Решение № 14965 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2012 г.

Решение № 14965 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 25/09.01.2012 г. по адм. дело № 1627/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161100508/11.04.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на данъчен кредит на Иван Христов Ангелов, действащ в качеството на ЕТ "Ангелов- Иван Ангелов", гр. Пещера в размер на 54311.48 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 376.29 лв., потвърден с Решение № 459/30.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на царевица и соев шрот по 6 бр. фактури за данъчен период м. 09.2010 г., поради което с ревизионния акт правомерно е отказано признаване на право на данъчен кредит за тях. Сочи, че решаващият състав не е обсъдил наличните несъответствия между представените от преките доставчици и от превозвачите товарителници. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките чрез тяхното отделяне и предаване. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Иван Христов Ангелов, действащ в качеството на ЕТ "Ангелов- Иван Ангелов", гр. Пещера, с подробно писмено становище и в о. с. з., чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение № 25/9.01.2012 г. по адм. дело № 1627/2011 г. на Административен съд - Пловдив е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161100508/11.04.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който за данъчен период м. 09.2010 г. по 6 бр. фактури, издадени от "Джей Ес" ЕООД и "Дипекс ДП" ЕООД не е признато право на данъчен кредит на Иван Христов Ангелов, действащ в качеството на ЕТ "Ангелов - Иван Ангелов", гр. Пещера в размер на 54 311.48 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 376.29 лв., потвърден с Решение № 459/30.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. За да отмени атакувания РА административният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Решаващият състав е обсъдил подробно събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, въз основа на които е преценил, че в своята съвкупност те доказват главно и пълно реалността на процесните доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на доставките на царевица от "Джей ЕС" ЕООД, за които не е признат данъчен кредит в размер на 44272.20 лв. по три броя фактури е установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС, данъкът е начислен от същия, плащането е осъществено по банков път, за прехвърлянето на стоката са съставени приемо - предавателни протоколи и фактурите са включени в Дневника за продажбите и СД за съответния период. Тези фактически изводи са основани на представените дебитно известие № 1253 от 27.09.2010 г.; банково извлечение от ПИБ за периода 28.09.10 г. - 18.10.2010 г., счет. регистър на "стоки земеделие", сч. сметка 453/2 "начислен ДДС на продажбите", аналитична сметка 411-"клиенти ЕТ "Ангелов"; дневник за продажбите и СД за м. 09.2010 г., товарителници, кантарни бележки, пътни разписки, договор от 1.06.2010 г., анекс № 1 от 8.09.2010 г.; приемо-предавателен протокол, анекс № 2 от 10.09.2010 г., договор от 25.09.2010 г. и приемо - предавателни протоколи, въз основа на които са формирани обоснови заключения. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че е налице несъответствие между представените от доставчика и превозвачите товарителници, тъй като разминаванията между тях са обсъдени в мотивите на съдебния акт, в резултат на което правилно е прието, че те не променят извода за реалност на коментираните доставки. За неговото формиране не са определящи произхода и разполагаемостта на стоката от доставчика, а прехвърлянето на собствеността върху родово определената вещ чрез фактическото й предаване. То е установено по делото въз основа на констатираното съответствие на количествата по издадените фактури с тези по приложените кантарни бележки, пътни - прехвърлителни разписки, номера на товарните автомобили, нето натоварено и разтоварено количество, поради което обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че доставките са реално извършени. Аналогичен извод следва и досежно доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Дипекс ДП" ЕООД, с предмет - соев шрот. От събраните по делото доказателства е установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС, издал е процесните фактури, те са включени в ДП и в СД за съответния период и данъкът е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС. Доказано е също, че разплащането е извършено по банков път въз основа на договор за доставка на соев шрот, както и, че стоката е натоварена и доставена в гр. Пещера. Приложени са и фактури за предходна доставка, складови разписки, банкови извлечения и пътни листове, които подробно са обсъдени от съда поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формиран правилният извод за установеност на реалното осъществяване на процесните доставки. И спрямо тях са относими гореизложените мотиви относно прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи чрез предаването им, които не следва да бъдат преповтаряни. Определящо е, че този правно релевантен факт е установен и при наличието и на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, обосновано и правилно е прието, че РА е незаконосъобразен. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение