Решение № 737 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2015 г.

Решение № 737 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Д "ОДОП" П. и от "СМ-Д." ЕООД. Директорът на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1598/3.08.15 г. по адм. д. № 2157/2014 г. на Административен съд - П. в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 241304656/5.02.2014 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор "Ревизии" и Ф. К. Т. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 386/25.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която на "СМ- Д." ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11854,00 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. В жалбата излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По делото е постъпил писмен отговор от "СМ- Д." ЕООД, изготвен от процесуалния представил адв. И., срещу касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. П., в който се излагат съображения за неоснователност на същата. В молба от 11.11.2016 г. процесуалният представител моли за прогласяване на нищожност на РА, като развива подробни аргументи в тази насока. "СМ- Д." ЕООД, обжалва чрез адв. И. решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 241304656/5.02.2014 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор "Ревизии" и Ф. К. Т. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 386/25.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 5394,00 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. Този касатор заявява, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението и РА в тази част, като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на спора пред Административен съд - П. е бил Ревизионен акт № 241304656/5.02.2014 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор "Ревизии" и Ф. К. Т. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 386/25.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П., с който на "СМ- Д." ЕООД е отказан за м. 04 и 05.2012 г. ДК в размер на 5394 лв. по 3 фактури, издадени от ЕТ "Т. - А. К." с предмет изкопни работи с багер, а за м. 10 и 11.2009 г. и м. 09.2010 г. е отказан ДК в размер на 11854 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "ЖСК К. 2009" ЕООД за извършени СМР по договор. Съдът е уважил частично жалбата на "СМ- Д." ЕООД, като е отменил РА в частта относно непризнатия ДК по фактурите на "ЖСК К. 2009" ЕООД. Този извод е обоснован след съвкупен анализ на представените по делото доказателства - договор за СМР, акт обр. 19, данни за редовно водено счетоводство, за плащане на договорените услуги, като в този смисъл са и заключенията на ССчЕ и СТЕ. Според съда обстоятелството, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС считано от 26.07.2010 г., а фактури № 245/20.09.2010 г. и № 251/27.09.2010 г. са издадени след дерегистрацията не е основание за отказ на ДК предвид съдебната практика на СЕС по дела С-385/09, С-587/10, С-284/11. Освен това не са налице и данни РЛ да е знаело или да е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че по отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Т. - А. К." с предмет изкопни работи с багер не може да се установи фактическото осъществяване на услугите. Според решаващия съд от съдържанието на приложения по делото договор от 1.03.2012 г. и ежедневни отчети за извършена работа от строителна машина за м. 03. и м. 04.2012 г. на обект "Крумовград" не може да се установи нито мястото където са извършени услугите, нито количеството на извършената работа, не е ясно нито каква работа е извършена, нито с каква машина. Фактическото извършване на услугите не е установено и от СТЕ, както и от ССчЕ. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - П.: Този касатор обжалва решението в частта отменяща РА относно признатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ЖСК К. 2009" ЕООД. Неоснователно е възражението в жалбата, че на съдът е убегнало обстоятелството, че дружеството доставчик е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 26.07.2010 г., а фактури № 245/20.09.2010 г. и № 251 от 27.09.2010 г. са с дата на издаване след дерегистрацията. На стр. 11 от решението си съдът е обсъдил и този довод на ревизиращите за отказ на ДК и правилно е приел, че предвид практиката на СЕС същото не може да бъде поставено в зависимост от предоставянето на доставчика на идентификационен номер по данък върху добавената стойност. В този смисъл са решения по дела С-385/09, С-587/10, С-284/11 и др. Това е така, защото липсата на посоченото формално изискване, не може да постави в неблагоприятно положение получателят по доставката, при положение, че са изпълнени всички предпоставки за признаване на материалното право на данъчен кредит. Не могат да бъдат споделени и доводите за непризнаване на ДК предвид обстоятелството, че "ЖСК К. 2009" ЕООД не е имало назначени по трудов договор лица, както и доводите, че представените 3 бр. граждански договори са сключени с лица, които не фигурират в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подадена от същото дружество. Тези аргументи са в противоречие с тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, дадено в решение по дело С-324/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В случая въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства - договор, приемо-предавателни протоколи, актове обр. 19, обосновано съдът е приел за доказано фактическото осъществяване на процесните СМР услуги, като не е допуснал нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на ССЕ и СТЕ. Липсват обективни данни ревизираното лице да е знаело или е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "СМ- Д." ЕООД: Този касатор обжалва решението на административния съд в частта относно непризнатото право на ДК по фактурите с издател ЕТ "Т. - А. К.", като счита, че са налице доказателства за реалното осъществяване на услугите - договор, ежедневни отчети за извършена работа, документи за плащания и счетоводни регистри. Позовава се и на практика на СЕС по съединени дела С-80/2011 и С - 142/2011. Неоснователно е възражението на дружеството, че обжалваният данъчен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като РА, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен, в този смисъл е ТР № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия. Настоящата касационна инстанция намира за правилен изводът на съда за липса на реално възникнали данъчни събития по фактурите, издадени от ЕТ "Т. - А. К.", обоснован въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките, респ. услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Цитираната от касатора практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 касае хипотези, различни от процесния случай, в които не е било спорно извършването на пряката доставка. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение следва да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури, които в обсъждания казус не отразяват вярно съответната стопанска операция. В случая действително по делото е представен договор за извършване на услуги с механизация от 1.03.2012 г., сключен между "СМ- Д." ЕООД и ЕТ "Т. - А. К.", както и месечни отчети за извършена работа от строителна машина, но както правилно отбелязва първоинстанционният съд от тях не може да бъде установено нито място, нито количество извършена работа. В ежедневни /месечни отчети са отразени отработени 8 часа и ръководител Г., а за обект е посочен "Крумовград". Обратен извод не може да бъде обоснован и чрез заключението на СТЕ, което правилно не е кредитирано от съда. Според вещото лице процесните доставки представляват извършени изкопни работи с механизация на път, изпълнен чрез възлагане по "ОПРР 2007-2013", за който всички извършени работи са приети от държавна приемателна комисия в края на 2012 г., като доказателства в тази насока не са налице, не са представени и с касационната жалба и не е ясно как експерта приема, че изкопните работи са извършени именно на Обект 1 - Път "Крумовград - яз. "Студен кладенец". В тази връзка правилно е счетено за недоказана и тезата за извършена последваща реализация на услугите към "П. С. К. Е. Б. Е." АД /като издадените фактури № 647 от 30.04.2012 г. и № 648/4.05.2012 г. не са налични по делото/. Следва също така да бъде взето предвид и обстоятелството, че според заключението на ССчЕ фактурите с издател ЕТ "Т. - А. К." са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, но със стойността на фактурите е формиран дълготраен нематериален актив. При това осчетоводяване, няма как да има последваща реализация на тази услуга, за да бъде отчетен приход от тях. Макар в случая експертът да е посочил, че се касае за счетоводна грешка при осчетоводяване на процесните фактури, по делото нито се твърди нито се установява дружеството да е предприело каквито и да било действия за отстраняването й по реда на чл. 75 и сл. от ЗКПО. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед изхода от спора /съобразно отхвърлената част от жалбата на РЛ/, на Дирекция "ОДОП" П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На "СМ- Д." ЕООД съобразно уважената част от жалбата /отменената част от РА/ се дължат разноски 360,82 лв. /съответна част от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/. След компенсация "СМ- Д." ЕООД трябва да бъде осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 239,18 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,