02.07 г., постановено по гр.д. № 225/05 г. на Троянския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. И. Ч. против П. С. К. искове по чл. 108 ЗС относно част от нива с площ от 36 кв.м, съставляваща част от имот № 1* по КВС на с. Т., Л. област, местността "Трапът" и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 27,50 лв. и вместо него е отхвърлил исковете като неоснователни. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен имот ХХХ- ****, ****, в който е построена двуетажна масивна жилищна сграда - близнак. С решение № 9* от 18.02.1999 г. на ПК гр. Т. на Р. М. С., починала на 23.05.02 г. (наследодателка на ответницата П) е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,066 дка в м."Трапът", землището на с. Т., съставляваща имот № 1* по КВС, а с решение № 9* от 5.04.99 г. на ищеца Н. Ч. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху съседна нива от 0,145 дка, имот № 1* които имоти са извън населеното място и граничат с УПИ ХХХ ****, ****. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на имот № 1*, тъй като неговата баба М. Г. с нот. акт № 157/1975 г. го е надарила само с частта от имота си, която е била включена в регулацията на селото и че реституцията на същия е могла да настъпи единствено в нейно лице, респ.в лицето на нейните наследници, а не и по отношение на ищеца, който към момента на образуването на ТКЗС е бил едва 10-12-годишен. Наред с това е прието, че при издаване на решение № 9* от 5.04.99 г. поземлената комисия е заседавала в незаконен състав, поради което същото е нищожно и не легитимира ищеца като собственик на имота. При липсата на първата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск същият е приет за неоснователен. За такъв е приет и обусловения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). На първо място следва да се отбележи, че окръжният съд не е следвало да разглежда направеното от ответницата по иска във въззивната жалба възражение, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на реституирания на ищеца имот е била неговата баба М. Г., т.е. че поземлената комисия неправилно е възстановила правото на собственост върху имота на него, тъй като в действителност с това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквато претенция ответницата няма правен интерес да предявява при положение че тя не заявява някакви самостоятелни права върху имота към онзи момент (такива не се претендират и понастоящем). Позитивните решения на поземлените комисии (сега ОСЗ) имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта на правото на собственост, така и върху неговите субекти (ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС), поради което същите легитимират лицата, в чиято полза са издадени, като собственици на земеделските имоти в отношенията им с трети лица. На следващо място въззивният съд неправилно е приел, че решение № 9* от 5.04.99 г. на ПК - гр. Т. е нищожно, тъй като комисията е заседавала в незаконен състав, тъй като по този въпрос по делото не е имало спор между страните и на касатора не е била дадена възможност да вземе становище по него и да защити правата си. Наред с това съдът не е изложил никакви съображения защо приема, че поземлената комисия е заседавала в незаконен състав и настоящата инстанция не може да провери правилността на този извод. Независимо от това, в тази насока следва да се има предвид действалата към момента на постановяване на решението разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП (отм.), според която при наличие на колективен орган, какъвто е настоящият случай, административният акт се подписва от председателя и секретаря на този орган. С оглед изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС и обусловения иск по чл. 59 ЗЗД, както и в частта за разноските и същото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о. РЕШИ: Отменя въззивно решение № 217 от 22.10.2007 г. по в.гр.д. № 108/07 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 22 от 19.02.07 г., постановено по гр.д. № 225/05 г. на Троянския районен съд в уважителната му част и въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. И. Ч. против П. С. К. искове по чл. 108 ЗС относно част от нива с площ от 36 кв.м, съставляваща част от имот № 1* по КВС на с. Т., Л. област, местността "Трапът" и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 27,50 лв., както и в частта за разноските. Връща делото на Ловешкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.